София

¬ Лиляна Караджова и Димитър Стоянович / Свободата тук-и-сега / САМСИ – Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство, бул. “Черни връх” 4  / 5 декември– 27 януари. Проектът на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович е мотивиран от дефицита в разбиранията за свобода в широката българската общественост. Живият екзистенциален и изначален смисъл на свободата тук-и-сега се е изгубил в мащаба на понятието, банализирано в икономически и правни текстове и деградирало в политически популизъм. Свободата се е превърнала в абстрактна и закостеняла дума, лишена от конкретно съдържание, далечна на делничните проблеми на обикновения човек. http://sofiaarsenal-mca.org/

¬ Роджър Балън / Архетипи / ретроспективна изложба / Национална галерия, Квадрат 500, пл. „Св. Александър Невски“, ул. „19-ти февруари“ 1 / 13 ноември – 27 януари. Ретроспективната изложба на един от най-значимите съвременни фотографи, американецът Роджър Балън, включва 80 черно-бели фотографии от 7 серии, направени между 1982 и 2014 година в Южна Африка. „Архетипи“ е разказ за хаос, страхове, сенки, илюзии и всичко онова, от което сме направени. Изображенията му са съвкупност от хора, животни, рисунки, инсталации, които изграждат свят на границата между реалността и фикцията. https://nationalgallery.bg/bg/

¬ Крум Дамянов / Скулптура. Българските художници днес / Национална галерия, Квадрат 500, пл. „Св. Александър Невски“, ул. „19-ти февруари“ 1 / 13 декември – 17 март. Настоящата изложбата е поредната проява от стартиралата през 2018 програма на Националната галерия под надслов „Българските художници днес“. Представени са пет скулптурни композиции от метал на акад. Крум Дамянов, създадени през последната година, които не са показвани досега. Всеки опит скулптурата на Крум Дамянов да бъде „събрана”  в текст е труден. Художникът разчленява общоприетите форми, а с парчетата създава нови, в които детайлът е осмислен и придава завършеност на произведението. Ето защо то е различно от всеки ъгъл и с всеки поглед зрителят го преоткрива отново и отново. https://nationalgallery.bg/bg/

¬ Нашата живопис в нови насоки / ретроспективна изложба / куратори Неда Живкова и Любен Домозетски / Софийска градска художествена галерия, ул. „Гурко” 1 / 13 ноември – 10 февруари. Изложбата „Нашата живопис в нови насоки” представя една посока на развитие на българското изкуство в първата половина на ХХ век. През 30-те и 40-те години художниците обръщат поглед към натурата, към реалността и модерния живот. Някои жанрове (натюрморт, пейзаж, портрет) придобиват значителна популярност, а стилът се ориентира към реалистичната художествена пластика. Сред авторите освен добре познати художници като Кирил Цонев, Борис Елисеев, Вера Недкова, Васил Бараков, са и по-малко показвани творци като Асен Василиев, Тодорка Бурова, Карл Йорданов, Асен Дочев. Експозицията представя над 100 работи, две от които непоказвани и непубликувани досега, а също и слабо познати произведения. https://sghg.bg/

¬ Атанас Пацев / Творби и размишления / куратор Красимир Илиев / Софийска градска художествена галерия, ул. „Гурко” 1 / 18 декември – 25 януари. „Неприемливият експресивен пластичен език, експериментите с перспективата, броденето из табуираните полета на еротичното, бунтарският текст „За безтегловността”, публикуван в брошура към изложбата му от 1968 г., са част от забравената днес съпротива на Пацев срещу неписаните правила за правилно поведение в едно общество със строга йерархична структура. Творбите и текстовете, подбрани за тази изложба, представят Пацев като личност, разтърсвана от „упойващи мечти” и драматични съмнения, чувствени радости и свръхболезнени преживявания. Няма друг български художник, който да съчетава с такъв самоубийствен диапазон на чувствата щастието от безграничната вяра и ужаса от съзнаването на нейната утопичност.“ – Красимир Илиев https://sghg.bg/

¬ Иван Паскалев / Прототип / самостоятелна изложба / куратор Даниела Радева / 0gms шкаф, Софийска градска художествена галерия, ул. „Гурко” 1 / 18 януари – 28 февруари. Предисторията на изложбата на Иван Паскалев в 0GMS-шкаф започва в Мюнхен. С работно заглавие „Прототип“, той започва нова работа, маркираща промяна в досегашното му творчество. Заниманията на художника от 2003 г. до сега могат да се опишат като един постоянен експеримент с генерирането и появяването на образа, а също и с начините на възприемането му, когато визуалната реалност на заобикалящата ни среда е съпоставена на излъчваната от технологични устройства. В съответствие с пространството на 0GMS-шкаф, изложбата е формирана така, че да коментира идеите за видимото и невидимото, за скриване и откриване, за пълно и празно, за появяване и изчезване. Движението при отварянето и затварянето на четирите слоя променя образа, или по-точно – създава безкрайно много образи. Но зрителят трябва да участва и да ги моделира сам. От отворения шкаф няма да изскочи Франкенщайн, но е възможно в абстрактните форми да се появят разпознаваеми обекти. Всичко зависи от това как се борави с чекмеджетата. https://bit.ly/2H95Aim

¬ Лика Янко / Близката чужденка / самостоятелна изложба / Галерия Васка Емануилова, бул. „Янко Сакъзов” 15 / 15 декември – 20 февруари. Настоящата изложба се занимава именно с тази противоречивост на фигурата на авторката, като представя голяма част от произведенията й в колекцията на Софийска градска художествена галерия, творби – притежание на частни колекционери и непоказвани досега архиви. Лика Янко едновременно „присъства” и „отсъства” от художествения живот в България. Нейната първа самостоятелна изложба през 1967 г. е свалена веднага след откриването. За дълъг период от близо двадесет години тя е изключена от общите прояви на художниците. Творчеството ѝ е самостоятелно и различно спрямо официалните директиви за изкуството и поради това се оказва неприемливо. След 89-а година запазва странния си ореол, а нейните картини продължават да се продават добре на свободния пазар. Голяма част от творчеството си художничката дарява. Тя завещава по една представителна колекция от свои произведения на Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия и на галерията в Тирана. http://veg.sghg.bg/

¬ Кристина Йосифова и Херман Гшайдер / Черна кутия / изложба скулптура / Съюз на българските художници, Галерия – книжарница „София Прес“, ул. “Славянска” 29 / 14 – 31 януари. „Черна кутия“ е заглавие метафора, в което се събира желанието на двамата автори Кристина Йосифова и Херман Гшайдер да обединят в една експозиция произведенията си (дърво и камък) и произтичащите от това игри на светлина и сянка, моделираща форма и празно пространство. Идеята за съвместна изложба идва естествено, тъй като и двамата споделят ежедневието, работното пространство, живота, както и концепциите си за изкуство. Черната кутия е образ на носител на информация (както за целия полет), така и за съжителството, разбиранията на двама творци и възприемането на заобикалящия ги свят. Те обичат експеримента и изследват докрай възможностите на дадена тема и нейните образи в материал.http://www.sbhart.com

¬ Арт Старт 2019 : Винаги ще има утре / групова изложба / куратори Весела Ножарова и Стефка Цанева / Гьоте Институт София, ул. „Будапеща“ 1 и Галерия Credo Bonum, ул. “Славянска 2” / 26 януари – 22 февруари. През 2019 г. „Арт старт“ представя не просто новите имена, но и провокира размисъл за настоящето и днешния ден, от където започва и бъдещето. „Винаги ще има утре“ е мантра за утеха, която може да бъде колкото оптимистична, толкова и песимистична. Къде се намираме в момента и какво ни очаква утре? Колко е далеч бъдещето и колко надалеч стига фантазията ни за него? В третото поред издание участват Венета Андрова, Харита Асумани, Мич Брезунек, Теодор Генов, Невена Екимова, Стоян Илев, Жоро Пеев, Йоанна Петкова, Натали Саркисян, Дина Стоев, Даниела Такева. https://www.goethe.de/ins/bg/de/index.html

¬ Природата на изкуството / групова изложба / куратор Мария Василева / Галерия Структура, ул. “Кузман Шапкарев” 9 / 19 декември – 2 февруари. Конструкцията на изложбата е изградена около темата за природата, която има особено място в немската литература, философия, наука и изобразително изкуство. Претърпяла различни интерпретации през вековете, природата е в центъра на научните и поетичните занимания на Гьоте, според когото механичното ѝ изследване не е достатъчно, а към него трябва да се добавят мисленето, чувстването, интуицията, въображението и вдъхновението. Изложбата е съвместен проект на галерия Структура и Гьоте-институт България. http://structura.gallery/bg/exhibitions/natura-naturans/

¬ Свилен Стефанов / Завинаги изгубени / One Gallery, ул. „Иван Вазов“ 14 / 22 ноември – 19 януари. „Персоналният пластичен мироглед на автора ни води през баналното, към парадокса и притчата. Отвъд тривиалността и абсурдизма на текстовете и на изображенията се крие значим асоциативен и концептуален пласт, който ориентира по-изкушения зрител към един амбивалентен прочит на визуалния образ. Неслучайно заиграването с английския ни препраща към установените клишета и конвенции на съвременния Art World.“ – Чавдар Попов https://www.onegallery.eu/

¬ Боян Добрев / Творби 1986 – 2018 / ретроспективна изложба / Галерия Академия, ул. „Шипка“ 1 / 8 – 25 януари. Изложбата на проф. д-р Боян Добрев  представя произведения, създадени в периода 1986 – 2018 г. Зрителят ще може да проследи творческата еволюция на автора, от средата на 80-те до днес, и неговият интерес към новите материали и технологии, както и проявите му в областта на инсталацията, интерактивната мултимедия, графичния дизайн, кавалентните му творби и др. Ще бъде представен в детайли и проекта за мозайка на пресечката на бул. „Витоша“ с ул. „П. Парчевич“ – „Зелено сърце“, чието изпълнение предстои през 2019 г., както и можество други проекти и реализации на автора. https://bit.ly/2VTkdcZ

¬ Светлозар Стоянов – Свесто / К2 / самостоятелна изложба / Галерия [a] cube contemporary, ул. Любен Каравелов 9 / 18 декември – 19 януари. „„К2“ отразява забързаното настояще, което, за добро или лошо е изпълнено с кодове и съкращения. Понякога творческия процес в живописта е своеобразна плетеница от осъзнати и не съвсем осъзнати, интуитивни проявления. Осъзнати са тези, за които автора има конкретни, обмислени  представи, идеи, проекти и постепенно ги осъществява. Не съвсем осъзнатите са стихийни и се моделират на момента като музикална импровизация. Те са белег на модерността и се базират на солидни културни натрупвания. Към тези свободни, мимолетни хрумвания причислявам и капризите, които могат радикално да променят резултата от творческия акт. В такива моменти художникът губи пълния контрол над творбата, доверява са на случайността и  донякъде „очаква“ резултата, независимо че е единствения автор. Така създаването на един артефакт може да бъде резултат от сложното взаимодействие между вътрешни и външни капризи – фриволни протуберанси, които пренареждат ежедневието и ежедневното.“ – Свесто https://www.facebook.com/a.cube.contemporary/

¬ Милко Божков, Борис Христов / Онтология: Думи и графити / съвместна изложба / Галерия УниАрт, ул. „Монтевидео“ 21 / 11 декември – 11 февруари. Съчетавайки абстрактна графика с поетична форма, Борис Христов и Милко Божков създават хибридно изкуство, което най-точно може да бъде описано като комуникация на човешкия опит с вселенските аксиоми. Така около произведенията се разтваря пространство за философско съзерцание и размишление. Произведенията в изложбата могат да бъдат разглеждани като елементи от теория, описваща телесното и метафизичното, космическото и земното. https://bit.ly/2QG04Y9

¬ Пенка Минчева и Матиас Рот / Острови / съвместна изложба / Галерия Аросита, ул. Врабча № 12Б / 14 – 31 януари. Представата за остров води до различни образи, от самотни ненаименовани до луксозни туристически острови, изкуствени лъскави индустрии, красиви архипелази, затвори и късчета на природна красота и свобода. Ние сме консуматори на изобилие и естествени блага. В днешно време възможността за пътуване, откриване и преживяване на едно място ни прави присъстващи на всяко парче земя. В този проект Матиас Рот третира темата с методите за подмяна и възстановяване. Развива въображаеми мечтани острови с усещането за свежия бриз, внушено от красивия син океан. В своите фотографски колажи той си играе с реалността и изкуствеността. Пенка Минчева създава острови на останките след консумацията на човека и изхвърлени промишлени отпадъци в околната среда. Нейните стъклени острови са лъскави и крехки, така както е деликатна и темата за защита на природата. Проектът разглежда глобалното и личното отношение към природата. http://www.arosita.info/

¬ Момчил Мирчев / Структури / самостоятелна изложба скулптури / Галерия Контраст, ул. „Цар Самуил“ 49 / 14 януари – 2 февруари. „В изложбата „Структури“ са показани най-новите творби на скулптура Момчил Мирчев. Творчеството му се отличава с многообразие на идеи, с които ярко демонстрира пластичното си чувство. Пластиките му се разпознават с абстрактно-асоциативен характер и са отнесени към времето и проблематиката на XXI век. Те привличат зрителят с нестандартните и философски насоки, превъплътени през призмата на естетическите и художествените му възгледи.“ http://www.gallerycontrast.com/

¬ Явор Костадинов / Homo videns / самостоятелна изложба / Галерия Гешов, ул. „Сердика“ 4 / 6 декември – 19 януари. Работите на младия художник Явор Костадинов ни срещат с някои сериозни предизвикателства на нашето време: видеокултурата, състоянието на човека в един свят доминиран от визуални образи, политическото говорене и неговата перформативност, както и изострената чувствителност на обществото към политическия дискурс. Начинът, по който възприемаме света в новите условия на визуална комуникация ни правят различни. Променено е и самото политическото говорене. То внушава една илюзия за контролирана и предсказуема реалност, която се опровергава в ежедневния живот. Италианският политолог Джовани Сартори въвежда понятието „Homo videns“ за да обърне внимание за появата на общество, в което видеото се сдобива с особен статут, а неговите индивиди са зависими и манипулирани от видеомедиите. https://www.facebook.com/artgallerygeshov/