Разговор с Даниел Леков

Даниел Леков е един от участниците в тазгодишното издание на Национални есенни изложби. Той представя серия фотографии, използвайки метод от средата на XIX век. Повече за неговата интерпретация по темата можете да прочетете в следното интервю.

Какъв е вашият поглед върху темата „Отвъд повърхността“, Национални есенни изложби, Пловдив? Какво ще представите в рамките на проекта?

Възприемам темата „Отвъд повърхността“ много близко до сегашните ми артистични и естетически търсения. Много близка до смисъла на това да се изразявам чрез фотографския процес, с който работя в последните години. Представям част от проект, по който работя от три години насам –  UNPHOTOSHOPPED BEAUTY. Седемнадесет оригинали (феротипии и амбротипии), заснети по метода на мокър колодиев процес – фотографски процес от средата на 19-ти век. Поради технологията на използвания процес, образите са огледално обърнати, тоест отвъд „нормалното“ възприемане на „реалността“  и „повърхността“.  В същото време са получени изцяло от светлина, сребро и ръчен труд. Няма Фотошоп. Няма ретуш. Няма прекдариране. Няма филтри. Само огледален образ на чистата и неподправена красота.

Разкажете ни повече за този процес на работа.

Феротипията или Tintype е фотография заснета чрез мокър колодиев процес (фотографски процес от средата на 19-ти век) върху алуминиева или друга метална плака, при което се получава директно позитивно изображение – уникат. През 1852 г. Арчър заедно с Петер Уикенс Фрай измислят колодиевия позитив или т. нар. амбротипия (ambrotype), процес който става изключително популярен за портретни снимки. Това е вариант на мокрия колодиев процес, в който гърба на недоекспонирания негатив се покрива с черна боя, хартия или кадифе, в резултат на което се разкрива уникален позитивен образ, често излаган в кадифена или кожена рамка/кутия. В САЩ амбротипният процес е патентован от Джеймс Амброуз Кътинг през 1854 г. До голяма степен патентът на Кътинг е бил игнориран и е имал незначителен ефект в бързото разпространение на амбротипията в Съединените щати. Мокрият колодиев позитивен процес е преходен процес между дагеротипията и хартиените копия. Амбротипията е рядко използвана в западните страни за портрети след 1862 г., когато настъпва модата на хартиени копия от негативи на мокрия колодиев процес и меценатите започват да събират т. нар. Carte de visite портрети, за да ги съхраняват в албуми. В допълнение Aмериканската гражданска война (1861 – 1865) също допринася за преминаването от мокрите колодиеви позитиви върху стъклени плаки към по-трайните Carte de visite и позитивните феротипии (ferrotype или tintype).

Даниел Леков, Виктория, 2017

И като говорим за колодиева фотография, разкажете ни повече за сребърните ви портрети…

Сребърни П О Р Т Р Е Т И – стартира като събития, на които аз и екипът ми от Судио ЛАМПА излизаме на улицата и правим колодиеви портрети. Били сме два пъти тук в Пловдив по време на „Капана фест“ – невероятно изживаване и за нас и за портретираните, и за околните наблюдаващи. В последствие поради интереса прерастна в част от дейността на студиото. Всеки може да дойде в студиото и да си направи колодиев портрет или да подари ваучер за такъв на свой близък

Как, според Вас, фотографията кореспондира с останалите медии, как се възприема с другите визуални изкуства в България?

Самият факт, че този въпрос се задава все още, означава, че все още има хора, които възприемат фотографията (под каквато и да било форма), като нещо „различно“ от другите визуални изкуства.

Какво мислите за Националните есенни изложби като най-дълго просъществувалия форум за визуално изкуство в България?

Щастлив съм, че бях поканен да участвам в Национални есенни изложби, 2018. Радостен е фактa, че съществуват ентусиасти, които работят неуморно, за да може този форум да просъществува толкова години.

Разговорът проведе Наташа Ноева

 

Заглавно изображение: Даниел Леков, Виктория, 2017

За Наташа Ноева

Наташа Ноева Родена през 1989 г. в гр. Тутракан. Завършва през 2015 г. специалност „Изкуствознание“ в Националната художествена академия в София, магистър. Основни професионални интереси - съвременно българско изкуство (живопис, скулптура, графика), теория и оперативна критика. Публикува статии за художниците Веса Василева, Димитър Киров, Иван Нешев, Алисия Санча и др. в Инфо-СБХ, интервюта с художници – участници в Есенните изложби, Пловдив (2016), статия „Огледалото“, Есенни изложби, Пловдив, в. „Литературен вестник“ и др. Реализирани проекти през 2017: „От проект до обект“ (изложба скулптура и рисунка), Берлин; Ретроспективна изложба на Виолета Гривишка-Танева, СБХ; Виртуален музей „Борис Денев и Славка Денева“ и др.
Публикувано в Интервю, Национални есенни изложби 2018 с етикети , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.