Разговор с Мартиан Табаков

Мартиан Табаков е завършил специалност „Скулптура“ в Национална художествена академия – София, в класа на проф. Емил Попов. Той е един от авторите, поканен от куратора проф. Галина Лардева за участие в Национални есенни изложби – Пловдив 2018. Разговарям с художника за серията от скулптури, с „човекоподобни черти“ и за психологическото пространство на личността.

Предстои поредното издание на Националните есенни изложби в Пловдив. Как възприемате темата „Отвъд повърхността“?

В наименованието намирам близки за моето светоусещане проблеми. Виждам въпроса за физическите действия и тяхното осъзнаване. Едно е да видиш нещо за минута (обект, място, човек), различно е да го докоснеш, прекараш време и да вникнеш в него. Когато гледам как някой извършва действие си представям – гледаш повърхността, a извършването му е отвъд нея. Но в него намирам и посока за размисъл към темата за границите на аурата и психологическото пространство на личността.

Какво ще представите в рамките на проекта и как творбите ви кореспондират с концепцията на куратора проф. Галина Лардева ?

Ще покажа серия от скулптури на тела с човекоподобни черти, които по някакъв начин са стигнали до момент на изстъпление и сблъсък с дивата природа на разума си. Връзката, на която наблягам, е че скулптурните ми обекти са вписани в невидими очертания, в които те пребивават. Както за нас, така и за тях това ще бъде повърхността и границата с реалността, именно тези очертания, в които те са запечатани, дори вакуумирани.

Мартиан Табаков, Фигура, 2018

Фигурите, които ще представите във вашата изложба се отличават като форма – абстрактна, изчистени от към детайли, стилизирани, в движение, с особена игра на светлина и сянка, експонирани в пространството. Разкажете ни повече за концепцията, която влагате.

Както споменах по-горе, тазгодишната тема се доближава до една актуална за мен посока – границите на психологическото пространство на индивида. В случая, „индивида“ разглеждам повече като жив организъм, отколкото като човек. Всяко такова пространство има зададени параметри спрямо личността, която пребивава в него. На този етап виждам тези „стаи“ като места без изход. Също така те са без възможност за обмен и ако два обекта осъществят контакт, то информацията, която споделят няма да стига до тях в целостта си. А, правейки тези тела, искам да изразя опит за борба или бягство от един такъв вакуум.

Съчетавате желязо, кадифе и естествен сезал. Какво ви провокира при избора на материали?

В случая – желязото е носещият материал. Първоначално правя заготовки „ферми“, с които изграждам грубо композицията. Впоследствие, като стигна до нужния етап ги застопорявам с допълнителни заварки. Върху тази основа мога да направя всевъзможни варианти за самото формоизграждане. Избрах плата и кадифето, защото с такъв материал мога да се доближа до идеята за организъм. Кадифето има засилена игра на светлината по повърхността си, което ми напомня на бактерия, растение, сплав. Освен това, избирайки техниките си за работа, стремя се да оставя възможност за нещо не изцяло предвидено. Тук това е повърхността и начинът, по който е моделирана.

Kаква смятате, че трябва да бъде скулптурата за обществените пространства в страната ни?

Започвам да се вдъхновявам от идеята за временни скулптури и инсталации. Може би с такива средства ще се стигне до обогатяване представите на зрителя. Струва ми се, че хората до такава степен са свикнали да се правят само паметници, че друго не се и очаква, а пък възможностите са безброй. Когато бях на Еразъм в Белгия, в двора на академията имаше един пиедестал без прилежащата му скулптура. Именно заради тази липса се заформи проект на един тамошен преподавател по скулптура – да се излага различна творба в началото на всеки месец. Това беше много приятен форум и всички очаквахме да видим каква ще бъде следващата работа там. Чувам да се говорят подобни неща и за площадката на мавзолея, но не съм убеден, че ще стане. Мисля, че сме се залели с паметници и че те се правят основно с идеята техните меценати да изпъкнат публично. За такова нещо трябва да има идеали и здраво, образовано национално самосъзнание, а не самоизтъкване. Също вярвам, че трябва да има по-голям стремеж към свободно изкуство в публичната среда или иначе казано – „изящно“, изкуство за самото изкуство.

Мартиан Табаков, Фигура, 2018

Не можем да не отбележим някои от скорошните ви изяви съвместно с вашия колега Мартин Трифонов. Изложбите „Музикални скулптури“, превърнали се в своеобразен концерт, хармоничното съчетание между изразните средства на скулптурата, отеднастрана, и на музиката – отдруга…

С Мартин се споихме по тази тема по естествен път. Изначало, като студенти, често се случваше да правим джемове в ателието и то не на музикални инструменти, ами на железа, инструменти, скулптури. Оттам се зароди моят проект с музикални скулптури, вече направени специално за свирене и така започнахме с Мартин да правим концерти на тях. Той от своя страна се задълба  в темата за соц лагерите като започна да прави танцуващи фигури в алуминий. Беше разбрал, че в един от тях са карали осъдените да танцуват по време на работа, когато минавали влакове, за да изглежда все едно е много весело. Музиката обвърза нашите проекти и ние направихме две общи изложби – в Българския културен институт в Прага и в Приложното училище (преподавахме заедно там, той продължава). Освен това си имаме и още две общи изложби, а той ми е съдействал и за самостоятелни участия. С две думи, сработили сме се добре.

Какви са наблюденията ви за Националните есенни изложби като най-дълго просъществувалия форум за визуално изкуство в България?

За съжаление съм твърде млад, за да съм проследил развитието, но това което виждам, като снимки и информация ми харесва. Намирам изборът на автори за добър и разнообразен. Според мен, това, че художниците са представени в самостоятелни изложби с пространство за всеки в рамките на едно колективно събитие е също изключително верен подход.

Разговора проведе Наташа Ноева

Заглавно изображение: Мартиан Табаков, Фигура, 2018

За Наташа Ноева

Наташа Ноева Родена през 1989 г. в гр. Тутракан. Завършва през 2015 г. специалност „Изкуствознание“ в Националната художествена академия в София, магистър. Основни професионални интереси - съвременно българско изкуство (живопис, скулптура, графика), теория и оперативна критика. Публикува статии за художниците Веса Василева, Димитър Киров, Иван Нешев, Алисия Санча и др. в Инфо-СБХ, интервюта с художници – участници в Есенните изложби, Пловдив (2016), статия „Огледалото“, Есенни изложби, Пловдив, в. „Литературен вестник“ и др. Реализирани проекти през 2017: „От проект до обект“ (изложба скулптура и рисунка), Берлин; Ретроспективна изложба на Виолета Гривишка-Танева, СБХ; Виртуален музей „Борис Денев и Славка Денева“ и др.
Публикувано в Интервю, Национални есенни изложби 2018 с етикети , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.