Разговор с Шевкет Сюнмез

Шевкет Сюнмез е един от участници в проекта „Отвъд повърхността“, Национални есенни изложби – Пловдив 2018. Повече за неговата интерпретация по темата може да прочете в разговора му с Наташа Ноева.

Какво ще представите в проекта „Отвъд повърхността“, Национални есенни изложби, Пловдив 2018?

В рамките на проекта ще представя творби от различни мои периоди до днес. Най-новите ми работи са създадени специално за есенните изложби и повечето от тях са изработени с масло, акрил върху платно или смесена техника върху хартия.

Създавате динамични композиции, сюрреалистично пространство. Каква е Вашата интерпретация по темата?

Свикнал съм да сменям техники и подход по темата, която мислено ме ангажира в даден период. Мисля, че нуждата от стил, която не идва от само себе си, а с процеса и времето вреди на креативността, затова е по-добре мисълта на артиста да се освободи напълно от всякакви назовани категории от историята на изкуството като отделна практика.

Шевкет Сюнмез, Портрет, 2017

Интерес предизвикват и серията портрети, които представяте в рамките на Есенните изложби. От какво е провокиран избора да се насочите към този жанр и метода на изразяване?

Портретът е може би най-важният жанр в живописта, тъй като всяко творение на художника може да се счита като автопортрет. Имаме общо понятие за редица компоненти от външния свят, които за нас образуват едно типично лице на човешки индивид. От друга страна, използвам портрета като инструмент за опознаване на човешката душа. Да се огледаш в нечие лице по-дълго и по-внимателно е добър начин да опознаеш повече и себе си. А портретът, предимно е първата привилегия или да кажем „проклятие“ на художника – самоопределящ се като такъв, хората очакват да ги нарисуваш.

Забелязва се, че повтарящ елемент в повечето работи е гълъбът. Разкажете ни повече за смисъла и естетиката, които влагате…

Някои символични елементи, както са гълъбите, са ми интересни с начина на възприемането им в различните култури. Те създават връзка между колективното съзнание и личните преживявания. Гълъбът си има символична стойност като клише по целия свят, но например Истанбул е град, който може да се каже, че е рай за тях. Улиците са пълни с тях и хората обичат да ги хранят, докато в Париж местните ги мразят и ги наричат летящи плъхове. Промяната в понятието ни за нещата с времето и според това къде живеем, може да се следи от подобни символични елементи.

Шевкет Сюнмез, Самюел Бекет, 2017

Създавате собствена съвременна митология. Каква е тя?

Бях възхитен от Ролан Барт, който твърди че единствената истинска родина на човека е детството му.  Раждаме се в оформени исторически обстоятелства, но индивида никога напълно не може да се идентифицира с тях.  Аз съм роден в Пловдив, но израснах в Съветският Съюз, а сега живея в различни страни и общества. Индивидуалните истории са алтернативен инструмент за борба с дадената реалност.

През 2004 г. сте завършил магистър по изящни изкуства, Университет за Изящни Изкуства Мимар Синан, Истанбул. В момента живеете и творите в Истанбул и в родния Ви град Пловдив. Как бихте определил състоянието на съвременното изкуство от двете гледни точки?

В Истанбул имаше период, който може да се нарече бум на пазара на съвременно изкуство. Това сега се променя заедно с драстичната криза в политиката и икономиката на страната. Но определено, артистите са свикнали с трудностите и продължават да творят в едно общество, което е обградено с много хронични исторически и културни проблеми. По мои наблюдения в България бих могъл да кажа че години наред не се чувстваше висока енергия в културния ѝ свят, но сега се усеща позитивна промяна. Имам много приятели, музиканти и организатори в Истанбул, които са възхитени от годишния брой на концерти и културни мероприятия в България.

Споделете Вашите наблюдения върху развитието на Националните есенни изложби в Пловдив.

Много се радвам, че съм поканен да участвам. Искам изрично да благодаря на куратора Галина Лардева. За мен беше мечта да имам възможността да се свържа с любители на изкуството в родния си град. Есенните изложби винаги са били уникално събитие за артисти. И се надявам, че с енергията на младите артисти, които все повече намират пространство напоследък, позитивният дух на есенните изложби ще   продължи да се увеличава.

Разговорът проведе Наташа Ноева

Заглавно изображение – Шевкет Сюнмез, Мъртви гълъби, 2017

За Наташа Ноева

Наташа Ноева Родена през 1989 г. в гр. Тутракан. Завършва през 2015 г. специалност „Изкуствознание“ в Националната художествена академия в София, магистър. Основни професионални интереси - съвременно българско изкуство (живопис, скулптура, графика), теория и оперативна критика. Публикува статии за художниците Веса Василева, Димитър Киров, Иван Нешев, Алисия Санча и др. в Инфо-СБХ, интервюта с художници – участници в Есенните изложби, Пловдив (2016), статия „Огледалото“, Есенни изложби, Пловдив, в. „Литературен вестник“ и др. Реализирани проекти през 2017: „От проект до обект“ (изложба скулптура и рисунка), Берлин; Ретроспективна изложба на Виолета Гривишка-Танева, СБХ; Виртуален музей „Борис Денев и Славка Денева“ и др.
Публикувано в Интервю, Национални есенни изложби 2018 с етикети , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.