Разговор с Калоян Илиев – Кокимото

За тазгодишното издание на Национални есенни изложби – Пловдив, Калоян Илиев – Кокимото представя интересна и провокативна интерпретация на темата „Отвъд повърхността“ – „вярата отвъд ограниченията, любовта отвъд човешките разбирания и живота отвъд смъртта“. За нея, консуматорското общество, в което живеем и други проекти на художника, с Кокимото разговаря Наташа Ноева. 

Предстои поредното издание на Национални есенни изложби в Пловдив. Какво ще представите в рамките на проект и как възприемате концепцията „Отвъд повърхността“, заложена от куратора проф. Галина Лардева?

В рамките на Националните есенни изложби в Пловдив през 2018 ще представя двадесет и едно произведения, които са създадени в периода от 2010 г. до сега и са съобразени преди всичко с концепцията на проф. Галина Лардева за „Отвъд повърхността“, с творческите ми търсения и открития и не на последно място с пространството, в което ще ги изложа – Мексиканската къща. Цяло лято прекарах в търсене на точните произведения и идеи, които най-адекватно да кореспондират с концепцията на проф. Галина Лардева. И когато всичко се нареди в идеалната за целта конфигурация, се оказа лесно.

Разкажете ни повече за концепцията, която влагате в творбите ви за есенните изложби и обекта на трансформация.

Воден от концепцията на форума, моята собствена остава на заден план, а произведенията ми е необходимо да бъдат интерпретирани от зрителя така, както позволява индивидуалния интелектуален потенциал на всеки един спрямо собствените си разбирания за света. Ако наблюдаващият се опита да осмисли представените произведения воден от своите страхове и заблуждения, то първите най-вероятно ще го смутят, отблъснат и объркат още повече. И обратно, ако посетителите на изложбата приемат представеното с отворени умове, сърца и души, водени от любов и мъдрост, премахвайки натрупаните предубеждения, ще получат необходимата доза вдъхновение и удовлетворение. И все пак в основата на произведенията ми за Есенните изложби стои идеята за религията, любовта и смъртта отвъд повърхността или иначе казано за вярата отвъд ограниченията, любовта отвъд човешките разбирания и живота отвъд смъртта. Именно поради спецификата на тези вечни теми, смятам за справедливо да оставя интерпретацията на творбите ми до голяма степен в ръцете и умовете на хората, за да могат да извлекат идеите неподправени.

Забелязва се, че интерпретирате и собствения си образ в различни визуални инвенции. Провокация на какво се явява това?

Отдадеността ми, чрез която интерпретирам себе си стига до онази степен, която превръща Кокимото в alter ego на самия Калоян Илиев.

В една от работите, които ще представите в рамките на проекта в Старинен Пловдив  вмъквате текст (както и е самото наименование на творбата)  – „Добре дошли в новия световен ред“. Кой е той и каква е символиката на използваните композиционни елементи?

Изглежда така сякаш на всички им е ясно за какво става въпрос, когато се заговори за новия световен ред. Едни вярват в теорията на конспирацията, други приемат всичко това за художествена измислица. От гледната точка на първите и с инструментите на вторите реших да създам мултимедийна инсталация от няколко части, която да обозначи степените на умопомрачение на всички „строители“ на новия световен ред от гледната точка на евентуално пребиваващ в блаженно незнание автор, интерпретиращ творчески проблема, без да дава конкретни решения. Дори напротив, приветства с добре дошли всички себеподобни.

„Бардо на Дхармата“ е друга творба включена в тазгодишните есенни изложби. Как бихте маркирал прехода на съвременния човек към сакралното?

Той се случва в самия човек, където материалното се преплита с вечното, историческите препратки със сегашно време, а получените видения стигат до нас под формата на картини, олицетворявайки прехода на съвременния човек от тривиалното към сакралното.

Можем ли да кажем, че се движите по повърхността (като форма, обект)  и отвъд нея (смислово, символно), преминаващи през съвременните технологии. Защо се насочихте към тази медия на изразяване?

Можете, въпреки, че да се ограничавам само с една медия не е типично за мен като автор. Обикновено изразявам идеите си, чрез най-подходящите за момента и възможностите ми средства, за да постигна високи нива на въздействие.

Завършил сте Магистър, специалност „Графика“, ФИИ, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ (2007); специализирал сте в графичния департамент на Академията за изящни изкуства „Владислав Стремински“ в Лодз, Полша. Разкажете ни за избора да се занимавате с изкуство.

Средното си образование завърших през 1998 г. във Варна, в Икономически техникум, специалност „Стопански мениджмънт“. Икономическият университет бе възможно продължение на образованието ми, но след известно време, което си дадох за самоосъзнаване, животът ми се стече по начин, по който единствената адекватна за мен възможност остана да се върна към това, което правя от най-ранна детска възраст. Така продължих образованието си във горепосочените учебни заведения.

В едно интервю по повод на ваша изложба споделихте, че изобразявате реалността такава, каквато е. Обяснете …

Реалността не е еднаква за всички. Като художник се явявам интерпретатор на реалността такава, каквато е за мен спрямо това, което виждам, в съчетание с някои невидими аспекти.

Като художник, роден през 1979г., имате богата творческа биография – самостоятелни изложби в страната и чужбина, участия в общи, международни форуми за съвременно изкуство. По време на откриването на изложбата KOKIMOTO SURPRISE, (графики, рисунки, обекти и колажи) през април тази година, споделихте, че черпите „вдъхновение от световната потребителска култура“. Коя е културата на преходността?

Да, мисля, че за по-голяма яснота по въпроса е от значение всичко, което съм казал по въпросния проект, затова ви го споделям и тук: Съвсем съзнателно и все по-често и осезателно черпя вдъхновение от световната потребителска култура. Аспекти на живота като дизайн, реклама, комикс и телевизия намират силно и категорично отражение както в моите, така и в произведенията на поколения художници. Живеем, работим и се развиваме в консуматорско общество, и консумираме всичко, което ни попадне. И колкото по-бързо свикнем с тази мисъл, толкова по-ясно ще си дадем сметка, че консуматорът е най-важната единица на това общество. Oсъзнавам застрашителните нива на потребление до които сме достигнали, но се успокоявам с правото и властта да променяме търсенето и съответно предлагането. Чрез избора на неща, които консумирам мога да променя както тяхното количество, така и тяхното качество. Като осъзнат и разумен консуматор си давам сметка за тази своя отговорност и се възпозвам от даденостите на системата. Всичко това е онагледено в един от дълосрочните ми проекти, озаглавен Kokimoto Surprise. Централен обект на тази трансформация е шоколадовото яйце, което редовно консумирам от ранна детска възраст до днес. Балансирайки между два свята, материален и духовен, се опитвам да увековеча този любим образ, като го развивам систематично в серия от произведения. Индивидуалните вкусови и визуални качества на продукта, подплатени с желание и очакване на елемента изненада са само някои от причините да създам тези творби. Останалите са високите нива на въздействие на шоколадовото яйце като идея и реализация, в съчетание с детските ни спомени и носталгия по едно минало, в което въпросното яйце бе достъпно за едни и лукс за много други. Изхождайки от това минало, развих продукта по свой образ и подобие в настоящето, с все по-ясна визия за него в бъдещето, за да го представя като символ на едно цяло поколение. Един и същ, вече утвърден на пазара и в съзнанието ни образ, изпълнен в различни техники придоби динамични сили, за да отнесе една частица от „културата на преходността“ във вечността.

Споделете Вашите наблюдения върху развитието на Националните есенни изложби в Пловдив.

Наблюдения ми са от около три години, през които видях много силни представяния в рамките на този форум за визуални изкуства в България, които оставиха трайно впечатление за силен и професионален подход от страна на куратора и организаторите в комбинация с точното време и място на провеждане. Надявам се с моето участие да допринеса за високото ниво на събитието.

Разговорът проведе Наташа Ноева

Заглавно изображение: Калоян Илиев – Кокимото, „Полу-животно полу-човек“, 2018

За Наташа Ноева

Наташа Ноева Родена през 1989 г. в гр. Тутракан. Завършва през 2015 г. специалност „Изкуствознание“ в Националната художествена академия в София, магистър. Основни професионални интереси - съвременно българско изкуство (живопис, скулптура, графика), теория и оперативна критика. Публикува статии за художниците Веса Василева, Димитър Киров, Иван Нешев, Алисия Санча и др. в Инфо-СБХ, интервюта с художници – участници в Есенните изложби, Пловдив (2016), статия „Огледалото“, Есенни изложби, Пловдив, в. „Литературен вестник“ и др. Реализирани проекти през 2017: „От проект до обект“ (изложба скулптура и рисунка), Берлин; Ретроспективна изложба на Виолета Гривишка-Танева, СБХ; Виртуален музей „Борис Денев и Славка Денева“ и др.
Публикувано в Интервю, Национални есенни изложби 2018 с етикети , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.