Разговор с Богдан Александров

Богдан Александров е един от участниците в тазгодишното издание на Национални есенни изложби, Пловдив. В рамките на проекта „Отвъд повърхността“, в Балабанова къща художникът ще представи своята изложба – „Вертиго. Портрети #бездиагноза“ . Повече за тази „живопис постигната по метода на визуалния шум, за стабилността на визуалния свят и парадоксите свързани с опозицията статика срещу динамика“ разговаряме с художника.

Предстои поредното издание на Национални есенни изложби в Пловдив. Как възприемате темата „Отвъд повърхността“ и как работите ви кореспондират с концепцията на куратора проф. Галина Лардева?

Изкушението да създаваш „убруси“ или самонаправени творби ме е водило към търсене на различни подходи и техники. Улавянето на мимолетното – градивна частица от трайното, те спуска през различни нива в търсенето на общия знаменател на смислите, често закотвени отвъд видимото. Конструирал съм метод с използването на въртяща четка, посредством, която отнемам повърхността чрез анихилиращи се взаимно частици цвят, освобождаващи достатъчно енергия способна да породи движение.

Темата „Отвъд повърхността“ е свързана както като подход и техника, така и смислово и философски с моето преминаване в изкуството. То се движи през различни слоеве от смисли, в опит за откриване на същностните дълбинно-психологични връзки в човешката природа. В този ред на мисли видимата и „ошумена“ повърхност в работите ми е медиатор към обратната на повърхността страна, т.е. към „множеството скрити под повърхността проекции водещи към виждащото виждане“. Нещо повече, за мен темата отключва способност за активиране на особено виждане – виждащото движение виждане. Кинесиката преминава от комуникативния си модус в означаваща и значеща информационна категория. Като резултат аудиторията бива въвлечена в несъзнателни квази-роли, парадоксално идентифицираща се с нарушената чрез добавени измерения видимост, а в крайна сметка и с портретния протагонист.

Какво ще представите в рамките на проекта?

„Вертиго. Портрети #бездиагноза“ е името на серията творби, които представям на Националните есенни изложби. Най-общо казано „примирявам“ в двумерното пространство на платното триизмерното движение с линейното време. В портретите интерпретирам реалност преминала през фотография, в която интегрирам единици време, а оттам и движение. Догонващият се, блърнат и дефокусиран образ репрезентира сумарно портретирания, разкривайки пред нас неподозирани негови същности.

Богдан Александров, „Калин“, 2018

„Вертиго. Портрети #без диагноза“ – „живопис постигната по метода на визуалния шум“. Разкажете ни за концепцията, вложена в тях и за „символичното пътуване“.

 В основата на концепцията е заложена стабилността на визуалния свят и парадоксите свързани с опозицията статика срещу динамика. Чрез метафорично вложеното в понятието вертиго, прекрачваме в табуирани теми като смърт, преминаване в гранични състояния, страх и безпокойство от реалността или халюцинацията. Живопис постигната по метода на визуалния шум – използва шума от изображение (кадър, негатив, снимка, файл), като репрезентира и „промъкналите“ се нежелани или неподходящи елементи. Може да определим като визуален шум „промъкналите“ се с посредничеството на устройства (за запазване и възпроизвеждане на образ) елементи от изображението, които са в състояние да го трансформират, като го променят (отнемат или добавят) и модифицират. В „търсенето“ на сцепление с живописта шумът загубва статуквото си на нежеланост и определението грешка; породеният в динамиката на хаоса потенциал (на шума) бива призван да организира в нов порядък живописната материя. Ако се върнем към дуалистичната представа за светлината, естеството на цвета във видимия спектър, както и към възможната материалност на шума в нея/него, може да синтезираме представа за новото (живописното) състояние на шума, като своеобразен антишум[1]. Разпознаваме антишума по променения му заряд в опозициите: нежеланост – търсеност, деструктивност – градивност, неозначаващо – значещо, аестетичност – естетическа рефлексия. Живопис изградена чрез преосмислен визуален шум – антишум, позволява привличането и употребата на променящи представите състояния, трансформирайки ги в смисли, проникновения и символи. Провокиращ пример за конфликт при задържането на стабилността на визуалния свят спрямо гравитационната визуална рамка е състоянието вертиго. Известно още като световъртеж, вертиго се изразява в непрекъснатото усещане за движение, кръжене и завихряне на нещата около теб. Пренесено във визуалните изкуства вертиго обръща траекторията си до степен на кинесична халюцинация и двуизмерното картинно пространство се преобразява в „пътуване“. Пътуване през безпокойството, граничността, ужасното, смъртта и живота. Вертиго престава да бъде дисфункция и диагноза, и преминава с променен заряд в метафора, и символ на разколебаването на вярата в установени норми, и перцептивни символи. Портрети без-покойство, портрети в движение, заобикалящи смъртта и покоя. Сътворената псевдосмърт разколебава представата за смъртта като отрицание на живота и протича в потока на безкрайното движение интегрирано в портретите. Когато нещо промени местоположението си или претърпи метаморфоза, сетивата го оприличават на смърт, въпреки че то е просто преминаване и движение. Всяка една от картините – портрети на различни хора, някои в преобърнато състояние и с неясен жизнен статус, е изградена от антишум, ентропия, движение и цветни контрасти. Картините в предстоящата изложба целят да провокират зрителя да види отвъд установеностите, да преодолее страха от „плаването“ и отдалечаването, и да достигне стаените отвъд повърхността светове.

Обяснете ни за техниката, която използвате. Портретите разкриват сложни и многообразни свързаности, преплитане/разтворени/гранични възможности между фотография и живопис…

Трансформацията на фотографския шум в живописен антишум наблюдаваме в хода на осъществяването на живописта след 60-те години на миналия век, в разпознаваеми за живописта, като вид изкуство, поливалентни модалности.

Пренесено спрямо настоящия момент, и след среща „на живо“ с портретите на Ян Пей-Минг, базиран във Франция китайски художник, стана възможно проявяването на интереса ми спрямо шума. Платната на Пей-Минг, в повечето случаи монохромни и черно-бели (по рядко използва и нюанси на червено), са живописвани с широки четки (стигащи до размерите на метла), като следите от положените с широки жестове мазки остават видими и са съпътствани от множество характерни стечове – стичащи се капки боя. В резултат изображението (винаги с фотографски първообраз) губи конкретност и видяно от близо преминава в абстрактна монохромна структура, която на практика се явява антишум.

Допускам, че именно тази „среща“ е един от катализаторите, послужили за отключване и фокусиране на идеята за визуалния шум, налична в режим на изчакване в творческото подсъзнание. Предстоеше откриване на способ или онази „четка-метла“, която органично да постига шумовия хаос. Давах си сметка, че всяка четка, от най-странната до най-голямата, е създадена в една плоскост или равнина. За постигане на визуален шум се нуждаех от „неравнинна четка“. Или с други думи следваше да открия „четка“ или приспособление с някаква отдалеченост от евклидовата геометрия.

Богдан Александров, „Велина“, 2018

Автор с богата творческа биография – самостоятелни изложби: „Парейдолия. Портрети в постановка“ (2018), „Частна хармония на хаоса“, Халюцинация. Портрети в нелинейно време“ (2017), „Палимпсест. Портрети без име“ (2015),  и др., както и много участия в колективни изложби и международни форуми за съвременно изкуство. Забелязва се, че в творчеството ви главно застъпен жанр е портретът. Интересувате се от образът-движение, граничните преходи на състоянието…

След няколкото задочни урока от Ян Пей-Минг промених рязко форма́та на картините, в които разказвах лични и преживяни неща, и се опитвах да синтезирам послания… В последствие усетих, че портретът съдържа в себе си потенциал да „поглъща“ другите жанрове.

За рекламната кампания и бранда на тазгодишното издание е изполван фрагмент от една от работите, които представяте. Споделете Вашите наблюдения върху развитието на Националните есенни изложби в Пловдив, едно от големите събития в културния живот на града. 

Идеите в изкуството назряват и се пораждат от натрупвания в определени контексти. Могат да бъдат „уловени“ в мислите и въображението на отделни хора, дори и едновременно, и въпреки че стават видими по субективен път, представата за свободното им кръжене в пространството е обективна. Когато идеите (или материализираният им ипостас), биват припознати от множеството – стават значими. Общовалиден модел в различни сфери на живота, а според мен и в голяма степен е определящ за тазгодишното издание на Националните есенни изложби в Пловдив, както за избора на авторите, така и за оформянето на концепцията, и лансирането на бранда. Есенните изложби представят предимно млади автори и по този начин съумяват да преместят стрелките на отчитащото време изкуство в адекватната им позиция. Единствено валидни събития могат да се позоват на времето, а и да го удържат. Евентуална статистика в тази посока би отчела, че за изкушените от изразяване чрез така наречените класически медии млади артисти, заявяването им в този форум е все по-престижно начинание. В най-голяма степен това се дължи на кураторското амплоа на проф. Галина Лардева и нейния екип.

 

Разговорът проведе Наташа Ноева

Заглавно изображение: Богдан Александров, „Калин“, 2018

[1] По аналогия с лансираната през 1928 г. от Пол Дирак (англ. физик, нобелист-1933г.) удивителна хипотеза, че всяка фундаментална частица във Вселената има античастица – близнак, но с противоположен заряд. Когато частица и античастица се срещнат, те се унищожават взаимно, освобождавайки много енергия. Няколко години по-късно е открита първата частица антиматерия – противоположната на електрона, наречена позитрон.

За Наташа Ноева

Наташа Ноева Родена през 1989 г. в гр. Тутракан. Завършва през 2015 г. специалност „Изкуствознание“ в Националната художествена академия в София, магистър. Основни професионални интереси - съвременно българско изкуство (живопис, скулптура, графика), теория и оперативна критика. Публикува статии за художниците Веса Василева, Димитър Киров, Иван Нешев, Алисия Санча и др. в Инфо-СБХ, интервюта с художници – участници в Есенните изложби, Пловдив (2016), статия „Огледалото“, Есенни изложби, Пловдив, в. „Литературен вестник“ и др. Реализирани проекти през 2017: „От проект до обект“ (изложба скулптура и рисунка), Берлин; Ретроспективна изложба на Виолета Гривишка-Танева, СБХ; Виртуален музей „Борис Денев и Славка Денева“ и др.
Публикувано в Интервю, Национални есенни изложби 2018 с етикети , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.