Разговор с Явор Костадинов

Явор Костадинов е един от младите автори, които ще бъдат представени в рамките на проекта  „Отвъд повърхността“, Национални есенни изложби Пловдив 2018. Куратор за шести пореден път е артистичният директор проф. Галина Лардева. С Явор Костадинов разговарям за проекта „Отвъд повърхността“ и за неговата интерпретация на темата.

Предстои поредното издание на Национални есенни изложби. Как възприемате темата „Отвъд повърхността“ и как работите ви кореспондират с концепцията на куратора проф. Галина Лардева?

Темата на тазгодишното издание е изключително любопитна и дава възможност да бъде припозната и интерпретирана по много тангенти – буквална (чисто материална), социално-политическа, духовна. А посоката, която аз лично поех, свързвам с няколко ключови думи – „осъзната картинност“, „слоеве“, „проекции“ и „разтваряне“. Темата за повърхността и отвъд нея ме наведе на интересни мисли –реалността, за която можем да мислим като за една специално сглобена от мозъка ни проекция, която ни върши работа в чисто практичен план. Такава, каквато имаме капацитета да възприемем през вградените ни филтри на този етап като биологичен вид. Какво има отзад, встрани, отвъд или е вплетено в тази проекция ние няма как да знаем все още. Желанието ми да опитам да напомня за идеята относно тази проекция или по-скоро за това, което може би е отвъд нея.

Явор Костадинов, Панел 1 – „Дунав мост I и II – Мост на дружбата и Мост Нова Европа“ (диптих), 2017

Какво ще представите в рамките на проекта?

Ще представя около дванадесет живописни платна с разнообразен формат. По-голямата част от тях са правени специално за есенните изложби и са съобразени с пространствата на двора на Балабановата къща. Работите могат да бъдат разделени на две серии. Първата е свързана с градски и архитектурни пространства и пейзажи. В нея опитвам да представя различните „слоеве“ на действителността и равнини на съществуване, видимото и невидимото, различните енергии и вълни чрез един картинен език, по който още работя и все още осмислям. Втората серия е по-малка, но не отстъпва по важност. Тя е свързана с жанра на портрета, поне чисто формално. В нея посоката на търсене е отвъд портрета или отвъд образа на лицето.

Явор Костадинов, „Тя“, 2017

 

Творбите ви „Тя“ и „Глава на поднос“ са разработени в жанра портрет, но образът е силно деперсонализиран

Така е. Те са част от една скорошна серия сходни творби, в която използвах схемата на портрета чисто формално, т.е. портретите не са портрети, макар и да изглеждат като такива, те са по-скоро нещо друго. Въпреки това със сигурност всеки от образите си е имал своя прототип, потърсен най-вероятно несъзнателно. Изобщо в цялата поредица беше задвижена голяма доза асоциативност, интуитивност. Конкретно в тези анонимни портрети, които ще бъдат включени в експозицията на есенните изложби, търсех нещо като разтваряне, някаква ефервесценция в лицата, в образа или в част от него. Лицето/образът като нещо, което е на повърхността, а отвъд нея се крие взаимосвързаността между всичко и всички.

Виждаме и вашия образ в „Nowhere in particular.

Да. В последно време работих много в посока на автопортрета като жанр и това не беше самоцелно упражнение. Целта ми е да имам свобода да експериментирам чисто визуално с образ, който ми е познат. От тези експерименти произлязоха някои доста интересни идеи и попадения. В някои от работите, разбира се, имаше и доза ирония. Мисля, че е важно творецът, човекът да може да се надсмива над над себе си и своите състояния.

Явор Костадинов, Nowhere in particular, 2018

Вълнува ви експресията от цветове и сблъсъка на контрастите. Вероятно това ви е провокирало да изберете и медията?

Понякога имам нужда да бъда по-рязък като цвят и рисунка, като сюжет, образи и тематика, но не винаги. Тази моя по-експресивна страна е относително нова за мен. Понякога обичам да бъда и по-изчистен и пестелив или пък монохромен, разлят, дифузен. Възприемам ги като различни режими на работа между, които превключвам. Тези режими се  влияят, разбира се, и от субективни фактори –  настроението ми, нагласата, които имам, или от обективни – темата, контекстът, в които би функционирала творбата, върху която работя. Бих могъл да кажа, че за мен целта е да опитам да се сблъскам, да съчетая различни аспекти от тези похвати в едно органично цяло.

Към живописта като медия се насочих още в гимназиалните ми години, а още по-категорично й се посветих през времето на моето следване в академията. Усещам я най-близо до вътрешната ми природа. Живописта ми позволява както да бъда спонтанен, така и методично да изследвам в дълбочина това, което ме вълнува. Живописта е медия, която се възприема тотално, цялостно, само с един поглед. Всичко е синтезирано, сгъстено, концентрирано. След творческото действие остава предмет или равнина, която функционира напълно автономно сама за себе си и работи, пулсира, въздейства.

Живописта е една класическа медия, но е и способна постоянно да абсорбира в себе си настъпващите промени и да бъде жизнена. Даже мисля, че в момента е по-жива от когато и да е било.

Тази година завършихте специалност „Живопис“, в НХА, магистър. Живеете и творите в родния си град Пловдив. Какви са наблюденията ви за Националните есенни изложби като най-дълго просъществувалия форум за визуално изкуство в България?

Преки впечатления от Националните есенни изложби имам основно от последните няколко издания. Като цяло съм запознат с по-новия формат на изложбите (от 2013 г. насам). Те несъмнено са се утвърдили, като един интересен и значим форум за Пловдив, а и за нашата локална сцена. Смятам, че самата формула, така да се каже, на събитието е добра – кураторският подход, адекватната селекция на автори, желанието да се работи с цялостна концепция, визията, начинът, по който събитието се представя и начина по който се комуникира с потенциалните публики. Положителна тенденция е и стремежът да бъдат показвани и млади, неутвърдени или просто не толкова познати автори, както и автори живеещи извън България.

Интересно е да се отбележи и че поради доброто ниво на участващите автори и разнообразието от творчески стратегии често работите, които се представят, функционират и в по-разширени граници на съответните медии, като по този начин спомагат местната публика, която по-често не е на „ти“ със съвременното изкуство да обогати представите си за изкуството и да се отвори повече към съвременните му проявления. Друг момент, който винаги е бил интересен, за мен в тези изложби е  контрастът между цялата атмосфера на Стария град, с всичките му слоеве история, тихите дворове на къщите и съвременното изкуство, което е ситуирано там.

Националните есенни изложби са добър пример за цялостна визия и подход в организирането на подобни формати, свързани с визуалните изкуства в България. Определено е необходимо да има повече подобни проекти поне на същото ниво и в България, и в Пловдив, който по мое мнение напоследък изостава спрямо София като брой и като качество на събитията, свързани с визуалните изкуства.

Разговорът проведе Наташа Ноева

 

Заглавно изображение – Явор Костадинов, ПАНЕЛ 2 – „Дунав мост I и II – Мост на дружбата и Мост Нова Европа“ (диптих), 2017

За Наташа Ноева

Наташа Ноева Родена през 1989 г. в гр. Тутракан. Завършва през 2015 г. специалност „Изкуствознание“ в Националната художествена академия в София, магистър. Основни професионални интереси - съвременно българско изкуство (живопис, скулптура, графика), теория и оперативна критика. Публикува статии за художниците Веса Василева, Димитър Киров, Иван Нешев, Алисия Санча и др. в Инфо-СБХ, интервюта с художници – участници в Есенните изложби, Пловдив (2016), статия „Огледалото“, Есенни изложби, Пловдив, в. „Литературен вестник“ и др. Реализирани проекти през 2017: „От проект до обект“ (изложба скулптура и рисунка), Берлин; Ретроспективна изложба на Виолета Гривишка-Танева, СБХ; Виртуален музей „Борис Денев и Славка Денева“ и др.
Публикувано в Интервю, Национални есенни изложби 2018 с етикети , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.