Разговор с Мартин Трифонов

Мартин Трифонов е един от участниците в тазгодишното издание „Отвъд повърхността“, Национални есенни изложби Пловдив 2018. Завършил специалност „Скулптура“ в Националната художествена академия през 2015-та година, художникът поема по избрания път от него – изкуството. Повече за неговите безгрижни фигури, изчистени от натоварващ психологизъм в крайния си образ, както сам ги определя и историческите параметри, от които произхождат, стоящи отвъд образа можете да прочетете в следното интервю.

 

Предстои поредното издание на Национални есенни изложби в Пловдив. Как възприемате темата „Отвъд повърхността“?

Като една широка възможност за всеки от авторите да се самоанализира. Аз лично, след като се запознах с концепцията на тазгодишните есенни изложби, намерих спокойствието да помисля върху работите, които съм правил досега. Припомних си вълненията, които са довели до тяхното реализиране, попитах се дали същите вълнения продължават да ме държат и дали тези невидими вътрешни сили успяват да се отразят по повърхността на готовите факти в изложбеното пространство.

Какво ще представите в рамките на проекта?

Ще представя фигуративна скулптура в метал. Готвя няколко кавалетни работи, както и други по-мащабни. Някои от тях са представяни в изложби, но по-голямата част са съвсем нови. Правя ги специално за двора на „Мексиканската“ къща.

Как работите ви кореспондират с концепцията на куратора проф. Галина Лардева в тазгодишното издание?

Винаги ми е било трудно да работя по предварително зададена тема. Начинът, по който Галина Лардева ме покани да участвам и ми представи идеята си обаче ме освободи от всякакво притеснение за това дали и по какъв начин настоящите ми разбирания, търсения и вълнения ще се впишат в общата концепция. А по мое мнение, контакта го има, без въобще да съм го търсил специално за събитието. Видимото в работите ми е, че това са едни безгрижни фигури, изчистени от натоварващ психологизъм в крайния си образ. Нещо абсурдно, ако се вземат предвид адресът и историческата ситуация, от които идват, а те по първoначална идея стоят отвъд образа. Не съм търсил директния им символ.

Мартин Трифонов, „Курортист III”, алуминий, 2018г.

Предпочитан от Вас материал е алуминият при скулптурите, които ще представите. Впечатление правят геометризацията и стилизацията на формите и обемите, експресията на фигурите, жестът, движението.

Алуминият ми дава нови възможности при отливането на обектите. Върху формата остава отпечатък от моите ръце, това за мен е толкова важно, колкото и геометрията, която стои под самото формообразуване. Не, че не мога да изпълня работите си в хартия, керамика или бронз, но алуминият не носи тежестта на бронза или топлотата на керамиката и това изисква различно отношение към пространството около обекта. Лесно може да бъде подчинен на средата, дори да се загуби в нея. Това ми харесва, напомня ми на тих, чувствителен човек, който поради възпитание борави с малко думи, но им търси точните места в разговора.
Това са, как да кажа, първите впечатления. Надявам се работите да се развиват с времето, защото мисля, че съм преодолял първоначалните си намерения. Фигурите са от серия, която се задържа дълго като приоритетна в работата ми. Вземам предвид и това, че съм в доста ранен период. Радвам се обаче, че освен за формалните особености на занаята (пропорция, ритъм, тектоника, гравитация…) разсъждавам и върху поетиката. Затова в началото започнах с тази равносметка на човешкото ми чувство, за да си отговоря на въпроса дали съм се опазил от тенденциозност. Търся баланса между чувството и художествения израз и ми се струва, че ако в един момент първото подчини на себе си художественото виждане тогава тенденциозното е налице. Предпочитам работите ми да са съзерцание на чувството, а не самото чувство или негова илюстрация. Не искам да навлизам в по-конкретни обяснения, защото все пак уважавам гледащия, неговия ум и култура, а и се надявам, че с формата съм по-силен отколкото със словото и в нея той ще прочете необходимото.

Спечелихте конкурса за резидентна програма на Сите де-з-ар, Париж за 2019. Участвате в изложби (индивидуални, общи художествени), симпозиуми за съвременно изкуство в страната и чужбина. Тази година осъществихте и съвместна изложба с Красимира Буцева „Пост памет“ в ГХГ – Ловеч, в която темата е паметта за лагера „Слънчев бряг“ край Ловеч…

Красимира я чувствам близка, въпреки че не сме стари приятели, нито пък общуваме често, но се намерихме във важни етапи от развитието ни. Познанството ни, както и работата по „Пост памет“ ни даде положителни изводи за смисъла на това, което правим. В доста страни от източния блок това отдавна е направено и тук е моментът, да изкажа признателност към община Ловеч, която прегърна проекта. Факт е, че до преди четири години нямаше и указателна табела за мястото на лагера.

Мартин Трифонов, „Вода“, алуминий, 2018г.

Завършихте през 2015г. специалност „Скулптура“ в НХА. Недалеч от София, с. Българене, Ловешко, имате вече свое ателие, където творите. Какви трудности срещат младите скулптори като вас по пътя на творческата си реализация?

Дали си млад скулптор, или млад ресторантьор, едно е сигурно – трябва работа. Много ми хареса изказването в едно предаване на художника Стоян Цанев и затова ще го цитирам в отговор: „… На този етап повече ме интересува да направя това, което ми е в главата, отколкото някой да го хареса, камо ли пък да го продам“. Аз съм в съвсем друг етап, но се придържам към тази логика интуитивно. Ако имаше точна рецепта, щяха да се разкрият още много гении, а някои от известните може би нямаше да се доберат до сегашните си места в историята на изкуството.

Като млад автор имате наблюдения върху развитието на Националните есенни изложби. Каквa e тяхната роля за културния живот на Пловдив?

Аз съм още доста млад и не мога да говоря за историята на есенните изложби. Както се казва, ако беше човек, можеше да ми е майка, но от сегашна гледна точка усещам една приятна атмосфера, един искрен интерес към изкуството, към нови автори. Това, сигурен съм, че е заслуга на двигателя на събитието – проф. Галина Лардева. А една такава еуфория е полезна, градът се пълни с любов към красивото и жажда за особени преживявания. Прекрасен контраст на едно безразличие например или дори агресия, провокирани от друг вид организирани събития.

 

Разговорът проведе Наташа Ноева

Заглавна снимка: Мартин Трифонов, „Курортист II“, алуминий, 2018г.

За Наташа Ноева

Наташа Ноева Родена през 1989 г. в гр. Тутракан. Завършва през 2015 г. специалност „Изкуствознание“ в Националната художествена академия в София, магистър. Основни професионални интереси - съвременно българско изкуство (живопис, скулптура, графика), теория и оперативна критика. Публикува статии за художниците Веса Василева, Димитър Киров, Иван Нешев, Алисия Санча и др. в Инфо-СБХ, интервюта с художници – участници в Есенните изложби, Пловдив (2016), статия „Огледалото“, Есенни изложби, Пловдив, в. „Литературен вестник“ и др. Реализирани проекти през 2017: „От проект до обект“ (изложба скулптура и рисунка), Берлин; Ретроспективна изложба на Виолета Гривишка-Танева, СБХ; Виртуален музей „Борис Денев и Славка Денева“ и др.
Публикувано в Интервю, Национални есенни изложби 2018 с етикети , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.