Какво е бъдещето ни?

Да разсъждават върху бъдещето на света имаха за задача артистите, участвали в изложбата “Павилион на утрешния ден”. Тя беше организирана по случай 12-годишнината на фондация Кредо Бонум от 17 май до 16 юни. В “прогнозата” за времето, което предстои, имахме възможност да обърнем внимание на аспекти от живота, които са застрашени от изчезване, като например общуването, въображението, играта, съпричастността и емпатията, връзката с природата и, разбира се, физическия контакт/ секс. С променливите в непознатото утре се бяха заели Божидар Василев, Волен Милчев, Весела Данчева, Вито Валентинов, Георги Господинов, Диана Иванова, Ева Вентова, Иван Богданов, Калин Серапионов, Майк Кампау, Марта Джурина, Праз Лаб – Весела Михайлова и Вероника Ленц, Симеон Стоилов и Станимир Генов.

Тематиката, върху която са се фокусирали артистите, е съсредоточена предимно върху развитието на технологиите, техните положителни и отрицателни влияния върху света на съвременния човек. Ключово място заема въпросът за общуването и неговите трансформирани форми. Проблематизирана е загубата на физическата връзка, директния контакт…

Подходът към изкуството като нещо, което трябва да бъде изживяно, е централна част от изложбата. Много от творбите са интерактивни, изискващи повече време и съсредоточаване на вниманието.

Станимир Генов, От една страна е чудо, инсталация. Снимка: Радина Ганчева

Елементи от живописта на Станимир Генов бяха осъществени под формата на инсталация. Така можехме да “влезем” и се разходим из тях, да ги осъзнаем и осмислим на друга пространствена ос. Идеята за интуицията и нейната загуба, учудването при нейното най-малко използване е провокирана чрез включването на огледала, в които зрителят трябва инстинктивно да открие своята версия на видяното в творбата. От там и заглавието й “От една страна е чудо”.

Друг поглед, този път към идентичността, загубата и повторното й намиране в контекста на дигиталния свят, намираме в творбата на Весела Данчева, проследяваща движението на четките върху платно. Вдъхновена от онлайн платформа, на която попада, и в която са качени огромно количество мазки на четки върху платна на различни художници, тя изследва най-интимния и личен досег на артиста с творбата, попаднала в технологичната ера и по този начин загубила своето авторство.

Вито Валентинов, Viseme, интерактивна инсталация. Снимка: Радина Ганчева

Вито Валентинов, Viseme, интерактивна инсталация. Снимка: Радина Ганчева

Темата за комуникацията, нейната сложност и понякога невъзможност, виждаме в интерактивната инсталация “Viseme” на Вито Валентинов, в която двама участници трябва да изтеглят карта с изображение и без звук да “изговорят” нейното съдържание на партньора си. Той, от своя страна, трябва да го познае, вглеждайки се в лицето и мимиките. Публиката има възможност да наблюдава написаното върху картите на малки екрани, успоредно с опитите на участниците. Изненадващо трудно понякога се оказва общуването, вадейки от уравнението елемента звук. Препратка към усложнените човешки форми на комуникация, инсталацията действа като предупреждение за свят, в който близостта е трудна.

Симеон Стоилов, Слаба връзка. Снимка: Радина Ганчева

Напомнящо ни за спасителните лодки, обект в последните години с изключителна социална натовареност, произведението на Симеон Стоилов “Слаба връзка” е всъщност уголемена част от котва, наречена “линк”. Парадоксалното съчетаване на символи на оставането и напускането едновременно насочва вниманието ни към неудобното. Идеята около творбата е тази за включването в изложбата на обект, който може да се използва за събиране на хора, сядане, дебат. В този контекст, в рамките на изложбата беше проведено обсъждане под формата на пърформанс с участието на Диана Иванова, която е и психотерапевт, занимаващ се с травмите на бежанци. В него участниците, поставени в ситуация на близък физически контакт, “заедно в лодка” трябваше да обсъдят мислите и емоциите, породени от него.

Снимка: Радина Ганчева

Обратно, словото, което издържа на своеобразните прегради, препятствия и капани на съвременното общество, откриваме в неоновата инсталация на Калин Серапионов “Дължината на този текст не зависи от всяка преграда, през която той преминава”, прекосяваща (и пробиваща) стените на галерията. Темата за общуването, което битува във и чрез всякакви форми, знаци, визуални послания и среди, но не може да бъде преборено и преодоляно е представена чрез една малко по-оптимистична визия за бъдещето на света.

Иван Богданов, БЪДЕЩЕТО е просто текст. Снимка: Радина Ганчева

Ефимерността на бъдещето изобщо можем да видим във видео инсталацията на Иван Богданов “БЪДЕЩЕТО е просто текст”, представляваща разтапянето на думата “Future” от лед.

Още една интерпретация на възможното бъдеще е тази на Георги Господинов, разглеждаща идеята за отмененото такова. Използвайки модела на разписание на летище, в чийто график настъпват промени, довеждащи до прекратяването на времето, плановете, всичко, авторът разработва един по-скоро апокалиптичен сценарий. Той е натоварен с очакванията за бъдещето на едно поколение, така и не сбъднали сe, и може би с горчивината от това очакване. Видео инсталацията е придружена от текст, който все пак завършва оптимистично относно запазването на наистина важните неща в живота.

Поставена пред разнообразните интерпретации на ключови обществени проблеми, колективни идеали и ценности, тяхното неясно развитие и трансфрамация, публиката има избор да се съгласи или да не приеме авторовите версии. Със сигурност, обаче, ще се замисли: Какво е нашето бъдеще?

Автор: Бояна Джикова

Заглавно изображение: Поглед към изложбата. Снимка: Радина Ганчева

Публикувано в Арт ревю с етикети , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.