Най-младите в „Спорът за реалността“

„…една идея, която е понятието за максимум, никога не може да бъде адекватно дадена в конкретна реалност.“ Имануел Кант

Изложбата „Спорът за реалността (втора част). Най-младите в българската живопис и скулптура“ е експонирана от 16 май до 9 юни 2018 г. в зала „Райко Алексиев“. Тя е продължение на реализирания в края на 2017 г. в залите на СБХ проект „Спорът за реалността“. Според определението на кураторите Станислав Памукчиев, Петер Цанев и Кирил Василев, това е един „едновременно изследователски проект и дискусионен форум, в центъра на който се поставя дебатът за съвременното изкуство, въпросът за смисъла и съдържанието като структуроопределящи създаването и прочита на художествената творба“.

Поглед към изложбата

За участие в изложбата са селектирани творби от 30 автори. Някои от тях са вече познати на българската арт сцена, а други са дебютанти. Обединява ги желанието на кураторите да покажат как най-младите български художници се включват в „спора за реалността“.

Този проект беше заявен като полемичен и стана обект на разгорещени дискусии. Той бе приеман или отхвърлян и привлече критики към концепцията или селекцията на автори и творби и тяхното експониране. Независимо от това обаче, той постигна целта, формулирана от Станислав Памукчиев: „Моето желание беше тази изложба да се превърне в сериозен разговор за днешното битие на живописта и скулптурата и въобще отнесена към днешното битие на съвременното изкуство“.

Яна Стойчева – Оризови полета, м.б., акрил, въглен, 130×150 см.

Настоящият текст не си поставя за цел да очертае доминиращите идеи в съвременната българска живопис и скулптура, нито да анализира обстойно участието на всеки един автор или творба. Да се направи прочит на категорията „реалност е трудна, да не кажем невъзможна задача при нейната всеобхватност. Целта тук е по-скоро да се насочи вниманието към това как младите автори интерпретират проблема за идеята и съдържанието. Темата на изложбата предоставя свобода на авторското въображение и емоционалната нагласа, на критически поглед и лична позиция като реакция към динамично променящата се среда. В живописта преобладават портретът, интериорът и пейзажът (природен, градски, индустриален). В скулптурата са застъпени инсталацията и фигуралната композиция.

Тина Хамзе, Вода – Реене, м.б., платно, 130х150 см.

Местата, пространствата и обектите са действителни за авторите и същевременно губят конкретиката си, за да се превърнат в елементи с ново значение. Виждаме ги разгърнати в разнообразие от образи, символи и структури, изграждащи различна представа за реалността (Ангеларий Димитров, Силвия Богоева, Яна Стойчева, Константин Костов, Тина Хамзе, Марта Райхел, Мая Стойкова и др.).

Елена Велкова, Side down, М.Б., 139×150

Различен подход откриваме в „Side down“ на Елена Велкова – люлки, превърнати в конструкции от цвят, които дават неочаквани посоки на спомена за детството и миналото. Интересна гледна точка към темата поставят портретите на Явор Костадинов с причудливите образи, родени в подсъзнанието, захранвано от същата тази реалност.

Поглед към изложбата

В скулптурния раздел творбите на Никола Цветанов, Светлин Демирев, Мартиан Табаков, Елина Симеонова, Десислава Досева, Благица Здравковска и т.н. се отличават като конструкция и пластична трактовка по използваните материали (гипс, метал, камък, дърво или восък). Вървящи по посока на абстракцията, те по своеобразен начин стигат до деконструкция и изчистеност на формата. Обхващат широк диапазон от физически, метафизични и духовни търсения и поставят проблеми/въпроси за необяснимото, първоначалата на съзиданието, неизменната връзка с природата, стремежа към чистота и синтез.

Стефан Иванов, Обект 2 от серията „Непредвидени обстоятелства“

Проектът „Спорът за реалността“ поставя много въпроси – за идеята и съдържанието на художественото произведение, за езика на изкуството и намирането на онази визуална форма, която да постигне най-силно въздействие и внушение на замисъла, за целенасочените експерименти в решаването на пластични проблеми, за рецепцията на творбата и нагласите на публиката. Отговорите на тези въпроси предстои да откриваме.

Автор: Наташа Ноева

* В изложбата участват: Анатолий Йончев, Ангеларий Димитров, Антон Цанев, Благица Здравковска, Галя Благоева, Гергана Табакова, Гергана Николова, Десислава Досева, Дина Стоев, Елена Аначкова, Елеонора Терзиева, Елина Симеонова, Елена Велкова, Константин Костов, Мартиан Табаков, Мирослав Миронов, Марта Райхел, Мая Стойкова, Никола Цветанов, Светлин Демирев, Северина Даниелова, Силвия Богоева, Стефан Иванов, Теодор Добрев, Трепка Петкова, Тина Хамзе, Христина Дренска – Тита, Яна Стойчева, Явор Костадинов, Яна Добрева

Заглавно изображение: Ангеларий Димитров, Безводие, акрил, 160×100 см.

За Наташа Ноева

Наташа Ноева Родена през 1989 г. в гр. Тутракан. Завършва през 2015 г. специалност „Изкуствознание“ в Националната художествена академия в София, магистър. Основни професионални интереси - съвременно българско изкуство (живопис, скулптура, графика), теория и оперативна критика. Публикува статии за художниците Веса Василева, Димитър Киров, Иван Нешев, Алисия Санча и др. в Инфо-СБХ, интервюта с художници – участници в Есенните изложби, Пловдив (2016), статия „Огледалото“, Есенни изложби, Пловдив, в. „Литературен вестник“ и др. Реализирани проекти през 2017: „От проект до обект“ (изложба скулптура и рисунка), Берлин; Ретроспективна изложба на Виолета Гривишка-Танева, СБХ; Виртуален музей „Борис Денев и Славка Денева“ и др.
Публикувано в Арт ревю с етикети , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.