Днес се прощаваме със Светлин Русев. Човек с огромно влияние върху значими за българската култура процеси. Общественик, който защитаваше каузи. Художник с мощна енергия и въздействие. Страстен колекционер. Учител, мислител и мъдрец на своето време. Каквито и определения и думи да използваме за него, те няма да бъдат достатъчни, за да опишат всеобхватността на неговата дейност и интереси.
Светлин Русев беше човек с мисия и себеотрицание в името на обществото – от тези, които се срещат все по-рядко. Не се стремеше към „удобно” съществуване. Напротив – не се страхуваше да казва истини, да критикува. Беше личност със силна вяра в това, което върши. Осъзнаваше мястото и позицията си и се опитваше да помага и да подкрепя.
Светлин Русев, Майка и син
Светлин Русев беше живописец с характерен естетически почерк. Майстор на рисунката и финия колорит. Създаваше произведения в различни жанрове – пейзаж, портрет, натюрморт, фигурална композиция. През годините често правеше тематични произведения и цели изложби, чрез които критикуваше проблемите на времето – социални, политически, духовни.
Беше неуморен. Работеше денонощно за реализирането на безкрайно количество задачи – от откриване и редене на изложби, през участия в комисии и съвети, до създаване на собствени произведения. Бореше се отдадено за постигането на един съвършен свят, убеден в собствената си позиция, като често реагираше остро на недомислиците в политиката и обществото.
Същевременно беше земен човек, със специфично чувство за хумор, без излишна суета.
Златю Бояджиев, Зафирка, частна колекция Светлин Русев
В силата на колекционерската страст на Светлин Русев можах да се убедя лично като негова докторантка. В продължение на пет години работихме заедно по изследването на историята на българското колекционерство. Той беше човек с жива памет за българското изкуство. Беше извор на информация за процеси и личности. От него можеше да се научи много. Опитваше се да промени законодателството така, че да се отвори пазара на изкуство, да бъде по-лесно съществуването на колекциите. Беше експерт по атрибуирането на творби с неясно авторство, като се случваше да разкрива и фалшификати. Вярвяше, че колекция трябва да се изгражда с любов и веотдайност, да има вътрешна структура и мисъл, към купуването на произведения да се посяга с познание. Неговата лична колекция е истинска съкровищница и не се ограничава само до определен кръг от автори или периоди, както и не само до българско изкуство. Едно богато наследство, към което отношението в бъдеще трябва да бъде много отговорно.
Светлин Русев, Портрет на Никола
Властта и влиянието, които Светлин Русев имаше, неизбежно го свързват с множество негови последователи, но и с противници. За едни той беше авторитет, а за други – причина за всички несгоди и проблеми на артистичната ни сцена, пречка за реализиране на собствен път в изкуството. Но позитивите и негативите на тази противоречивост тепърва предстои да бъдат доказани чрез проверката на времето, чрез обективен анализ на неговия принос, послания и действия.
Светлин Русев, Пейзаж
Със Светлин Русев се затваря важна страница от историята на българското изкуство. Отива си един от важните стълбове на културата и обществото ни. Коректив, който ще липсва.
Светлин Русев ни напусна на 26 май, дни преди да навърши 85, в процеса на подготовка на традиционната изложба, с която отбелязваше годишнините си. Роден е на 14 юни 1933 г. в плевенското село Върбица. Завършва живопис в Художествената академия при проф. Дечко Узунов през 1959 г. Дългогодишен преподавател и професор в академията. Председател на СБХ в периода 1973-1985 г. Между 1982 и 1984 е първи заместник-председател на Комитета за култура. От 1985 до 1988 е директор на Националната художествена галерия.
Дългогодишен запален колекционер на българско и международно изкуство. През 1985 година подарява на град Плевен богата колекция от произведения, които и до днес са подредени в музей. През 2005 г. превръща ателието си в София в музей, представяйки произведения от личната си колекция – на български и световни художници. През годините показва части от колекцията си в различни изложби.
Светлин Русев е действителен член (академик) на Българската академия на науките от 2003 г., член-кореспондент на Академията за изящни изкуства в Берлин (1983), почетен председател на АИАП в Париж (1982), почетен член на „Ника-Кай”, Япония (1984), почетен член на „Кюнстлерхаус“, Виена (1985), член на Фламандската кралска академия (Белгия), чуждестранен почетен член на Руската академия за изобразително изкуство (РАХ), член на академията „Медичи”, член на есенния салон (Париж).
Носител е на много награди, сред които Димитровска награда (1969 г.), Голямата награда на Съюза на българските жудожници (1986 г.), наградата „Владимир Димитров – Майстора“ (1987 г.), държавната награда „Паисий Хилендарски”, награда „Габриел Оливие“ (Монако) и др. Отказва да получи орден „Стара планина“ докато хора, по-достойни, по думите му, от него, като поета Константин Павлов, не бъдат отличени.
Русев е автор на десетки пана и стенописи, включително в Националния дворец на културата. Автор е на монументални работи в храма на Свети Андрей Първозвани и Света Елена в Калифорния и на иконите и стенописите в църквата Света Параскева в с. Рупите.
Творби на художника са изложени в Националната художествена галерия в София и са част от много художествени галерии и частни колекции у нас и в чужбина, в това число такива в Германия, САЩ, Русия, Франция, Великобритания, Белгия, Швеция, Италия, Румъния, Полша, Чехия, Гърция, Австрия, Унгария, Китай, Холандия, Япония, Аржентина, Венецуела, Куба, Португалия и др.
Светла Петкова
Заглавно изображение: Светлин Русев, Път в родопите, 2005
