Дивата зона на Л.А.Раевен

След премиерата на новата им триканална видеоинасталация „Дива зона“ 3 (Wild Zone 3, 2017) в Музея Арнем (Museum Arnhem), Холандия, столичната галерия „Структура“ представи проекта на близначките Лизбет и Анжелик Раевен (Л.А. Раевен), 28 март – 28 април 2018 г. В него, както и във видеото „Красиви същества“ (Goodly Creatures, 2017), също показано в изложбата, Л.А. Раевен поставят фокус върху образа, който рекламната и модната индустрии създават и пропагандират по отношение на това как да бъдем… Просто да бъдем. Авторите изострят вниманието на зрителя чрез възможно най-уязвимата група в обществото, а именно юношите. Куратор на „Дива зона“ 3 е Мириам Уестен.

Л.А. РАевен, SL-Index, 2017, Източник: Лора Атанасова

В резултат на заливащите ни съвети, рецепти и формули за „правилно“ съществуване и визия, пред камерата застават обречени, андрогинни фигури в търсене на съвършенството. Внушават с маниерите си изпълнението на ритуал, подчинен на строги правила. Лабилното им, същевременно вманиачено излъчване подсилва ефекта на непознатия култ, респективно чувството за заплаха у непосветения зрител.

Артистичното дуо акцентира върху наболял и застрашителен социален и психологически момент – една от емблемите на крехкото съвременно общество. Сестрите Раевен имат особено отношение към проблемите на тялото и разума. Самите те водят лична борба за съществуване в няколко посоки – еднаквостта на другия и огледалната проекция на индивида в близнака му, зависимостта им една от друга и непрестанната конкуренция. Преминали през хранително разстройство, те проявяват изострена чувствителност към телата, които се превръщат в капан за разума.

Л.А. Раевен, Дива зона 1, 2001. Видеоинсталация (двойна прожекция), 12 мин., чаши за вино, аромати, скъсано бельо. Източник: галерия Структура.

Дива зона3 продължава линията на „Дива зона1 (2001 г.) и 2 (2002 г.), за реализацията на които Лизбет и Анжелик Раевен отново изхождат от фикс идеята за моделиране на тялото до постигане на идеалната форма и визия. Изглежда, че светът е превъзмогнал до неотдавна считаната за табу тема за голотата и е преминал на друго ниво – възприемане на възможностите за създаване на човешки индивиди по зададени параметри. Тази истерия не прилича на никоя друга „епидемия“ на обществото. Тук не става въпрос за технологии, нито за Космоса, нито за изкуствен интелект. Тук става въпрос за постоянното облъчване и изкривяване на човешкото съзнание, както и за резонната, масова поведенческа и физическа травма, нанасяна съвсем целенасочено.

Л.А. Раевен, Дива зона 3, 2017. Източник: www.museumarnhem.nl

Л.А. Раевен, Дива зона 3, 2017. Триканална видеоинсталация. Източник: галерия Структура

Гледната точка на Л.А. Раевен не е удобната зона, от която сме свикнали да наблюдаваме, анализираме и критикуваме красотата. Напротив, в този случай естетическата категория „красиво“ е поставена в контекст, който може да отблъсне зрителя, да го накара да се страхува, дори да се отврати. Високи, кльощави, безполови тела с остри уши и дълги коси, вързани под брадичката, хладнокръвно влизат в ролята на безмълвни неземни същества, които просто позират или вземат мерки на части от тялото. „Дива зона3 е актуален, много личен и искрен апел към разглеждане на проблемите в детайли. Проектът не въздейства толкова като провокация, колкото като смущаваща извадка от маниакален наръчник за създаване на хибрид между човек и робот. Видеото „Красиви същества“ подчертава темата за „новия човек“ чрез обекти на религиозна символика и жестове, както и натрапчивото мултиплициране на видимо еднакви образи.

Л.А. Раевен, Красиви същества, 2017. Едноканална видеоинсталация. Източник: галерия Структура

По времето, когато са на 35 г., Лизбет и Анжелик Раевен участват в епизода “В капана на моя близнак“ (Trapped By My Twin, реж. и прод. Агнйешка Пиотровска) на документалната поредица „Истински истории“ (Real stories). Продукцията навлиза в личното пространство на сестрите и представя противоречията, парадоксите и мислите, с които ежедневно се сблъскват като непрекъснато свързана двойка. Неизбежно, подобно съжителство крие деструктивен аспект, който е поставил редица въпроси пред Л.А. Раевен за идентичността, индивидуалността, общуването в затворена група, какво е да бъдеш обект на наблюдение и т.н. Епизодът до голяма степен обяснява процесите, довели до избора им на теми и послания впоследствие и хвърля светлина върху това какъв канал за трансформация може да бъде изкуството.

 Автор: Лора Атанасова

Лизбет и Анжелик Раевен (Л.А. Раевен) са родени в Хеерлен, Холaндия през 1971 г. Създават пърформанси, видеоинсталации, фотографии, рисунки и скулптури. Проектите им са ориентирани към реални обществени проблеми и са отражение на лични психологически и физически аспекти от живота им. Следват в Академията Ян Ван Ейк в Маастрихт, Холяндия (1999). Сред проектите на Л.А. Раевен са: „Кели“ (Kelly, видеоинсталация, 2005), „Любовта има много лица“ (Love Knows Many Faces, видеоинсталация, 2005), „Без бели“ (No Whites, видео, 2007), „Ръстът на суетата“ (The Height of Vanity, мултимедийна инсталация, 2008) и др. Предстои Л.А. Раевен да участват с най-новия си проект в предстоящата международна изложба Robot Love в Айндховен, Холандия, през есента на 2018 г.

  • Заглавно изображение: Л.А. Раевен, Дива зона 3, 2017. Източник: www.laraeven.net

Публикувано в Арт ревю с етикети , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *