Явор Костадинов за времето, реалността и творческия процес

Сблъсъкът, срещата на Аза със собствения му образ, имахме възможност да видим в изложбата „Темпореално“ – живопис и рисунки, творчески дебют на Явор Костадинов в галерия „Сердика“ (18 април – 14 май 2018). Един млад автор, наскоро завършил специалност „Живопис“ в НХА, който се вълнува от въпроси, свързани с преходното в живота и особената пресечна точка на действителност и подсъзнание. За личния, творчески прочит на екзистенциализма в живописта и рисунките може да прочетете в следния разговор.

Явор Костадинов

Завършил сте специалност „Живопис“ (МА) в НХА. Разкажете ни какво определи избора ви да се занимавате с изкуство?

Изкуството е важно за мен, дори и на съвсем базисно и лично ниво. То е едно от малкото неща или дейности, в които припознавам някакъв изначален смисъл. Разбира се, това мое убеждение не се е появило просто една сутрин, а със сигурност е било плод на постепенен процес на осъзнаване.

Не знам дали мога да посоча нещо като конкретен преломен момент, в който съм взел решението да се занимавам с живопис или визуални изкуства като цяло. Но със сигурност подобна стабилна нагласа и разбиране вече се пораждаше и беше започнала да кристализира, може би през втората или третата ми година в художествената гимназия в Пловдив. Тогава, мисля, се формира осъзнато желание у мен да работя активно в това поприще и да търся своето място в него.

Из експозицията в галерия „Сердика“

В галерия „Сердика“ представяте живопис и рисунки. Разкажете ни повече за концепцията на изложбата и защо тя е наречена „Темпореално“?

Наименованието „Темпореално“ или „Temporeal“ (англ.) представлява своеобразна игра на думи – съчетание от думите „темпо“ (отнасящо се към времето или към потока на времето) и „реално“ или „реалност“ (действително, действителност).

Изложбата е опит да бъдат засегнати теми и мотиви, като хода на времето; ролята на наблюдателя и преминаващата покрай него реалност; причудливите или особени мисли и образи, които подсъзнанието поражда, захранвано от същата тази реалност и как спомените и мислите ни са еднакво съществени като психични феномени. Изложбата представлява лична перспектива към тези мотиви и няма претенцията за общовалидност, нито пък цели да дава определени отговори.

Разбира се, като автор се надявам зрителите да успеят да припознаят общото в частното и да достигнат все пак до това, което съм вложил в работите и да го разберат по свой си интуитивен начин, точно както работеха и моите мисли по темата – интуитивно и някак холистично.

Значителна част от творбите в експозицията са оставени без заглавие с цел да се даде на зрителите възможност за свободна асоциация при взаимодействието с тях, като по този начин биха могли да открият и нещо лично сами за себе си.

Явор Костадинов, Темпореално VII

В експозицията правят впечатление композициите с интериори от НХА – коридора, ателието; пейзажи с поглед към сградата – бихме могли да го приемем като кадри от творческия ви път…

Да. Това е така. Проектът е до голяма степен личен. Получи се по този начин и заради момента, в който се състоя – недълго след дипломирането ми в академията.

Беше (и още е) период, в който имах нужда да преосмисля, да помедитирам някак върху изминалото време там… Като част от този процес се появи и серията от средноформатни черно-бели рисунки върху платно.

Явор Костадинов, Темпореално V

Бих казал, че това е една странна лична ретроспекция…

Не в традиционния смисъл – с работи от различни периоди на един автор, а с една автономна серия, която опитва да работи с идеите за времето, пространството… и движението на наблюдателя през тях.

Академията нямаше как да не се появи като топос, тъй като през последните няколко години е заемала централно място в практиката ми като художник и е била мизансцен за толкова много случвания и неслучвания в творчески и в индивидуален план.

 

 

Интерес предизвикват портретите и автопортретите в изложбата, като състояние, емоция, философия, като колорит и експресия…

Те са свързани помежду си по особен начин. Наскоро преоткрих автопортрета като форма на едно спонтанно себеизразяване. Не всеки познава себе си наистина, но на всеки му е познат собственият му образ. Изхождайки от тази аксиома, превърнах собствения си образ (или представата си за него) в повод за почти неограничени визуални експерименти.Това ми даде поле, в което да се чувствам напълно свободен да действам, да го изменям и манипулирам, без да се притеснявам какъв ще е крайният резултат, без опасност да засегна някой. (Което се оказа не напълно вярно, тъй като една моя колежка от академията изказа мнение на дипломната ми защита, че е шокирана от част от автопортретите!)

Из експозицията в галерия „Сердика“

В началото на тези серии от автопортрети и портрети беше една поредица от 42 автопортрета от 42 последователни дни. Тя беше интересен експеримент, нещо като визуален дневник и своеобразен регистър на емоционалното ми състояние на края на всеки ден.

Много от чисто визуалните попадения и хрумвания от тази серия пренесох към последвалите автопортрети и анонимни портрети – (те са и не са портрети, чисто формално повтарят схемата на портрета, но без да изобразяват някого  конкретно, поне не съзнателно).

Именно те, заедно с други композиции със сходен характер, съставляват втората половина от експозицията и, смея да твърдя, контрастират добре със серията от доста тежки монохромни рисунки.

Явор Костадинов, Темпореално IV

 Голяма част от образите, които изобразявате – митични същества, причудливи форми, силуети на хора, лишени от всякаква конкретика – са изведени като сумарен образ, знак. Символ на какво се явяват?

Не знам дали мога да дам обяснение за всеки отделен образ точно какво символизира… Но е факт, че напоследък във все повече от работите си търся обобщени образи, което е някак в синхрон с настроението ми напоследък да гледам по-общо на нещата, да търся универсалните движещи принципи зад процесите, архетипите, а не толкова подробностите и конкретиката.

 

Това, разбира се, все още не ме е отказало да имам интерес и към изкуство, което е насочено към актуални, социално значими или трудни теми от нашето съвремие.

Явор Костадинов, Без заглавие

Явор Костадинов, Без заглавие

Прави впечатление, че пространствата, в които са ситуирани тези образи, в някои случаи са от реални ситуации, а в други – от имагинерни. Фикция на какво се явяват?

Представям реални ситуации или пространства, обикновено когато това, което съм видял като случка или място ме е провокирало или заинтригувало – например, когато съм видял в него нещо, което функционира по особен начин или е абсурдно, или просто любопитно за мен… и съм изпитал нуждата да го изследвам за себе си чрез средствата на изкуството.

Друг начин, по който използвам познати и непознати пространства, е като декор. Взаимствам от тях и подреждам само това, което ми е необходимо, премахвам излишното и в това, което остава, разигравам нещо свое. Изцяло въображаеми пространства, мисля че използвам  относително рядко… Но напоследък бих казал, че използвам по-често пространства с условен характер. Например изобразявам просто стая, а не конкретна стая или природно пространство, но без да имам предвид конкретно място.

Към момента разбирането ми за въображението е такова, че не мисля, че има изцяло въображаеми и идващи отвътре от съзнанието образи – по-скоро всичко е прекомбиниране и интерпретация на натрупания визуален опит.

Говорейки за фикция, по принцип все повече се убеждавам, че голяма част от човешкия свят се управлява от фикции… Изобщо има странно взаимодействие между фикцията в изкуството и фикцията в т. нар. реален живот.

Явор Костадинов, Огън

Като млад автор, отдал се на изкуството, как бихте коментирал състоянието на съвременната ни живопис?

Темата е сложна… Но, от моя скромна гледна точка, цялата ситуация изглежда някак фрагментирана. Говорейки в частност за живописта, а и за изкуството като цяло, е сложно да се даде обща оценка, но бих отбелязал няколко неща, които ми правят впечатление.

В общ план (глобално) живописта като жанр върви изключително силно и многообразно във всякакви посоки – и по хоризонтала, и по вертикала – и има пресечни точки с все повече различни жанрове, дисциплини, други медии, технологии. Струва ми се страхотно, че тя самата като медия успява да инкорпорира в себе си аспекти от други медии, същевременно запазвайки същественото в себе си и продължавайки да бъде актуална, валидна и въздействаща като изразно средство.

На локалната ни сцена виждам раздвижване и мисля, че има много млади колеги, които вървят доста обещаващо. Надявам се все повече и повече местната сцена да се отърсва от присъщата ѝ инертност от преди няколко десетилетия, която се усеща на моменти и до днес, както и от комплексите, че има нещо да се догонва или компенсира. Добре е и да се избягват тенденциите за сляпо прехвърляне или пренасяне на артистични практики, без отчитане на социалния контекст и исторически фактори.

Според мен е очевидно, че почти навсякъде в света на изкуството всичко е свободно и отворено.

Въпреки наличните различия между доминиращия характер на изкуството в България и изкуството малко по на запад…(дължащи се основно на историческия контекст), мисля че местната сцена трябва да опитва да заявява себе си все по-активно и смело в глобалния контекст. Да натрупва инерция, да води непрестанен диалог със света на изкуството, да обновява себе си… С пожеланието в един момент да поражда тенденции, а не само да следва. В крайна сметка, въпросната сцена – това са художниците. А авторовата позиция е и нещо персонално. Бих се радвал, ако има повече артисти, особено сред младите, които не се страхуват да експериментират и да преоткриват себе си.

Експериментът, изследването на различните възможности на медията, търсене на  живопис, която не е безобидна, която не те оставя безразличен, непридържането задължително към определена последователност, дори чисто визуално – в момента това е, което е интересно и важно за мен в живописта и изкуството.

Разговорът проведе Наташа Ноева

Явор Костадинов е роден през 1993 г. в Пловдив. Завършва Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“, Пловдив, през 2012, а тази година се дипломира с отличие в специалност „Живопис“ (МА), Национална художествена академия. През 2015 се обучава един семестър по програма „Еразъм +“ в Accademia di Belle arti di Brera, Милано, Италия.
Участва в професионални конкурси, събития и изяви, организирани през последните години у нас. Носител е на наградата на Художествена галерия „Христо Цокев“, Габрово, за млад автор (до 35 години) – за творбата „Дунав мост I и II – ver.VII“ – на I Национално триенале „Мостове“ 2017 – изложба съвременна живопис, Габрово, както и на наградата „Анастас Стайков“ за 2012 г. – в категория „Живопис“ на Национален дарителски фонд „13 века България“ и НХГ„Цанко Лавренов“. През 2016 г. е един от петимата селектирани дипломанти за творческа резиденция в BKI Haus Wittgenstein (Български културен институт – Дом Витгенщайн), Виена, Австрия, от годишната изложба на дипломираните бакалаври от НХА, випуск 2015/2016. През 2017 г. е сред четиримата автори на изложбата „Субективни реалности”, състояла се в галерия „Юзина”.

  • Заглавно изображение: Явор Костадинов: Без заглавие

За Наташа Ноева

Наташа Ноева Родена през 1989 г. в гр. Тутракан. Завършва през 2015 г. специалност „Изкуствознание“ в Националната художествена академия в София, магистър. Основни професионални интереси - съвременно българско изкуство (живопис, скулптура, графика), теория и оперативна критика. Публикува статии за художниците Веса Василева, Димитър Киров, Иван Нешев, Алисия Санча и др. в Инфо-СБХ, интервюта с художници – участници в Есенните изложби, Пловдив (2016), статия „Огледалото“, Есенни изложби, Пловдив, в. „Литературен вестник“ и др. Реализирани проекти през 2017: „От проект до обект“ (изложба скулптура и рисунка), Берлин; Ретроспективна изложба на Виолета Гривишка-Танева, СБХ; Виртуален музей „Борис Денев и Славка Денева“ и др.
Публикувано в Интервю с етикети , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.