Утопията като визуален код

В столичната галерия „София Прес“ художничката Юлиана Текова ни среща с девет автори от различни поколения в изложбата „Не-места на утопията“. Това е нейният първи кураторски проект, за който тя споделя в своето изказване при откриването на изложбата: Утопия е въображаемо измерение или състояние, където всичко е идеално. От представите за Райската градина, „Държавата” на Платон, пасторалната идилия на Аркадия, от социалните и икономически утопии от недалечното минало до днешните утопични идеи за технологичното ни бъдеще на безсмъртни хибриди между биология и технологии, генно инженерство и създаване на раса от супер хора, обитаване на други планети и т. н., утопичните идеи винаги събуждат човешкото въображение.

Мими Добрева, „Градини“, 120-100 см

Това място (от гръцки: οὐ – „не“ и τόπος – „място“), въображаемо измерение или състояние се проектира чрез средствата на визуалния език в живописните творби на Анжела Терзиева („Защитена среда“), Гергана Табакова („Растително пространство“), Димитър Яранов („Нощен страж“), Елеонора Терзиева („Ocean Invaders“), Константин Костов („Art talks“), Марта Райхел („Prunus spinose“), Мими Добрева („Градини), Юлиана Текова („И утре ще бъде един хубав ден; „Виртуална утопия“; „Бягай“) и фотографиите на Елена Панайотова („Изоставени пространства. Спомени от бъдещето“). Успяват ли те да открият това “не-място“ и как постигат неговото естетическо превъплъщение?

Анжела Терзиева, „Защитена среда“

Отговорът е „да“ и това ясно проличава и в заглавията на картините. Сблъсъкът с реалния свят, пълен с катастрофални бедствия, несекващи локални войни, остри социални неравенства, екологични заплахи поражда множество въпроси – кои сме ние, къде отиваме, но и много надежди и желания за един по-добър и красив свят. Техният утопичен свят се ражда в сложен, дълъг процес – от връщането към историята и човешкия и личен опит, през идиличната картина на съжителството с девствената природа до онзи свят в бъдещето, в който всички са равни, границите се заличават, човечеството е достигнало ниво без ограничения; развитието на разума уеднаквява всички същества в галактически мащаб. Всеки от тях генерира в представите си своята утопия, своето „не-място“, в което той не битува, а истински съществува. В съзнанието си художникът обитава имагинерна реалност, субективно пространство на Аза, свят-спомен, свят-мечта, свят-надежда, открил е своят утопичен свят, който е прекрасен, абстрактен, сюрреалистичен, не е отбелязан на картата и функционира в нови пространства и времена. В тази хомогенна среда осезаеми стават и заживяват философия, естетика и емоция, в тези “не-места” е изобразен един идеал за свят, в който реалното се трансформира в иреално, изображението в композиция-мечта, едновременно неосъществима, но и изживяна чрез изкуството.

Константин Костов, „Art Talks“

Авторите намират онзи визуален код, който най-ярко илюстрира идеята им както по отношение на тематиката, така и по отношение на композиционните похвати и изразни средства. Индивидуалният им подход откриваме в използваните изразни средства, в монохромните или колоритни цветови решения, велатурното полагане на боята или гъсто наслоената мазка, чистото на места платно или грубо издраскана повърхност.

ЕЛЕОНОРА ТЕРЗИЕВА, „Ocean Invaders“, 95х185 см

Разсъждавайки върху същността на изкуството в миговете на съприкосновение с изложбата зрителят има възможност да открие собствения си утопичен свят и блян за бъдещето.

Димитър Яранов, „Нощен страж“, 130-100 см

Гергана Табакова, „Растително пространство“, 150-130 см

Марта Райхел, „Prunus Spinosa“, 160х90 см

Автор: Наташа Ноева

„Не-места на утопията“, куратор Юлиана Текова, галерия-книжарница София Прес, 23 април-4 май 2018.

  • Заглавно изображение: Юлиана Текова, „Виртуална Утопия“

За Наташа Ноева

Наташа Ноева Родена през 1989 г. в гр. Тутракан. Завършва през 2015 г. специалност „Изкуствознание“ в Националната художествена академия в София, магистър. Основни професионални интереси - съвременно българско изкуство (живопис, скулптура, графика), теория и оперативна критика. Публикува статии за художниците Веса Василева, Димитър Киров, Иван Нешев, Алисия Санча и др. в Инфо-СБХ, интервюта с художници – участници в Есенните изложби, Пловдив (2016), статия „Огледалото“, Есенни изложби, Пловдив, в. „Литературен вестник“ и др. Реализирани проекти през 2017: „От проект до обект“ (изложба скулптура и рисунка), Берлин; Ретроспективна изложба на Виолета Гривишка-Танева, СБХ; Виртуален музей „Борис Денев и Славка Денева“ и др.
Публикувано в Арт ревю с етикети , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *