Националната галерия представи през февруари и март в Квадрат 500 изложбата Следи. Йордан Парушев (1958-2011), посветена на 60-годишнината от рождението на художника. На 17 март, ден преди закриването на експозицията, сред творбите в залата се проведе среща-разговор с членове на семейството му, приятели, колеги, негови студенти и ученици. Разказите на присъстващите разкриха свят извън ателиетата в университета, откъдето имах щастието да го познавам и в които работехме, говорехме, спорехме и разсъждавахме.
Изглед към изложбата в Квадрат 500, Снимка Лора Атанасова
Йордан Парушев беше изключително посветен на работата си със студентите и беше амбициран да ги „възпита“ в отговорност към изкуството, каквато той самият беше поел напълно съзнателно. В своята последователност, упоритост, отдаденост и мъдрост, той преподаде уроци за изкуството и живота, които можем да осмислим едва сега. Отнасяше се към студентите с огромен респект и зарази мнозина с новаторските си идеи. И днес размишлявам върху нашите разговори, за които съм благодарна.
Йордан Парушев беше ерудиран мъж с широко отворени сетива за философията, природата и човешките взаимоотношения. Усещаше всяко колебание и тих бунт, но по-често успяваше да овладява и себе си, и пространството по много деликатен начин. Беше чувствителен, но и отстояваше твърдо позициите си. Бих казала, че тези качества му позволиха да внесе генерална промяна в подхода на обучение на студентите, но също така му помогнаха да бъде откровен, убедителен и категоричен в творчеството си.
Йордан Парушев, Сърцевина, 2007, 240 х 100
Освен на преподаването, той беше изцяло отдаден на своето ателие и съкровените моменти, които посвещаваше на изкуството и проектите си. Безспорно много автори изпитват своите идеи чрез хартията, но в случая с Йордан Парушев тя се превърна в оригинална и запазена творческа територия. Неговите търсения и душевност я изведоха сякаш на по-високо ниво като изразно средство. След 2000 г. тя започва да играе главна роля в неговите произведения – овладяна, смирена и подчинена на неговата прецизност. Цветът в творбите му се дължи на наслагване и обработване на пластове ефирна хартия, без пигменти и бои, а изкуствоведите определят този подход като „живописване от хартия“. Както казва проф. Памукчиев, „Йордан Парушев си отиде в кулминацията на своята творческа и новаторска позиция“.
Йордан Парушев, асамблажи
През 2012 г. Деян Парушев, син на автора и също артист, създава Фондация „Йордан Парушев“. Сред учредителите са Вълка Парушева и Елена Парушева, а Мариана Янкова, която е неин консултант, остава до художника до края на живота му. Чрез принципите и мисията на фондацията заедно поставят ново начало за творчеството и посланията на художника, като продължават да подават ръка на младите автори. През 2014 г. организират конкурс за съвременно изкуство и представят изложби с творби на участниците в Сливен, София, Велико Търново и Париж.
Разходка из изложбата, Снимка Лора Атанасова
Деян Парушев разказва от първо лице за Фондация „Йордан Парушев“, развитието на конкурса и следите, които остави неговия баща.
През 2012 г. беше създадена Фондация „Йордан Парушев“. Каква е нейната цел и мисия?
На първо и най-важно място, целта на фондацията е да съхраняваме и продължим да показваме пред публиката произведенията на Йордан Парушев в рамките на самостоятелни и общи изложби, кураторски проекти, както и инициативи на културните институции. Сред целите на фондацията има също издателска и продуцентска дейност, инициатива към младите творци, галерийна и музейна дейност и други.
През 2014 г. фондацията организира конкурс на името на Йордан Парушев, с насоченост към младите автори. Към конкурса беше проявен голям интерес. Какво е необходимо, за да се провежда регулярно, както беше планирано?
Да, конкурсът, който организирахме беше предвиден да се случва през две години като биенале и наистина получихме много позитивни отзиви. Смея да твърдя, че постигнахме един от най добрите конкурси за млади творци в сферата на съвременното изкуство в България. С безплатно участие, кандидатите можеха да претендират за 10 000 лв. награден фонд, четири представителни изложби в България, като последната от тях бе в Париж, каталог, и т.н.
За съжаление институциите не участваха в размерите на нашите амбиции и се наложи всичко да се развие с повече лични средства, което фондацията не може да си позволи повече. За да съществува отново конкурса трябва по-сериозна подкрепа от различните държавни механизми, но и евентуално от еврофондове, за да можем да направим този конкурс на европейски мащаб. Като цяло имаме и невинността да вярваме, че всичко може да се случи без интервенция от страна на частни фирми, с цел да запазим независимостта и обективността си в селекцията и наградите.
Йордан Парушев, Следи, 2008, 117 х 192 см
Живееш във Франция, но често се връщаш в България. Какви са впечатленията ти от конкурсите в областта на изкуството там?
Във Франция и изобщо на световно ниво конкурсите и фестивалите се организират с щедра финансова подкрепа от културните институции. Вярвам, че просто е престижно за една държава да участва в организацията на подобни форуми. Наградите често са толкова високи, че творците да имат спокойствието да творят. Често се срещат парични награди от 20 000 евро и повече. Също така, интересни са тези, които предлагат и резиденции, участие в международни музейни проекти или, както скоро видях – обиколка на света за 6 месеца… за вдъхновение. Какво по-хубаво от това… ще останем мечтатели, но и реалисти. Винаги с фондацията се стремим към тези световни стандарти, а не националните.
Йордан Парушев, 2010, Преминаване, 58 см, Изход, 63 см, Примирение, 43 см
Йордан Парушев работеше в България, но беше отворен към света и това като че ли се отразяваше на неговото изкуство. Мислеше отвъд границите. Как си обясняваш лекотата, с която ги преодоляваше?
Мисля, че няма нищо по-конкретно от изкуството като човешко интелектуално дело, способно именно да се освободи от всякакви граници. Именно изкуството, в широк аспект на думата, е точно това, което се запомня от една цивилизация. Един добър творец би трябвало да мисли отвъд географски ширини и местни вкусове и по-скоро да следва своя индивидуален път. От друга страна, не може да се занимаваме с изкуство, игнорирайки историята. Йордан Парушев беше винаги изключително любопитен към всичко, което се случваше в големите музеи по света, както и в малките галерии, в ателиетата на колегите му. Разбира се, интересуваха го и го вдъхновяваха други изкуства, като например неговите проби в абстрактната фотография или вкуса му за кино и музика.
Йордан Парушев, Поколения, 2005, 160 х 80 см
Какво предстои на Фондация „Йордан Парушев“?
Бихме искали да издадем качествена монография на Йордан Парушев, за да запознаем публиката с неговия свят по още по-конкретен начин. Също така, обмисляме сценарий за документален филм. Разбира се, не губим надежда да организираме отново и конкурса. След току-що закрилата се юбилейна изложба в Квадрат 500 ни предстои още една голяма изложба това лято в Сливен, както и участието ни в други колективни изложби.
През обектива си уловил прекрасни моменти от творческия процес на Йордан Парушев в ателието му. Каква беше атмосферата?
Атмосферата на ателието е най-уютният ми детски спомен. Там съм пораснал, там съм наблюдавал как се създава една творба и винаги ми се струва, че има нещо сакрално, мистично там. И от уважение към това и до ден днешен сме запазили ателието така все едно Йордан Парушев е все още сред нас. Той работеше неуморно от сутрин до вечер, позволявайки си само пауза за цигара или кафе, с винаги приятна лека музика и често с каталог или книга за изкуство в ръка.
Йордан Парушев, пластики – Без име 110 х 135 х 135, Без име 46 х 33 х 17, Без име 64 х 29 х 20
Какво е да растеш в семейство на двама артисти и кой е най-важният урок на тема „изкуство“, който научи от тях?
Късно осъзнах шанса да порасна в артистична среда, но определено има принос в моя характер и начин на работа. Спомням си безкрайните вечери, през които се говореше за изкуство, прожектираха се диапозитиви на известни произведения, четеше се поезия, имаше винаги гости артисти, музиканти, актьори, и малко или много това го приех за нещо нормално. Мисля, че оттам идва неугасващата ми любов и респект към изкуството и вдъхновението ми като режисьор, оператор и фотограф. Може би именно затова потготвям пълнометражен игрален филм, който е инспириран донякъде от тази епоха. Ако трябва да изразя с една дума детството си, тя би била: свобода!
Ти вървиш по свой път в изкуството, в областта на фотографията и режисурата. Как избра тази посока?
Още от 12-годишен исках да се занимавам с творческа дейност, но не бях сигурен, че мога да стъпя по същия път като родителите си. За да избягам от тяхната сянка, рано реших да се занимавам с нещо близко, но не точно същото като тяхната професия. Но вкусът към изчистената естетика, дисциплината, както и, най-общо казано, да се занимавам с нещо, което има смисъл отвъд самите нас, ми е останало от тях. Малко бе хаотичен и нестандартен пътят ми, когато започнах да уча реклама, след това работих в кино-постпродукцията, а после си създадох собствена фирма, с която се занимавах първо с фотография и операторство, а сега вече и режисура.
Йордан Парушев, Зиг-заг, 2008, 160 х 80 см
Какво те вълнува като творец и какво ти предстои тук, в България, и във Франция?
Всичко, което носи артистичен почерк ме вълнува – изложби, опера и балет (работя от време на време за парижката опера), литература и най-вече кино. Гледам по няколко филма на ден и това е така от 15 години.
Предстои най-важното събитие в живота ми – премиерата на първия ми пълнометражен филм, който е документален, заснет за 4 месеца на 3 континента. Казва се Timeless Beauty и има доста български участници сред техническия екип, макар че е френско-китайска продукция. Ще се радвам да го покажа скоро и в България.
–––-
Доц. Йордан Парушев (1958 – 2011) е български художник от Сливен. Завършва живопис във Факултета по изобразителни изкуства във Великотърновския университет, в класа на проф. Станислав Памукчиев. По време на специализация в Санкт Петербург, 1986-1987 г., прави първите си колажи. Хартията се превръща в негова запазена територия. Преподава в Художествената гимназия в Сливен, а по-късно и във Великотърновския университет, където става ръководител на катедра „Живопис“. Почетен гражданин на Сливен, автор на над 40 самостоятелни изложби и носител на 14 награди за изобразително изкуство. На 15 декември 2011 г. загива в автомобилна катастрофа.
Автор: Лора Атанасова
За повече информация :
www.yordan-parushev.org
www.deyan-parouchev.com
Заглавно изображение: Йордан Парушев, последни творби , Без име 2011, 70 х 70 и Без име 2011, 70 х 70.
Източник на снимките на произведенията е Фондация „Йордан Парушев“, със съгласието на Деян Парушев.
