Луис Басат (р. 1941 г. в Барселона) е един от най-известните рекламисти и колекционери в Испания. Професионалният му път е свързан с агенция Басат & Асосиадос (Bassat & Asociados, днес Bassat Ogilvy), която основава през 1975 г., с рекламните кампании на някои от няй-популярните световни марки, с кампанията на Олимпийските игри в Барселона през 1992 г. и др. През 2001 г. създава Фондация „Кармен и Луис Басат“. В продължение на 40 години, заедно със своята съпруга – Кармен Ореляна, събира колекция от най-забележителните имена в съвременното изкуство, както и на по-малко известни за широката публика автори, предимно от Испания. Луис Басат има български корени, което прави неговите посещения у нас още по-вълнуващи.
Микел Барсело, Ожулен портрет I, 1996, смесена техника върху картон. Източник: НХГ
„Преди всичко, смятам че съм обикновен човек, с обикновена интелигентност, доста далеч от онова, което се смята за свръхнадареност.“
Луис Басат из книгата
„Креативността“(2016 г.)
На 28 февруари, в рамките на Колекционерски форум, Институт Сервантес, Фондация „Отворени изкуства“ и галерия SARIEV Contemporary представиха лекцията на Луис Басат на тема „Животът на един колекционер”, в изложбена зала Roca – Експо Баня София. Посещението на Луис Басат е свързано и с откриването на изложбата „Колекция Басат. Съвременно изкуство в Испания“ във филиал „Двореца“ на Националната галерия в София, като част от културната програма за българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
Лекцията имаше голям отзвук. Луис Басат сподели своя дългогодишен опит и даде съвети за това как да гледаме, разбираме и едновременно с това да се наслаждаваме на произведенията на изкуството. Може да се каже, че колекционерският му усет е вроден и той прави първите си стъпки още преди 70 години. Като дете се впечатлява от билетите за метрото и започва да ги събира, а по-късно колекционира стикери от шоколади, колички и ножчета за бръснене, произведени от баща му. Ножчетата се оказват истинска находка. „Жилет“ (Gilette) купува семейната фирма, Луис Басат предоставя своята колекция за изложба в музея в Бостън и повече не я вижда. В замяна Луис Басат получава буквално кралски подарък – златно ножче, каквото в Испания притежават само кралят и президентът на Жилет – Испания.
Оскар Домингес, източник: НХГ
Луис Басат казва, че човек може да се научи да харесва изкуството и да му се наслаждава, без да е задължително то да е част от неговия живот още от дете. Прави аналог с парфюма, който носим, дори без да осъзнаваме защо ни харесва. Просто знаем, че е така. Все пак отбелязва, че самият той е израснал в среда, посветена под различни форми на изкуството – баща му е свирел на цигулка, а майка му е била оперна певица, като и двамата са рисували добре и в семейството е имало от всичко – живопис, литература, музика, фотография… С течение на времето Луис Басат разкрива за самия себе си връзката и на други негови роднини с изкуството.
Две банкоти от един долар с автографи от Анди Уорхол. Снимка: Лора Атанасова
От всичко, което е колекционирал през годините, картините и скулптурите се оказват неговото призвание. Постепенно опознава и изгражда своя вкус, рамо до рамо със съпругата си. Благодарение на нея, щастливата случайност и една табакера, успява да се сдобие и с безценен автограф от Анди Уорхол върху две банкоти от един долар. „Това е най-евтината ми картина“, казва Луис Басат. Банкнотите са част от експозицията в Националната галерия. Шансът не го подминава и по отношение на пространството, в което представя колекцията си – сградата Нау Гауди в Матарó, близо до Барселона, създадена между 1878 и 1883 г. от големия испански архитект Антонио Гауди. Луис Басат е запленен от това само по себе си произведение на изкуството и описва в детайли и с респект подхода на Гауди при проектирането, неговите постижения и роля в архитектурата.
Франсеск Артигау, Кариатида в ателието, 2011, маслени бои върху платно. Снимка: Лора Атанасова
Според Луис Басат съвременното изкуство е това, което си представяш, а не това което виждаш. Поставя началото на своите разсъждения с импресионизма и стига до съвременните испански автори, в които вярва, въпреки че са малко познати извън страната му. Това е една от основните му цели – да ги популяризира чрез пътуването на колекцията по света и представянето им пред чужда публика.
Жозел Гиноварт, Без заглавие (от серията Мексико), 1971, смесена техника върху фиброцимент. Снимка: Лора Атанасова
Разкрива пред аудиторията, че да познаваш автора е възможност да опознаеш по-добре изкуството му и че често творбата няма нищо общо с художника. Преди всичко обаче, за да се изгради вкус и усет е необходимо да бъдат видяни поне 1000 произведения, след което още 100 от предпочитания вид и ако картината струва по-малко от един диван, то може да бъде купена, според г-н Басат. Ако струва повече е по-добре да бъде потърсен съвет от експерт. Счита, че повече от 10 години не е допускал грешка в избора на произведения. Умее да разпознава доброто изкуство, за което казва, че ако цената му не нараства, то най-малко ще я запази винаги.
Жоан Ернандес Пижуан, Планината, 2003, маслени бои върху платно. Снимка: Лора Атанасова
“Не се опитвам да бъда пример за никого. Е, може би за децата и внуците ми.“
Луис Басат из книгата
„Креативността“(2016 г.)
Говори с огромно уважение за артистите и техните творби, за уроците, на които го е научило изкуството, за щастливите случайности, за първата си картина, която изплаща в продължение на 6 месеца, както и за покупката на 35% от галерия, от която купува произведение преди това. Рядко продава или прави замени, въпреки че светът се променя динамично, предизвикателствата са много, а понякога и концепциите на изложбите в перспектива го изискват. От разказа за живота му изглежда сякаш изкуството самó е намирало Луис Басат и е било неизбежно любовта на колекционера към него и страстта към събирането да не доведат до формирането на една от най-впечатляващите колекции.
Поглед към изложбата. Снимка: Лора Атанасова
Изложбата в Националната галерия включва 84 творби на автори като Пикасо, Миро, Антони Тапиес, Барсело, Александър Калдер, Анди Уорхол, Кристо и др. Луис Басат признава, че се вълнува, гледайки произведенията, подредени в експозиция извън обичайната им среда и осъзнава с пълна сила стойността на това, което притежава. Всъщност, това е една малка част от колекцията, в която има над 3000 произведения, с акцент върху каталунското и испанското изкуство. Посвещава изложбата на дядо си, роден в Шумен преди 148 години.
Поглед към изложбата. Снимка: Лора Атанасова
Поглед към изложбата. Снимка: Лора Атанасова
Изложбата продължава до 9 април и може да бъде видяна в Националната галерия в София, филиал „Двореца“, пл. „Княз Александър I Батенберг“ 1. Осъществява се по инициатива на Институт Сервантес и Посолството на Испания, в партньорство с Националната галерия в София, Roca – България, УниКредит Булбанк, Огилви Груп България (Ogilvy Group Bulgaria) и Фондация „Отворени изкуства“, както и със съдействието на Столичната община.
Автор: Лора Атанасова
