През тъмното огледало на Тео Ушев

Теодор Ушев е български аниматор, графичен дизайнер, илюстратор, мултимедиен артист, базиран в Канада. През 2017 г. е номиниран за награда „Оскар“ за късометражния анимационен филм „Сляпата Вайша“ по едноименния разказ на Георги Господинов. От 20 февруари до 11 март Софийска градска художествена галерия представя „Като в тъмно огледало“ (In the mirror, dimly) –  първата самостоятелна изложба на артиста в България.

Малко преди да завали сняг, февруари ни поръси с щедро количество звезден прах чрез проекта на Теодор Ушев „Като в тъмно огледало“ (In the mirror, dimly). В основата на най-новата му инсталация е технологията „миксирана реалност“. Авторът създава образи и предава послания със средствата на анимацията, рисунки върху спасителни термични одеяла, текст и видео арт. Да не забравяме комбинацията между дигиталното и реалното, които се допълват и предлагат съвсем ново изживяване за публиката.

Теодор Ушев, „Като в тъмно огледало“, изглед от изложбата, снимка Лора Атанасова, 2018

Ще си позволя да започна със славата и нейната притегателна сила. Спомняте ли си изложбата на Улай във Vivacom Art Hall? Спомняте ли си нетърпението, залата, която остана без въздух и светкавиците на камерите? В такива моменти критичните коментари затихват бързо и се заменят от снимки в суматохата на разнородната тълпа, после до автора на изложбата… Следва пост в социалните мрежи. Оказва се, че българската публика, като всяка друга, има нужда от малко звездно присъствие, което да я отвлече от ежедневието. Истината е, че всеки е подвластен на емоцията и няма нищо неестествено в това. Добавям доза от тази еуфория, за да предам максимално точно трескавото очакване на Тео Ушев и неговия проект. Без значение с какъв мотив отива зрителят да го види, това е обратната връзка, която всеки автор би искал да получи.

Чаках на опашка, за да видя проекта. Случвало ми се е да чакам и преди – пред музея на Пикасо в Барселона, например, а тук в България – за изложбата на Улай във Vivacom Art Hall. Този път наблюдавах внимателно чакащите, в опит да анализирам публиката и този необичаен прилив на интерес към изкуството – явление, поне у нас. Видях търпение в очакване на реда, което не се случва всеки ден, на каквато и да е опашка. Нещо като миксираната реалност на самия Тео.

Теодор Ушев, „Като в тъмно огледало“, изглед от изложбата, снимка Лора Атанасова, 2018

Oставих се на преживяването. Наблюдавах сина ми, почти на 4, който бързо се ориентира в пространството и се впусна в приключението да открива посланията, да докосва термичното фолио, да изучава материалите и общата картина. Кулминацията настъпи, когато сложи каската – очила и попадна в друг, паралелен свят. Наложи се да се примири с по-кратка сесия, но накрая каза „Искам още!“. Многократно съм си представяла картини, които оживяват в съзнанието ми, после съм материализирала това, което успея да хвана здраво и да пренеса в реалността. Технологията, която използва Тео Ушев позволява да усетиш по необикновен начин динамиката на образите и пространството в дълбочина. Нещо като сън наяве. Наистина исках да остана още малко.

Постигнал е хармонично сливане между реалното и виртуалното. Посланията, които се появяват върху одеялата и стените след насочване на определена светлина към тях, отекват като добре познатите вътрешни гласове, с които укротяваме човешките бесове. Тео Ушев е поставил като акцент личната интерпретация на зрителя, поставяйки го сред малки демони на границата между два свята и библейски мъдрости. Препратките към чисто човешките страхове, зовът за спасение, дори склонността към суеверие, провокират към преживяване на катарзис във фентъзи атмосфера. За себе си откраднах два интимни момента, докато разглеждах изложбата – веднъж пред видеото в дъното на залата, вибриращо върху тяло, покрито с одеяло и за втори път, когато сложих очилата.

Лора Атанасова

Заглавно изображение Теодор Ушев, „Като в тъмно огледало“, детайл от изложбата, снимка Лора Атанасова, 2018

Публикувано в Арт ревю с етикети , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *