София Грънчарова за неочакваните връзки и диалози в изкуството

Artnewscafe bulletin започна поредица от срещи с млади художници. Те са част от едно ново поколение, което навлиза смело на българската арт сцена, но същевременно е и част от света – със своето мислене, присъствие, изяви. Представяме ви ги чрез тяхната работа,  вдъхновение и споделени в разговор разсъждения. Новата ни среща е със София Грънчарова.

София Грънчарова е родена през 1994 г. в София. Завършва изящни изкуства във Висшето училище за модерно изкуство (ESAM – Ecole supérieur d’art moderneв Париж през 2016 г. Познаваме я от изложбите „Близки срещи – визуални диалози. Училище за художници” (завършващ проект на софийския Институт за съвременно изкуство), Sofia Art Book Fair, а наскоро и „Арт старт: Млади художници, които да следим през 2018”, проведена съвместно в Кредо Бонум и Гьоте институт.

В момента София работи върху проекта „Bad relationships“, който ще съчетава различни обекти и медии, като книги, дрехи, фотография. По този повод тя споделя: „Искам да се заиграя с взаимоотношенията, които телата ни могат да имат с различни устройства за проследяване на ежедневните ни дейности. Впечатлявам се как тези малки аксесоари имат все повече и повече различни функции, отчитат поведението ни и вътрешните ни състояния, а ние ги използваме, за да познаваме себе си малко повече. Искам да видя докъде стигат техните граници“.

Творбите на София Грънчарова са изтънчено съчетание от материя, форма, цвят и история. Зрителят се потапя в тях сетивно – визуално, но с усещането за физическо докосване на обектите и субектите на нейното творчество. София комбинира различни похвати, като фотография, пърформанс, колаж и инсталация, така придавайки многопластовост и обем на композицията и крайния продукт на творческия процес. Отделя и специално внимание на печатането на зинове в лимитирани серии. За себе си казва, че вярва в симбиозата между обектите в конфликт, силата на визуалната тишина, впечатлена е от протранството, заето от масовите медии и тайно е вечен оптимист.

София Грънчарова

Повече за творческия процес научаваме от самата София Грънчарова:

Твоето творчество често разглежда фрагменти от докосването при танц. Кое те вдъхновява да търсиш целостта в детайла и защо избра лентовата фотография като подход?

Обичам детайла, защото той подсказва за едно цяло, но не дава пълната информация за него. Той отнема част от конкретността на обекта, било то напечатано изображение или нещо друго, и може да го направи и доста абстрактен. Тази липса на конкретика позволява на зрителя да прожектира по-свободно своите подсъзнателни интерпретации върху изображенията ми и понякога оставя едно усещане на недоизказаност, което пък може да бъде тихо и същевременно силно.

Харесвам и аналоговата, и дигиталната фотография и използвам и двата вида в зависимост от случая. Когато сннимам с лента е заради обичайните предимства като изненадата от това, което ще се получи и чакането, докато стане готово, цветовете и липсата на изгорели пиксели, дълбочината на изображението и сребърния прах на лентата. Дигиталната фотография също има страхотни качества, но все още е твърде масово използвана, за да си дадем сметка за всички тях.

El 5, silkscreen on paper

Намираме кадри, които се концентрират върху връзката, тактилното, личното. Кое те вълнува в тази система от символи и знаци, които разкриват един твърде интимен свят?

Самият акт на гледане, колкото и сила да съдържа в себе си, не винаги ми е достатъчен. Човешките тела имат толкова невероятни начини за възприятие на света около тях, би било жалко да се концентрирам само върху едно. Например докосването. Да, то е нещо по-лично от гледането, по-интимно е. А тялото има голяма памет за различни докосвания и контакти с други тела и материи. Играта с тези знаци е изключително вълнуваща и засега ми се струва необятна.

Кое в съвременното изкуство те вдъхновява? Къде виждаш своето място в него?

Съвременното изкуство е някакъв вид осъзнато отношение към живота и към света. Представям си как отделните артисти, със своето отношение към света и своите работи, съставляват една цяла жива верига, която постоянно се трансформира и движи нанякъде.

За мен това е най-смисленият начин, по който мога да живея живота, който имам.

Fantasies, feelings and fun, инсталация, 2017

В един твой проект се заиграваш с трансформацията на намерена фотография. Каква беше идеята зад това пренаправяне и оживяване, добавяне на друг смисъл?

Обожавам играта да подреждам различни елементи заедно, да създавам неочаквани връзки и диалози между тях. А и при положение, че в момента съществуват толкова много изображения, звуци, предмети и т.н., не виждах защо ми е нужно да създавам още изображения, които ще си приличат с толкова много други, които вече съществуват. Внимателното събиране, смесване и съпоставяне на вече съществуващи изображения (в моя случай – от модната и комерсиална среда) ми позволява да боравя с по-автентичен материал.

“Points of contact’’, self published book, 2016

Как преминава за теб творческият процес?

Творческият процес е много дълъг. Започва с нещо, което забелязвам в ежедневието – някоя витрина, някой смешен предмет, снимка в интернет, работата на някой артист… Обикновено идеята престоява в главата ми за неизвестен период от време и се развива малко по малко – мисля си за нея докато пътувам в автобуса, докато слушам някой джаз концерт или докато готвя.

След това пристъпвам към физическото й изпълнение, което я трансформира допълнително. Накрая гледам да добавя щипка самоирония и цвят на вкус.

Намеси в публични пространства, 2016 paper

Въпреки многото пластове (буквално и преносно) на твоите творби, в тях все пак като постоянно присъстващ символ фигурира женствеността. Беше ли това изначалната цел на артистичния процес или се синтезира като краен продукт по-късно?

Никога не съм започвала с идеята да говоря за женствеността или за жената в един или друг контекст. Но, да, женствеността се появява без да съм я търсила нарочно. Често тя присъства под формата на фрагменти от женското тяло. Те не показват конкретно лице и по този начин остават по-анонимни и назоваващи едно общо усещане и представа за женственост. Нямам нищо против, че този елемент присъства, защото той е част от мен и аз се чувствам прекалено добре с него, за да го превръщам в проблем.

Въпросите зададе Бояна Джикова

Заглавно изображение: София Грънчарова, Fantasies, feelings and fun, инсталация, 2017

Публикувано в Интервю с етикети , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.