Непосилната лекота на един полет: Изложбата PLAYFLY на Стоян Дечев

Все по-често изложбите и инсталациите в съвременното българско изкуство са интерактивни, изискващи участието на публиката и по този начин продължават творческия процеса по време на своето траене. Затова, когато попаднем на такива, чувството, което изпитваме, е подобно на откриване на още един бонбон на дъното на кутията, на която в нашите мисли сме се насладили докрай и безвъзвратно.

Изложбата Playfly на Стоян Дечев, която беше осъществена и се разрастваше в пространството на галерия Кредо бонум от 20 до 25 февруари, ни предостави именно такъв опит. Разглеждаща темата за усилието, положено за създаването на някои привидно незначителни и „леки”, лесни, ефимерни неща, тя постави въпроси за връзката между усилие, труд и изкуство.

На фона на анимиран филм, сам по себе си посветен на изкуството на сгъване на хартиени самолети, се издига (или в контекста на ситуацията – приземява) куп от сътворени от публиката летящи „машини“. (Звукът, видеото и анимацията са създадени съвместно с художничката Оливия Михалтиану.) Духът на възприятие за лесното усилие, неусилието, в случая контрастира със сложността на тяхното изработване. (Моят личен опит стигна до провал и заключение, че „начертаната схема е фалшива”, както заявих на всички, след което бях оборена чрез демонстрация на обратното от автора – „не схемата е фалшива, подходът Ви е грешен”. Изпитах на практика/чрез практика в малък мащаб неудоволетворението от липсата на пряко и моментално действие на положеното старание).

Правейки аналогия между създаването на изкуство (в случая анимация) и това на сгъване на хартиени превозни средства, авторът акцентира върху повторението на дейността, рутината, натрупването на усилие с цел постигане на стойностен продукт на творческия процес. Това от своя страна прави възможно едно своеобразно оживяване на статичното, било то чрез движението на картините в анимиран филм или чрез освобождаване на духа, наблюдавайки полета на самолета.

Playfly синтезира в себе си едновременно фрустрацията от рутината на работата, трансформацията на обекта в изкуство, мисленето на целия процес като средство за бягство от действителността, и, в крайна сметка, удоволствието, извлечено от него. Контрастът между двете емоционални състояния е преходен, те са всъщност взаимно допълващи се, тясно свързани и водещи едно към друго.

Бонбонът, който извадихме в началото от кутията, е сладко-кисел.

Въпроси към Стоян Дечев:

Инсталацията поставя проблема за полагането на усилия в една посока, понякога непродуктивно, понякога с невъзможен резултат. Все пак, това съвсем не е една песимистична визия за света. Аз лично останах с впечатлението за една лекота и веселост, но сякаш темата подсказва такава нагласа… Разкажете ни малко за това.

PLAYFLY има и от двете – от депресията на еднообазието и от насладата да си въобразяваме и да се отделяме от реалноста. На практика е паралел между изкуството и играта. PLAYFLY е чистата радост от свободата. Това е и причината да бъде възприемана различно в зависимост от ситуацията. Когато художникът е сам, е по-скоро медитативен пърформанс на човек, който иска да избяга от реалноста, да се пренесе чрез аналогията на въобразяването в усещането да е свободен. Когато има повече участници, това чувство за взаимна свобода преминава съвсем естествено в игра, в позабравеното забавление от споделеността, в усещането за избавление от самотата.

Каква е крайната цел на проекта? Натрупването на още и още сглобена от публиката „продукция“ (хартиени самолети) ще дoведе ли до някаква своеобразна и планирана кулминация, край?

Разглеждам натрупването на купчина от хартиени самолети като своеобразна скулптура, базирана на действието. Заедно с анимацията, началото и краят са обусловени от времето на изложбата, т.е. за мен купчината е количество отделено време – нещо ценно и необратимо; време, прекарано в илюзии. Изложбата няма планирана кулминация, но има възможноста за продължаване в друго време и пространство.

В описанието към изложбата можем да прочетем, че „Акцентирайки едновременно върху смисъла и безсмислието от упоритата работа, която стои зад всичко, което си заслужава, Дечев представя отделянето на изкуството от физическия труд, като същевременно не се ограничава само до този лесно разбираем смисъл“. Това означава ли, че мислите изкуството като строго интелектуален труд или двете неща функционират на различни плоскости?

Човекът винаги е бил разглеждан като работещ и играещ (homo faber / homo ludens). Рисуването на хиляди рисунки за осъществяването на анимация по своята същност е продължителна и отегчителна работа. Сгъването на хиляди хартиени самолети, разгледано в същата плоскост, е налудничава досада. Ако тези дейности, обаче, бъдат разгледани през призмата на игра, анимацията се превръща в жива рисунка, а хвърлянето на самолети – в освобождаване, в пожелаване или наслада от полета. В допълнение комбинирането на ръчно рисуван филм с реалния обект, в случая хартиените самолети, овеществява огромния труд, скрит зад кратката анимация. Обратно на “Холивудската “ представа за могъщите възможности на киното, PLAYFLY е рисуван еднолично, а броят на първоначалните самолети е всъщност и броят на рисунките в анимацията.

Аз лично не възприемам изкуството само и единствено като интелектуален труд. Един поглед към праисторическите пещерни рисунки ще ни убеди, че желанието и усетът за изкуство винаги са съществували по еднакъв начин, просто ние като общество разчитаме този визуален език различно. В нашето съвремие възприемаме художника като интелектуалец, като човек на знанието и рационалноста, но според мен този образ не е пълен тъй като художественото произведение често е плод на ирационалност, подсъзнателност, несъзнателност и дори чиста случайност, разпозната като изкуство от хора с изострени сетива. В този ред на мисли можем да кажем, че PLAYFLY е игра, поставена в интелектуална среда.


Стоян Дечев (р. 1978) живее и работи в София, България. Той има докторат по Скулптура в Националната художествена академия, София. Неговите проекти комбинират скулптурата с рисунки, инсталации, анимация и видео. В желанието си да разбере и да реагира на събитията в съвременния свят, Стоян Дечев често използва познания от сферата на археологията, историята и науката. Негови работи са били представяни в: Idea Magazine #51 (2017); Софийска градска художествена галерия, София, България, (2017); Галерия Anca Poterasu, Букурещ, Румъния (2016); Галерия „Васка Емануилова”, София (2015); Mosan Art Museum, Корея (2014); Национални есенни изложби, Пловдив (2013); The Fridge, София, Наградите M-tel, Пловдив (2008); Наградите на фондация „Св. Св. Кирил и Методи”, София (2007) и др.

Автор: Бояна Джикова

Публикувано в Арт ревю, Интервю с етикети , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *