Иля и Емилия Кабакови – Изкуството като алтернативна реалност

Пионерите на инсталацията в изкуството Иля и Емилия Кабакови представиха голяма ретроспектива в лондонския музей TATE Modern. Тя продължи от 18 октомври 2017 до 28 януари 2018 под заглавието Not Everyone Will Be Taken Into the Future. В експозицията бяха включени техни исторически произведения, като се започне от ранна живопис, рисунки, албуми и скулптури на Иля. Те са създадени във времето, когато той все още живее и работи като „неофициален” художник в московското си ателие – от 1960-те години до преместването му в Ню Йорк в края на 80-те. Това е повратна точка в неговата работа и начало на съвместната му работа с Емилия върху увличащи голямоформатни инсталации. Изложбата представи също архитектурни модели на реализирани и нереализирани утопични проекти и обществени скулптури, подчертавайки обхватността на практиката на Кабакови.

От края на 80-те години Иля и Емилия Кабакови създават впечатляващо количество инсталации и концептуални творби, засягащи теми като утопия, мечти и страх през призмата на универсалните човешки състояния. Творческият им път се разгръща по време и въпреки на въведения в Съветския съюз официално одобрен стил в изкуството Социалистически реализъм. Изкуството им е отражение и отговор на времето, в което живеят и творят, но и същевременно опит за бягство от една реалност, която не приемат и чиято идеология не им принадлежи. Чрез инсталациите си те успяват да превърнат фантазиите и мечтите си в пространствена реалност и да се наложат като пионери в инсталационното изкуство.

Още от самото начало на кариерата си Иля Кабаков се опитва да се разграничи от режима –издържа се, създавайки илюстрации за детски книги, а същевременно работи тайно в таванския етаж на студиото си в Москва, показвайки работата си само на затворен кръг от артисти и интелектуалци. Във време, в което индивидуализмът е подчинен на колективните идеали на Съветската идеология, творбите на Кабаков разказват за отделни персонажи и техните истории. Героите му напомнят тези на писатели като Гогол, Достоевски и Чехов.

През 1985-а Иля създава The Man Who Flew Into Space from His Apartment. Това е и първата “абсолютна” пространствена инсталация на артиста. Умелата синхронизация на предмети, осветление и текст създават пространство, към което зрителят не може да остане безучастен. Пространството разказва историята на обитателя си. Действието се развива в потискащата действителност на комуналните жилища в Съветския съюз – жилищен модел с ограничени пространства и помещения за общо ползване, проектирани така, че индивидът да се чувства (и да бъде) постоянно наблюдаван от останалите обитатели на сградата.

В една от тези стаи, безименният обитател построява катапулт, с който буквално да се изстреля в пространството.

Облепените с постери, пропагандиращи режима, стени допълнително допринасят за атмосферата на потиснатост и нарастващото желание за бягство от действителността. Утопичната фантазия за пътуване в космоса, ключова част от вълненията в Съветския съюз, тук иронично е използвана, за да илюстрира опита за бягство от малката стая в комуналната сграда, от режима, от действителността.

Иля Кабаков, The Man Who Flew Into Space from His Apartment, 1985, снимка: Десислава Маданска

“Винаги, откакто се помня (…) в мен е имало желание да избягам, да се махна от мястото, където съм. Да тичам, без да се обръщам назад, сякаш никога няма да се върна, да избягам толкова далече, че те да не могат да ме върнат от там, да бягам толкова бързо, че да не успеят да ме хванат, да избягам толкова неочаквано и толкова внезапно, че никой да не може да го предвиди и да се намеси, да скоча в най-неочаквания момент, когато никой не го очаква, да скоча през прозореца, който винаги е затворен, през вратата, която най-вероятно е заключена…”

Иля Кабаков

В една от тези комунални сгради се развива и действието в инсталацията “Incident in the Corridor Near the Kitchen”, 1989.

Тигани, тенджери и кухнеска посуда летят в пространството на общата за етажа кухня. Инсталацията е придружена от текст, описващ действието и главните герои в него – обитателите на етажа, реакциите им и принадлежността на всеки един от предметите към собственика му.

Предметите като метафора за описване на човешкия живот и рутина заемат ключова роля и в инсталацията “Objects of His Life”, 2005. Инсталацията е базирана на текста The Man Who Never Threw Anything Away (The Garbage Man), 1988. Тук героят на Кабаков е човек, който не е изхвърлил нито една вещ през живота си. За него всеки един от предметите е тясно обвързан с някой негов спомен или усещане до крайност, която го прави неспособен да се раздели с тях. Раздялата с предметите би била равносилна на раздяла със самия живот. Спомените са тези, които правят миналото и живота му реален. Единственото, което му остава, е да ги подреди в стриктен каталог, да организира хаоса на живота си чрез надписи и дати. Така предметите-спомени заемат своето място в нареченият от Кабаков “THE GARBAGE MAN, ALBUM “

Иля Кабаков и Емилия Кабакова, Objects of His LIfe, 2005, снимка: Десислава Маданска

Иля Кабаков и Емилия Кабакова, Objects of His LIfe, 2005, снимка: Десислава Маданска

Какво се случва обаче не просто с вещите от миналото, а с изкуството и най-вече със самите артисти? С тези, които по една или друга причина се оказват неадекватни да продължат напред, неподготвени за бъдещето и неспособни да същестуват в него?

Инсталацията Not everyone will be taken into the future, 2001, търси отговорите именно на тези въпроси. Какво ще се случи със съвременното изкуството в близкото и далечно минало? Как то ще бъде възприето от хората, критиците и колекционерите на бъдещето? Днешното изискване към изкуството да същестува днес и да бъде съвременно днес поставя въпроса как то ще съществува утре. И кое е всъщност по-важно за един артист – да бъде разбран и приет в настоящия момент или в бъдещето и каква е разликата?

Осветената кабина в инсталацията символизира портала към бъдещето. Неоновият надпис Not everyone will be taken in to the future показва посланието ѝ. А някак встрани са останали следите от онова изкуство, което не намира своето място в бъдещето.

Иля Кабаков и Емилия Кабакова, Not Everyone Will Be Taken Into the Future, 2001, снимка: Десислава Маданска

Идеята за бягство от настоящето или от съществуващата реалност е сред основните теми за Кабакови и съпътства творчеството им под различни форми. Полетът, често използван от тях, се превръща в метафора на това бягство.

И ако в някои от проектите им бягството е свързано преди всичко с физическото отделяне от реалността, то последните им творби засягат повече духовния му аспект.

В послените 20 години от творчестовото им, образът на Ангела се превръща в основно вдъхновение за артистите. За тях той е олицетворение на свободата, на създание, свободно от бюрократичните ограничения на земия свят.

Ангелските криле в How Can One Change Oneself/ Как изменить самого себя?,1998, и съпътстващите ги илюстрация и текст се превръщат в рецепта на промяната. Кабакови поставят въпроса как човек може да се промени към по-добро, да стане по-добър и по-достоен. За тях единствената възможна промяна е тази, която човек сам прави за себе си. Проектът им описва лесна, но необичайно ефективна процедура, състояща се в изработването и носенето на ангелски криле за 5-10 минути всеки ден, в пълно усамотение и тишина. Според Кабакови, само след 2-3 седмици от ежедневни упражнения ефектът от тази процедура ще бъде видим.

Иля Кабаков и Емилия Кабакова, How Can One Change Oneself?/ Как изменить самого себя?, 1998, снимка: Десислава Маданска

Иля Кабаков и Емилия Кабакова, How Can One Change Oneself?/ Как изменить самого себя?, 1998, снимка: Десислава Маданска

Образът на Ангела се появява отново в илюстрацията How to Meet an Angel и в последвалите я пространствени инсталации на същата тема. За Кабаков, срещата с Ангела е възможна единствено в екстремни обстоятелства и особено в критичен момент от живота на човека.

„Срещата с вашия ангел в реалния живот изглежда практически невъзможна. Но това е далеч от истината. Всичко, което е необходимо, е да си припомним, че тази среща може да се случи в екстремни обстоятелства и особено в критичните моменти от живота на човека. И е в рамките на нашите възможности да създадем ситуация за такава среща. “

Иля Кабаков, “Как да срещнем Ангел”, 1997

Иля Кабаков и Емилия Кабакова, How to meet an Angel, 1997, снимка: Десислава Маданска

За Емилия и Иля Кабакови изкуството е фантазия, приказен свят, който те сами създават и в който успяват да съществуват по свой начин. Желанието за бягство ги вдъхновява да използват таланта си, не просто за да избягат от реалността, а за да я трансформират в една алтернативна реалност, която провокира и понякога задава неудобни въпроси и в която се усеща свободата на духа и мислите. В работата им можем да открием частица от самите тях, но да открием малко и от самите себе си и от универсалните всъщност човешки състояния –мечтите и страховете, които ни обединяват.

„Нашият живот се състои от нашата работа, мечти и дискусии. – казва Емилия Кабакова – Ние сме щастливци: успяваме да превърнем реалността във фантазия и да останем там постоянно.“

Иля Кабаков и Емилия Кабакова, Model for Healing with Paintings, 1996-2010, снимка: Десислава Маданска

Автор: Десислава Маданска

Заглавно изображение: Иля Кабаков и Емилия Кабакова, Objects of His LIfe, 2005, снимка: Десислава Маданска

Публикувано в Арт ревю с етикети , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.