20 години група XXL

Една от важните страни  на изкуството е неговата способност да се свързва с проблемите и полемиките на обществото. Изкуството може да бъде, а и е, много успешен медиатор между социалните проблеми и социалното осъзнаване.  Именно по тази причина много творци в различни исторически периоди, желаещи да постигнат политическа и обществена промяна, започват с програма за реформа в изкуството. Гео Милев, например, иска да разруши едновременно световния ред и този на функциониране на езика в литературата, използвайки едното за целите на другото. В сферата на визуалните изкуства от края на XX век у нас ярък е примерът на група XXL. Няма как да мислим творчеството на нейните членове извън контекста на времето, което те яростно критикуват и подлагат на дисекция.  За артистите, които не са съгласни със съществуващия обществен ред, пътят на изкуството може да върви единствено в синхрон с този на социалната промяна, като дори за момент не излиза от реалността на случващото се.

Косьо Минчев, Страдащ мъж, 2013

В Националната галерия и Червената къща бяха открити изложби на групата 20 години след нейното създаване, които представиха фрагменти от нейната история и артистичния път на нейните членове: Свилен Стефанов, Генади Гатев, Хубен Черкелов, Иван Кюранов, Косьо Минчев, Расим, Георги Тушев и Слави Славов, Росен Тошев, Димитър Яранов, Георги Ружев, Борис Сергинов, Красимир Добрев, Йордан Ефтимов, Дейвид Д’Агостино и Анатолий Осмоловски. Включени са и нови произведения на някои от артистите на вече разпадналата се група.

Rassim

Творбите са в духа на нестабилната народопсихология предимно от годините на Прехода, като е засегната всякаква проблематика: от трансформацията на тялото (с произведения на Расим, който в този период  преминава през всички крайности на „духа на времето” с цел да го осмисли напълно и сам да се превърне в своеобразно произведение на изкуството, продукт на обществото), през въпроса за войната, естетиката на кича, ролята на артиста, свободата на икономиката, срива на икономиката, зараждащото се западно влияние, контракултурата, историята, религията, култа, аборта (чрез може би едно от най-крайните произведения, включени в изложбата – това на Хубен Черкелов, представляващо „продукта” на един аборт, нанесен върху картина). Всичко това се случва през нови за времето си в България  творчески средства. Една безкрайна провокация на всякаква тематика, без претенцията да бъдат дадени решения на съществуващи проблеми, а по-скоро те да бъдат оголени и изведени от полето на несъзнатото, да бъде проблематизирана отговорността като необходимо качество в обществото.

Хубен Черкелов, “Ecce homo”

„Истинското изкуство трябва да бъде бунт, да бъде шок, да бъде послание”, казва Георги Ружев.  Ако приемем тази максима за висш негов смисъл, то ще осмислим естетиката на група XXL през желанието на всяка цена да изважда язвите на показ, без да се интересува от наранени чувства на деликатни души.


„Опит за една революция“, изложба живопис, скулптура, фотография и видео на Група XXL, „Червената къща“, 30 ноември–15 декември 2017.

Група XXL, Минало и настояще на един контракултурен разказ, Национална галерия – Двореца, 28 ноември 2017 – 18 февруари 2018.

Изглед към изложбата в Червената къща

Георги Ружев, D.I.Y. addiction, XXI в

Въпроси към Георги Ружев:

Каква беше идеята зад създаването на група XXL? Виждахте ли потенциал за политическа и обществена промяна чрез изкуството?

Най-добрия отговор на този въпрос е даден във филма, съпътстващ изложбата. За себе си мога да кажа само, че никога не бъркам изкуство с политика, макар в някои от работите ми да има такъв момент. Но все пак аз съм антиконформист и не искам да говоря за масова култура, срещу която в началото всички бяха против, но в един момент стигнаха до нея. Аз все още не съм пленник на обществото, а съм господар на себе си.

Какво се промени през изминалите години? Смяташ ли, че изкуството продължава да бъде обвързано със социалната действителност?

За мен нищо не се е променило. Изкуството отново е съобразено, ако не с действителността, то с това, което се търси, а то е предимно декорации. Изкуството трябва да е бунт, трябва да е шок, трябва да е послание.

Има ли нови канали за развитие и провокация в изкуството, които смяташ, че успешно при нужда прескачат рамката на утвърдения път? Има ли нужда от втора група XXL или контекстът на настоящето е достатъчно свободен?

Ами сигурно всеки от нас си мисли, че има някакво развитие и някакви провокации. Друг е въпросът  какво прави. За себе си мога да кажа, че единствено аз правя така нареченото тотално изкуство, синтез от почти всички видове изкуство. Не мога да виня никого, че не е като мен, това си е въпрос на избор, на лишения, ако щеш.

Достатъчно свободно ли е изразяването чрез изкуство в България? Смяташ ли, че още има цензура, било то вътрешна?

Цензура действително има. И то не само вътрешна.

Смяташ ли, че все още публиката не е готова да види или проумее определен вид изкуство/ твърдения/ размисли за света? И има ли значение изобщо?

Смятам, че публиката не само не е готова, а че изобщо не е дорасла за по-крайните решения за съвременното изкуство. Не може след като до сега е показвано добре познато старо – независимо, че е с ново име , почти всички (без да подценявам излишно хората) да идват с други нагласи на изложбите. За по-голямата част от тях изкуството определено не е цел за промяна на обществото.

Автор: Бояна Джикова

Заглавно изображение: Свилен Стефанов, Тъга по изгубената модерност, 2017

Георги Тушев, Карта на Самбу и Пуерто Индио, 2015

Генади Гатев, Френска абстракция, хаплогруби, 2017

Иван Кюранов, Бъкингамския дворец, 2016

Източник на изображенията: лични архиви на Георги Ружев и Бояна Джикова

Публикувано в Арт ревю, Интервю с етикети , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *