Рейчъл Уайтред е британски артист и скулптор. Номинирана за първи път през 1991-ва година за престижната Turner Prize, през 1993-та тя става и първата жена-артист, която печели наградата. Чрез скулптурите си Уайтред изследва връзките между позитивно и негативно пространство, прилагайки различни техники на отливане на материали, като гипс, resin (резин-епоксидна смола), гума, восък, цимент и метал. Творбите ѝ често са вдъхновени от традиционни предмети, използвани в ежедневието, като мебели и кутии, или от архитектурни структури – подови настилки, стълби или дори цели стаи и сгради.
Настоящата изложба на Рейчъл Уайтред в Tate Britain представя последните три десетилетия от творчеството ѝ. Untitled (100 spaces) е серия от 100 скулптури, изработени от епоксидна смола. Те са разположени малко след главния вход на музея и са първото нещо, което посетителите на Tate Britain могат да видят още преди началото на самата изложба. Позиционирането на отделните фрагменти се променя според пространството на музеите, в които се представя творбата. В галерията Duveen на Tate Britain, конфигурацията им е 5х20. Всяка скулптура представлява отливка на празното пространство, образувано под различен стол. За творбата Уайтред подбира 100 различни столa, които намира в църкви, училища, стари трапезарии или изоставени обществени сгради. Макар и подобни по размери, всеки един от столовете сякаш притежава своя собствена идентичност.
Rachel Whiteread, Untitled (100 spaces), resin, 1995. Снимка Десислава Маданска
Процесът на отливане запечатва не само формата на мебелите, но и следите от несъвършенства по повърхността им. Изборът на материал в случая е и основният елемент, който отличава Untitled (100 spaces) от останалите творби на Уайтред. Докато скулптурите ѝ от гипс и цимент представят по-скоро външната обвивка и обем на формите, прозрачността на материал като епоксидната смола позволява да надникнем в основата на формите и да ги разгледаме от различни ъгли. Структурата и прозрачността на материала пречупват светлината по различен начин и създават усещането, че всяка една от скулптурите е сякаш осветена отвътре. Светлината в отделните блокове променя цветовите им нюанси и загатва, че всеки от обемите има свой собствен живот.
Чрез Untitled (100 spaces) Уайтред успява да преобрази един тривиален предмет от ежедневието като стола в обект на красота и мистерия.
Rachel Whiteread, Shallow breath, 1988. Снимка Десислава Маданска
Shallow breath (1988), Untitled (Black bed) (1991) и Untitled (Amber bed) (1991) са поредните примери за обикновени предмети, които авторката интерпретира по необичаен начин. Леглото и матрака за Уайтред олицетворяват началото и края на човешкия живот. Shallow breath тя свързва със смъртта на баща си, но посланието, което скулптурата отправя, отива отвъд личната драма. Untitled (Amber bed) представя колективната трагедия – матракът като символ на бездомност и безизходица, които Уайтред често наблюдава по улиците на Лондон. За Untitbled (Amber bed) авторката казва: Исках да създам нещо фигуративно. Използвах матрака или празното постранство под леглата като метафора за хората.
Rachel Whiteread, Untitled (Black bed), 1991. Снимка Десислава Маданска
Rachel Whiteread, Untitled (Amber bed), 1991. Снимка Десислава Маданска
С времето творческите интереси на Уайтред се изместват от лични вещи към по-мащабни обекти, като жилищни и обществени пространства. И този път авторката избира пространства и структури, които в основата си са тривиални и пренебрегнати, за да ги съживи и превърне в обеми, носещи послания и разказващи истории. Серията Untitled (Stairs) 2001 се фокусира върху отливки на стълбища, чиито форми авторката взаимства от нефукционираща синагога в Бетнал Грийн в Източен Лондон, която тя и партньорът ѝ Маркъс Тайлор купуват през 1999-та, за да превърнат в свое студио и дом. Стълбите, като място за преминаване, движение, динамичност, като пространствени диагонали, които преминават през сградите, свързвайки пространства, етажи, хора. Играта с разположението на стълбищата в пространството в скулптурите на Уайтред ги превръща от функционални структури в невъзможни архитектурни елементи, които дезориентират и объркват и преминават от реалното в илюзорното.
Rachel Whiteread, Untitled (Stairs), 2001. Снимка Десислава Маданска
Скулптурите на Уайтред продължават да увеличават мащаба си. Untitled (Room 101) 2003 е модел на стая на BBC, където писателят Джордж Оруел работи по време на Втората световна война. Предполага се, че именно тази стая е вдъхновила Оруел за стаята на ужасите в романа му “Nineteen Eighty-Four”.
Rachel Whiteread, Room 101, 2003. Снимка Десислава Маданска
Чрез скулптурите си Уайтред превръща тривиални предмети в призрачни негативи на самите тях, в реплики, които изглеждат особени и същевременно познати. Скулптурите ѝ репликират не толкова отделни форми, колкото празното пространство между тях. Предметите, които Уайтред подбира за отливките, съдържат в себе си не само част от съдбите на притежателите им, но и известна доза универсалност, която ги прави част от колективната памет и загатва, че историите, които разказват, биха могли да принадлежат на всеки един от нас.
Автор: Десислава Маданска
* Изложбата на Рейчъл Уайтред в Tate Britain може да бъде видяна до 21 януари 2018.
Заглавно изображение: Rachel Whiteread в Tate Britain. Снимка: Десислава Маданска
