В последната за есенната серия лекции от темата “100 години изкуство на действието. Живото изкуство между сценичното и реалното” на фондация „Отворени изкуства” Изабела Мейдмънт ни разказа за трансформацията на пърфроманс програмата в Tate Modern и методите на колекциониране през последните десетилетия.
Aсистент-кураторът с фокус пърформанс в Tate Modern и съ-куратор на програмата TATE LIVE представи три основни аспекта в практиката на пърформанс програмата в Tate Modern – придобиване и съхранение на пърформанс изкуство, представането му спрямо пространството на музея и новата годишна изложбена практика BMW Tate Live.
Представяне и колекциониране на пърформанс в Tate Modern”,
лекция на Изабела Мейдмънт, Въведение в съвременното изкуство, 2017
Първият пример за пърформанс изкуство в Tate датира от 1968 година (by Cesar, interrupted by Stuart Brisley, Tate Britain). От началото на Live програмата през 2003 година, в Tate Modern са регистрирани над 200 пърформанса. Роман Ондак, Тино Сегал, Сюзан Лейси, Таня Бругера и Недко Солаков са само някои от артистите, станали част от пърформанс програмата на музея през последните две десетилетия.
Как обаче едно ефимерно изкуство като пърформанса може да бъде документирано и съхранено? И кои са другите методи за пресъздаването му освен традиционно използваните видео записи и фотография?
Rhythm 0 (1974) на Марина Абрамович е типичен пример за нетрадиционно пресъздаване на пърформанс изкуство. Инсталацията се състои от 72 предмета, поставени на покрита с бяла покривка дълга маса и 69 слайда, прожектирани на стената на галерията. Слайдовете документират пърформанса и оригиналните предмети, използвани в първоначалното му представяне. Някои от предметите са запазени и използвани в повторните представяния, а други, като хранителни продукти и цветя, се заменят при всяко повторно представяне. Към инсталацията авторката поставя и инструкции:
Instructions.
There are 72 objects on the table that one can use on me as desired.
Performance
I am the object.
During this period I take full responsibility.
1974
Duration: 6 hours (8pm–2am.)
Studio Morra, Naples, (Reproduced in Biesenbach 2009, p.74.)
Marina Abramović, Rhythm 0, 1974
В рамките на 6 часа посетителите са поканени да използват всеки един от предметите на масата върху самата аврторка, която всъщност се явява обектът на пърформанса. Предметите, имащи за цел да причинят болка или удоволствие, представят основните теми в творчеството на Абрамович – физическите усещания на тялото, индивидуалното приемане на риска и страданието, но и колективното действие и отговорност.
За Rhythm 0 авторката казва: Изводът, до който достигнах чрез тази творба е, че в своите собствени пърформанси можеш да отидеш много далеч, но ако оставиш решенията на публиката, можеш дори да бъдеш убит (цитирано от Ward 2009, стр.132).
Важно е да се отбележи, че от съображения за сигурност в музея оръжията, част от предметите в инсталацията, са предварително обезопасени.
This is propaganda (2002) на базираният в Берлин артист Тино Сегал също се оказва предизвикателство за включване в колекцията на музея. Концептуално изискване на автора е This is propaganda да не бъде документирана под никаква форма, да няма писмено описание на творбата по стените на музея, снимки или писмени договори.
Работата на Тино Сегал е типичен пример за изкуство без необходимостта да се създаде физически предмет или снимкова репрезентация. По този начин авторът се стреми да провокира преживяване, което може да бъде усетено единствено в момента на случването му. По време на пърфрорманса няколко редуващи се, облечени като охрана на музея артисти, при всяко влизане на посетител в изложбеното пространство съобщават на висок глас фразата This is propaganda, you know, you know; this is propaganda, след което бавно обръщат гръб на постетителя за повторно you know, you know. Тази фраза е последвана от името на артиста и творбата: Tino Sehgal, This is propaganda, 2002’, която се оказва единствената референция към самия автор, при липсата на писмено описание. За This is propaganda Тино Сегал казва: Моите творби се определят именно от техният базиран на действието характер….ти просто пристигаш в една ситуация (цитат от Heiser 2005, стр.102).
Елементът на изненадата за посетителите, които, влизайки в изложбените пространства на музея стават свидетели на пърформанс, а понякога и участници в такъв, е ключов за пърформанс колекцията на Tate Modern. Good Feelings in Good Times (2003) на Роман Ондак представя изкуствено създадена опашка от чакащи посетители в музея. Участници в пърформанса не са задължително актьори, нито са облечени в специално подбрани облекла. Вместо това, те са насърчени да импровизират в пресъздаването на истинска ситуация. Ондак е привлечен от феномена за чакане на обществени пространства заради силното усещане на колективно участие. Чакането на опашка променя и самите времеви възприятия на участниците и създава илюзия за по-бавното преминаване на времето.
Roman Ondák, Good Feelings in Good Times, 2016, Tate Modern
Авторът изследва едновременно контрастите между личното време (“истинското” време) и социалното време (времето прекарано в чакане на опашка), между миналото (спомени от чакане) и настоящето (чакането, случващо се в момента), между преживяното (присъствието ти в момента на чакане) и имагинерното (размишлявайки за ефектите от чакането на опашка). Good Feelings in Good Times ни провокира да разгледаме понятието за времето като постоянно променящ се ритъм, чиято интензивност зависи от нашите индивидуални и колективни преживявания и усещания.
За последното представяне на Good Feelings in Good Times Изабела Мейдмънт разказа: При последното представяне тази година се случи нещо необикновено. Някои от случайните посетители на музея видяха опашката и се включиха в нея, очаквайки нещо да се случи.
Случайното попадане на посетителите в пространство, където се случва пърформанс, е част от концепцията за представянето на творбата на Недко Солаков A Life (Black and White) (1998). Преминавайки през залите на музея, посетителите влизат в стая, където двама работници/художници боядисват стените на изложбеното пространство – единият в бял, а другият в черен цвят. Постоянно случващо се действие, в което цветовете и жестовете се припокриват.
Nedko Solakov, A Life (Black and White), 1998, Tate Modern
Колекционирането на пърформанс арт често включва и придобиването и съхранението на физически предмети, използвани при първоначалното представяне. Mechanical Body Fan (1973-4) от Ребека Хорн става част от колекцията на Tate през 2002. Основен фокус в работата на авторката е човешкото тяло, а предметите, част от пърформансите, се явяват негово продължение, целящо да акцентира върху нуждата на хората от интеракция и контрол и амбицията да преминат отвъд физическите граници. Ветрилото в случая е съобразено като форма и размер с пропорциите на човешкото тяло: главата и раменете са центърът като ос на движение, едната половина от ветрилото се върти пред тялото, а другата зад него. Тези движения правят части от човешкото тяло скрити, докато разкриват други. Ветрилото непрекъснато променя ъгъла на завъртането си, а двете половини се затварят в невидим кръг (цитирано от Haenelin 1997, стр.60–1).
Rebecca Horn, Mechanical Body fan, (1973–4), Photograph by Achim Thode
Реконструкцията на музея от швейцарското архитектурно студио Herzog & de Meuron и откриването на новото изложбено пространство The Tanks през 2016-та поставя нов фокус в пърформанс програмата на Tate Modern. The Tanks е първото в света постоянно музейно пространство, създадено, за да представя live пърфроманс изкуство, инсталации и филми.
Със стартирането програмата на BMW Tate Live в музея се създава постоянна платформа за иновации в пърформанс изкуството. Една от основните идеи на BMW Tate live е създаването на онлайн платформа за пърформанс изкуство и пърформанси, създадени специално за виртуалното пространство. Тази част от програмата прави възможно достигането на по-широка публика и излизането извън рамките на време и пространство чрез Live Streaming в реално време.
The Tanks, 2017, Dezeen
BMW Tate Live е също и годишна изложбена практика в рамките на пърформанс програмата на Tate Modern. През април тази година като част от програмата на BMW Tate Live японският артист Fujiko Nakaya трансформира South Terrace в масивна скулптура от мъгла. За работата си Nakaya казва: Природата контролира себе си. Аз се опитвам да я оставя да говори. Вървейки в мъглата хората се сблъскват с бяла тъмнина, но скоро започват да използват другите си сетива, за да се ориентират.
Следващото издание на BMW Tate Live ще стартира през средата на март 2018 с артиста Joan Jonas, пионер в пърформанс изкуството, с джаз пианиста и композитор Jason Moran, с артиста Sylvia Palacios Whitman и носителят на наградата Turner Марк Леки.
Въпрос към Изабела Мейдмънт:
– По какъв начин новите технологии въздействат на начините на представяне и колекциониране на пърформанс в Tate Modern? Както споменахте, пърформанс изкуството е нещо, което трябва да бъде преживяно. Но, от друга страна, се възхищавам на начина чрез Live Streaming да се достигне до по-широка публика. В този смисъл, обмисляте ли да използвате технологии като виртуална реалност или дори по-съвременни такива, за да документирате и пресъздадете някои от пърформансите?
– Мисля, че сме изключително отворени към всички тези нови технологии. Performance Room например, която видяхте, беше истински експеримент в идеята да се представи работата на музея по виртуален начин и точно както казахте беше хубаво да достигнем до публика по целия свят, която гледаше пърформансите.
В момента изследваме нови територии, в които искаме да продължим да се развиваме. Мислим за Live streaming. Социалните медии, въпреки всичките им недостатъци, са също чудесен начин да се достигне до публиката онлайн чрез Фейсбук и Инстаграм като много евтин и ефективен начин за онлайн излъчване. Но да, мисля също и че както все по-голяма част от артистите започват да включват новите технологии в работата си, ние също ставаме все по-заинтригувани от тях.
Виртуалната реалност, изкуственият интелект – всички тези неща са нов начин да работиш с различни реалности. Мисля, че те са едно естествено продължение на всичко, за което говорихме до момента. Вълнуващо време да се замислим какво би могло да означава всичко това.
Изабела Мейдмънт е асистент куратор с фокус пърформанс в Tate Modern, Лондон. Тя е съкуратор на програмата Tate Live, която поставя акцент върху кардиналната роля на живото експериментиране в исторически план и в практиката на съвременни художници, творящи днес. Специалист по следвоенен пърформанс, тя е магистър по История на изкуството и визуалната култура от Оксфорд и носител на докторска степен по История на изкуството от University College London. От присъединяването си към екипа на Tate през 2014, тя е работила по възлагане на пърформанс проекти, изложби и откупки, експониране на творби на артисти като Tarek Atoui; Jerome Bel, Tania Bruguera; Anne Teresa De Keersmaeker; Geumyhung Jeong; Alexandra Pirici и Manuel Pelmuş, и Tino Sehgal. В момента Мейдмънт подготвя втората изложба „Tate Live Exhibition: Ten Days Six Nights“, успоредно с подготовката на възложен проект за 2018 г. в Turbine Hall на Tate.
Автор: Десислава Маданска
Заглавно изображение: Fujiko Nakaya, London Fog, 2017, Roman In London
