Калоян Илиев–Кокимото представи на 3 декември в столичната галерия „Аросита“ самостоятелната си изложба „Ретрограден Меркурий“. Признавам, че разбирам твърде малко от планети. Но планетата Кокимото е астрологичен феномен в съвременното българско изкуство, към който човек не може да остане безразличен. Той не забавя своя ход. Напротив, набира все повече скорост и не спира да провокира въображението и очакванията ни.
Той е свалян и въздиган, но това съвсем не е достатъчно, за да обясни неговата популярност и харизма. Кокимото задава въпроси, за някои – неудобни и смущаващи, а за други – актуални и приятно провокативни. Авторът често се „закача“ с познати типажи, като не се страхува да интерпретира и собствения си образ в различни визуални инвенции. Кокимото прави това, което трябва, т.е. върши си работата на независим артист – пресъздава това, което се случва и онова, което го вълнува през призмата на художника.
Калоян Илиев-Кокимото, Третото око
Времената могат да бъдат определени като цинични, мрачни, алчни… Е, това е само едната страна на медала. Изкуството на Кокимото е критично към тази реалност, но той предпочита да я третира като приключение и я „портретува“ с лека ирония и елементи на изненада. С проектите си умее да поставя глобални проблеми, но се вглежда и в детайлите, с които те отвежда светкавично в неочаквана посока. Чрез играта на думи и образи Кокимото създава мрежа от подтеми и сюжети, които живеят както самостоятелно, така и в контекста на конкретната изложба.
С „Ретрограден Меркурий“ Кокимото остава верен на себе си и скача в живота ни откровен, с качествен хумор, който оживява под формата на графики, колажи, рисунки и пластики. Покрай тълкуването на астрологични цикли като съзидателни или деструктивни, произведенията му поставят фокус върху факта, че всички сме смъртни и не бива да приемаме себе си прекалено сериозно.
Изложбата може да бъде видяна до 17 декември в Галерия „Аросита“, ул.”Врабча” №12Б, София, а повече за проектите му можете да видите тук: http://kaloyan-iliev-kokimoto.blogspot.com.
Постер от изложбата „Ретрограден Меркурий“
Разговор с Калоян Илиев-Кокимото
Казваш, че Меркурий не спира, а просто забавя своя ход. Имаш ли своите моменти на творчески покой и какво се случва тогава с теб?
Докато той забавя своя ход, увеличава моите способности и желание за работа. Възползвам се максимално от тези допълнителни сили и нямам време за друго. Творческият покой за мен, ако съществува такъв изобщо, обикновено настъпва между два проекта, когато имаш възможност да забавиш темпото, вслушвайки се в ехото на отминалите събития, подготвяйки се за бъдещите.
„Разказваш“ твоите истории чрез типажи, които разработваш за проектите си. Кой е главният герой в настоящата изложба?
Много са, но основни герои или антигерои се явяват т. нар. „Апокрифни светци“. Това са социални образи или „нелегални“ светци, разпространяващи се независимо и въпреки волята на контролиращите институции – Църква, държава, и т.н. Сред тези социални образи на светци, вдъхновени от мексиканската култура, е и Свети Кокимуерте. Чрез този самоироничен мой образ искам да напомня, че не трябва да се вземаме прекалено на сериозно, защото всички сме смъртни.
Калоян Илиев-Кокимото, Blade Princess, 2017
За изложбата си работил в ретроградните фази на Меркурий. Разкажи повече за този експеримент и какво научи от процеса на работа.
Процесът беше дълъг, разпростиращ се в две години, а за това време се случват много и значими събития, които индиректно се отразяват в работите ми. В процеса се убедих, че колкото по-дълго работиш върху даден проект, толкова по-силен и цялостно изведен е той. В заключение, експериментът излезе успешен. Меркурий помага повече, отколкото пречи.
Засягаш темата за консуматорското мислене. Пострада ли от това изкуството и как, според теб, следва да реагира то на консуматорството?
Повече или по-малко масово сме засегнати от консуматорския свят, в който живеем. Ужасяващи и не дотам произведения биват надценени неимоверно, а други, извън посочените, се обезценяват. Светът на художника и консуматорският са свързани. Въпреки че и двата могат един без друг, зависимостта помежду им е все по-силно осезаема. Необходимо е изкуството да си остава в духовния, докато се търгува в материалния.
Произведенията ти са находчиви, но за някои хора са шокиращи. Как възприемаш негативните реакции?
Това не ме изненадва, защото в днешно време хората се плашат и от сенките си. Никога не съм търсил този ефект спрямо тях, най-важно за мен си остава да изненадам самия себе си.
С изложбата си „Еротична нотка в колелата на Християнската машина“ ти опита от съвременната форма на „лов на вещици“. Има ли достатъчно свободни територии за изразяване в България и благоприятна ли е средата за независимия творец?
България е и ще си остане още дълго време една неблагоприятна среда за развитие и изява на независими артисти.
Вече имаш богат опит с изложби у нас и в чужбина. Има ли разлика при организирането и представянето на изложби тук и зад граница?
По-голям опит имам в оргаизирането на изложби в България. Изложбите, които съм правил или в които съм участвал зад граница винаги са били повече организирани от някой друг и не винаги по-добре от мен в България. За момента все още ми е най-приятно и ползотворно да откривам изложбите си на моя територия.
В изложбите ти все по-често виждаме пластики и предмети в пресечни точки с продуктовия и рекламния дизайн. По какъв начин дизайнът навлезе в твоето творчество и обратно?
Той никога не е излизал, нещата за мен винаги са били свързани. Когато човек има отношение към дизайн, изкуство и култура, той не може да живее без тях. Обгражда се, завладян от страстта, заживява с това и то се отразява в работата му.
Съществува ли абсолютна творческа свобода?
Абсолютната творческа свобода съществува под много имена, дори и като Абсолюта, но най-вече – Бог, а ние сме негови творения, така че съответно съществува и в нас.
Автор: Лора Атанасова
Калоян Илиев–Кокимото е роден през 1979 г. във Варна. Завършва художественото си образование във Факултета по изобразителни изкуства към Университета „Св. св. Кирил и Методий”, Велико Търново, магистърска степен – специалност „Графика” (2007) и специализира в графичния департамент на Академията за изящни изкуства „Владислав Стремински“ в град Лодз, Полша (2008). От 2010 е член на СБХ – София. Реализирал е 30 самостоятелни изложби във Варна, В. Търново, Габрово, Пловдив, София, Белгия и Дания. Участвал е по цял свят в над 170 общи изложби, фестивали за съвременно изкуство, ануалета, биеналета и триеналета на рисунката, графиката, колажа и живописта. Получил е 15 награди за графика, ex libris, рисунка и живопис. Произведенията му са в 19 колекции в България, Турция, Сърбия, Румъния, Италия, Испания, Полша, Белгия, Холандия, Дания, Уругвай, Тайланд, Япония и Китай. Кокимото живее и работи във Варна като художник на свободна практика.
Заглавно изборажение: фотография Микаел Стефанов.
Всички изображение в текста са от личния архив на Калоян Илиев-Кокимото.
