Сетивната интерптерация на света в изложбата „Букет“ на Станимир Генов

Хубавото на експресивното изкуство е, че те атакува на първо време на сетивно ниво, тоест връзката автор-публика се осъществява на една почти сърдечна плоскост, която все пак може да е доста подла. Много честна и всъщност една от най-опасните, но пък и изпълнени с потенциал от всички форми на изобразително изкуство, тъй като полето на интерпретация у зрителя е кажи-речи необятно. Такава реалност ни представя Станимир Генов,мир Генов с творчеството си. С него се срещаме по повод току-що откритата му изложба „Букет” в галерия Васка Емануилова.

Станимир Генов, Това ли се вижда ако имаш бретон?, 2017

Още в началото забелязваме, че картините продължават и „извън себе си”, понеже са фрагменти – малки части от една по-голяма вселена. Тъй като тук рядко можем да видим обект, завършен в цялост в рамките на платното, се създава усещането, че по-голямата част от картината сякаш е извън картината. В този смисъл, ако трябва да сложим тези картини на време-пространствената координатна ос, те се движат навън, излъчват още, продължават… В друга част от творбите на Станимир Генов наслояването на боята е толкова интензивно, че те буквално излизат от рамките на платното. Сюжетната линия всъщност е допълнена и продължена от тебешир по стените. Вселената на Станимир сякаш е непобираема и при късмет можем да уловим един красив фрагмент от нейната стойност.

Станимир Генов, Букет, изглед от изложбата, 2017

Ако пък се опитаме да уловим източника на светлина, ще видим, че той не е просто един: светлина струи отвсякъде, понякога от самите обекти, живеещи и пулсиращи, водещи ни по пътеките на (под)съзнанието и (не)изказаното.

Станимир Генов, Две седмици на дискотека, 2017

И ако поетите-символисти имат проблем с невъзможността да изразят истинното и да достигнат до първичното слово, ако те се борят с езика и се отчайват от неговата неспособност да изкаже, то при Станимир Генов този проблем е решен чрез живопис. Бихме могли да предположим, че ако Платоновият свят на идеите и първообразите съществува, то предметите, събитията и пространствата на Станимир Генов обитават точно този свят. Може би все пак най-основното в неговото творчество е, че той просто излива емоция, цялата емоция, свързана с предмета му на творчество. Той не рисува обекти, събития и места, а усещанията от тях и, сякаш по този начин, премахвайки обвивката им, той стига до тяхната същина-идея.

Станимир Генов, Букет, изглед от изложбата, 2017

Със Станимир Генов разговаряме по повод най-новата му изложба.

Да започнем с най-очевидното, защо „Букет”?

Историята на изкуството и художествената самодейност познават безброй произведения по темата и това лесно извиква усещане за уют и отвращение.

Заглавието обръща внимание към обект, който украсява различни по естество събития, но остава неутрален. Радва, скърби, ядосва, засрамва, дава увереност…

Приятното в случая е, че този букет хич не е очевиден. Въпреки че има едноименно парче в изложбата, то никак не дава отговори, по-скоро разказва кратка история за отвличане на вниманието.

Станимир Генов, Букет, изглед от изложбата, 2017

Картините ти често кореспондират една с друга, тоест между тях се случва някакъв диалог. Разкажи ни малко повече за това.

Не се стремя да давам завършени твърдения, а и не мисля, че е редно. Така работите ми си остават откъслечни фрази, които са отворени за диалог с хора и себеподобни.

Творбите ти предават най-вече емоцията, която си изпитал при докосването до определено събитие/място или представата за въображаемо такова. Публиката също като че ли ги възприема най-силно през призмата на емоцията, чрез един по-скоро първичен контакт. Как ти се отразява тази форма на общуване с публиката, която е много лична и лишена от всякакви прегради, поставени от твоя страна?

Звучи ми като съвсем безопасна зона, в която нещата трудно могат да се объркат. Зрителят, дори да има историята, която седи зад дадена работа, остава с неяснота кое какво е, аз също. Споделяме така любимото ми състояние на обърканост, но все пак се разбираме.

Станимир Генов, Два пръста, 2017

Една от картините ти, „Временна загуба на разсъдъка”, се различава от другите в серията. По какъв начин, от гледната точка на спонтанност, идея и целенасоченост създаването й беше различно от останалите?

Като плод на поредица от инциденти тя се образува и онагледи скорошни събития по начина, по който си ги представям. Не че инцидентът не е част от работата, но се спрях да мина през нея трети път и така остана в междинно положение, при което липсва взето решение, освен да бъде.

Въпреки това, внимаваш да не се взимаш прекалено насериозно и това личи в творбите ти. Защо това е важно за теб и къде се крие границата между шегата и сериозното?

Граница между “шегата и сериозното” би имало, ако са поставени в равнина. По-скоро си ги представям, че се катерят по главите си повдигат се, падат, търкалят се и пак се катерят едно върху друго.

Станимир Генов, Букет, изглед от изложбата, 2017

В серията ти „Букет” виждаме нови елементи и повтарящи се предимно (а може би само?) в нея форми. С какво тя е различна от останалите ти творби и логиката на цялостното ти творчество?

И аз ги виждам и, честно да си кажа, им се чудя, но “Букет” все пак е по-скоро сезонно явление, отколкото серия. Тоест разказвам историите в изложбата с наличните през това време на годината средства.

Автор: Бояна Джикова

Станимир Генов, Букет, галерия Васка Емануилова, 16 ноември – 10 декември 2017.

Заглавно изображение: Станимир Генов, Баси купона, 2017

Снимки: Анна Калапазана, 2017

Публикувано в Арт ревю, Интервю с етикети , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *