Вълшебната свобода на Калина Мавродиева

През октомври Калина Мавродиева представи самостоятелна изложба живопис „Рисунки“ в столичната галерия „Нюанс“, която е продължение на успешното сътрудничество между галерията и автора след изложба през 2015 г.

„Рисунките“ на Калина Мавродиева са глътка въздух в натоварен ден. Приятна изненада и искреност, която напомня за първите слънчеви лъчи в пролетното утро. Като явление можем да определим факта, че една млада дама вади на показ дълбоката си емоционалност и застава откровена срещу онова, което горчи – без страх, че може да я направи уязвима. В творческия ù път важна роля има фигурата на големия художник Кольо Карамфилов, който я „разпознава“ в многообразието от артистични почерци и това добавя доза увереност към таланта на Калина. Обяснение за нейната откритост можем да намерим в страстта към изкуството и деликатната чувствителност, която носи в себе си.

Всички изображения в статията са от личния архив на Калина Мавродиева

Впечатляващо е как това, което е пред очите ни всеки ден, остава скрито дълбоко в нас като таен подслон. И ето, че Калина намира позитивните образи именно там и решително ни напомня, че силата на изкуството е в малките неща. Колоритът, композициите, лекотата… Всичко в картините на Калина излъчва топлота и говори за нещо познато, което сякаш изплува фрагментирано в съня ни.

„Срещам“ се с Калина Мавродиева онлайн, но през цялото време имам чувството, че пием чай на хубаво и уютно място, защото тя е като в изкуството си – неподправена, открита, нежна, себе си… За вдъхновението и творческия процес, за приятелството, предизвикателствата и как един млад автор устоява на трудностите, Калина Мавродиева разказва от първо лице.

През октомври представи изложба „Рисунки“ в Галерия „Нюанс“ в София. Колко време се подготвя за нея и кое изигра ролята на „двигател“ в творческия процес?

В изложбата представих работи, които съм рисувала последните две години. Вниманието ми през този период беше фокусирано изцяло върху една по-лека форма на рисунката, която е най-близка до моята чувствителност. А основният двигател си остава страстта ми да рисувам. Това е силата, която ме кара да се връщам в ателието всеки ден.

Светът е пълен с агресия и фалш и това се отразява на изкуството. Чрез твоите произведения разкриваш друга, по-хубава реалност. Как намираш позитивните образи?

За мен е много важно усещането от досега с картината. Атмосферата и състоянието, в което ме въвлича. Харесва ми спокойствието и безвремието в нея. Много често се чувствам изтощена и объркана от динамиката и пренасищането с информация, от постоянното бързане. Това ме провокира да създавам други светове, като чрез картините си задоволявам различни душевни потребности. Образите, които използвам, са от ежедневието: ситуации, които са привлекли вниманието ми, спомени от детството.

Споделяш, че материалът, който те привлича най-много, е хартията. Какво те провокира да работиш с нея?

За мен хартията е специален материал. Бих я нарекла самодостатъчна. Харесвам нейната мекота и това, че ме кара да бъда максимално откровена по време на работа. Предразполага към свобода и отваряне на сетивата.

Различната културна среда оказва влияние върху интересите и работата на един автор. Специализирала си в Италия. Промени ли този престой посоката на твоето творчество?

Престоят ми в Италия беше много важна стъпка в моето професионално развитие. Възприемам го като преоткриване на самата себе си. Първите месеци нямах никакво желание за работа. Имаше шок и това, което исках, е да усетя атмосферата и да опозная културата на Италия. След което всичко се промени и усещах неспирна жажда да работя, рисувах почти денонощно. Това ме промени. Италия отключи нещо в мен, което не можех да постигна преди това у дома. Даде ми вътрешна свобода и самочувствие.

Харесвам изкуството на Италия. Въпреки силната емоционалност на хората, има една деликатност и финес, които те обграждат навсякъде.

Знам, че Кольо Карамфилов заема специално място в сърцето и творчеството ти. Помогна ли ти да се изградиш като художник?

Да… щастливка съм. Всъщност мисля, че всички, които са се докоснали до творчеството му, са щастливци. Той е огромен талант. Кольо ми помогна с това, че вярваше в мен и харесваше много това, което правя. Той по никакъв начин не е повлиял на самата ми работа, по-скоро помогна публиката да се запознае с мен. Когато се срещнах с Кольо, първите му думи бяха „искам да направиш изложба в моята галерия“. Аз вече имах две самостоятелни изложби, но възприемам тази в Галерия U.P.A.R.K. като първа. Като първия скок в моята публична изява. След това Кольо ме кани в няколко общи изложби с негово участие. Това ми даде увереност, че вървя в правилната посока.

За младите художници често е въпрос на случайност или шанс да бъдат забелязани. Има ли сцена за изява на изгряващите таланти в България?

Всъщност, възможностите са много малко. Но мисля, че когато човек работи в една посока и вярва в това, което прави, съдбата го среща с правилните хора. В един момент вратите започват да се отварят пред него. Вярвам в това, че човек трябва да си поставя високи цели, независимо дали в този момент изглеждат неосъществими. Само по този начин има шанса да се случи нещо наистина хубаво.

Достатъчна ли е личната мотивация и воля, за да преодолее един млад автор предизвикателствата и трудностите? Имала ли си момент, в който си възнамерявала да се откажеш от пътя на независимия творец?

Мотивацията и волята са изключително важни, бих казала задължителни. Но мисля, че без подкрепа (морална и финансова) е почти невъзможнa реализацията на един млад автор. Аз винаги съм имала семейна подкрепа за моя избор на образование , за развитието ми и възможността да рисувам. Никога не съм си помисляла да се откажа. Истината е, че е много трудно, но не мога да си представя да направя компромис с изкуството си.

Към какво си любопитна? С какво друго би се занимавала?

Изпитвам влечение към керамиката. В нея има една изначалност, която винаги ме е привличала. Аз съм от Троян и може би интересът ми към този вид изкуство изобщо не е случаен. Мисля съвсем скоро да се изправя срещу ново предизвикателство.

Върху какво работиш в момента и кога можем да очакваме нова изложба?

Всеки път си оставям по една пауза преди да започна нов проект. Така имам възможност да се освободя и да започна нещо по-различно. Обикновено се нуждая от година-две работа, за да подготвя нова самостоятелна изложба.

Автор: Лора Атанасова

Калина Мавродиева е родена през 1988 г. в Троян. През 2007 завършва Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“, Пловдив. През 2012 завършва специалност „Текстил“ в Националната художествена академия, София. По време на бакалавърската си степен учи четири месеца живопис в Accademia di Belle Arti di Brera (Академия за изящни изкуства „Брера“) в Милано. През 2014 г. завършва магистратура по живопис в класа на проф. Андрей Даниел в НХА.

Представя самостоятелни и участва в общи изложби в София, Пловдив, Троян, Виена, Берлин, Братислава, Москва и др. Има номинации за ESSL ART AWARD CEE през 2013 и 2015 г. Номинирана е за Награда за полет в изкуството „Стоян Камбарев” и печели спациалната награда на УниКредит Булбанк, 2014. През същата година е сред отличените в националния конкурс „Хартията в съвременното изкуство“ на Фондация „Йордан Парушев“.

Заглавно изображение: Калина Мавродиева, личен архив

Всички изображения в статията са от личния архив на Калина Мавродиева.

Публикувано в Арт ревю, Интервю с етикети , , . Постоянна връзка.

1 отговор към Вълшебната свобода на Калина Мавродиева

  1. Павлина каза:

    Браво Калина.Желая ти много късмет и лично щастие!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *