Бронзовата къща – дебат за съвременно изкуство в градска среда

Вдъховен от синтеза на скулптура и архитектура, Пламен Деянофф посвещава повече от 10 години на проучвания и практика, които го отвеждат до реализирането на най-мащабния му проект – Бронзовата къща. И то не другаде, а в центъра на София. В природата на изкуството е да провокира и едва ли е чиста случайност, че скулптурата-сграда ще бъде монтирана на пл. „Александър Батенберг“ в столицата, на мястото на бившия мавзолей.

Предстои България да председателства съвета на ЕС през първата половина на 2018 г., след което Председателството се поема от Австрия. Именно от австрийското правителство идва предложението за съвместен проект, който да изгради мост между двете страни, в традициите на голямото европейско семейство. Столична община приема предизвикателството, още повече че проектът кореспондира изцяло с нейната визия за обогатяване на градската среда и насищането й с произведения на съвременното изкуство.

Пламен Деянофф, Бронзовата къща, визуализация на пространствено решение за центъра на София. Снимка: Лора Атанасова

През месец октомври и в началото на ноември Пламен Деянофф разказва историята на своя проект в поредица от публични представяния. Първото от тях се проведе в Националната художествена академия, с участието на автора, Борис Костадинов, куратор на проекта, г-жа Биляна Генова, директор на дирекция „Култура“ в Столична община и г-н Томас Щьолцл, заместник-ръководител на мисията на Република Австрия в България. Последваха дискусии в Съюза на архитектите в България и Нов български университет, като това предостави възможност на преподаватели, студенти и професионалисти от различни области на културата, визуалните изкуства и творческите индустрии да зададат своите въпроси на автора и да споделят своята гледна точка за реализацията на проекта.

Достатъчни са няколко думи на Пламен Деянофф, за да добие представа аудиторията колко е отдаден авторът на своето произведение. Той разказва за вълнуващата си среща с репортажни материали и рисунки на къщи от Велико Търново от 1911 г., създадени от големия архитект Льо Корбюзие (Le Corbusier, 1887-1965). Пламен Деянофф се заразява с идеята за изграждане на скулптура-сграда, инспириран от неповторими дърворезби от Арбанаси и поставя началото на дългогодишен труд и изложби в Италия, Германия, Франция. Първоначално работи предимно в дърво – материал, който е близък до него още от ученическите години. Постепенно достига до избора на масивния бронз, от който да изгради ажурните модули на Бронзовата къща. Асоциацията с Хрельовата кула на Рилския манастир е търсена в постановката и в представянето на проекта е застъпена съпоставката между двете постройки.

Представяне на проекта „Бронзовата къща“ в НХА, 2017
Снимка: Лора Атанасова

Оказва се, че архитектите са скептични по отношение характера на произведението и подобни мнения бяха споделени по време на дискусията. На въпроса „дали това е универсална къща, на която просто се търси място“ авторът отговори, че всичко е изработено ръчно, а изборът на материал доближава творбата повече до изразните средства на скулптурата. Пламен Деянофф отдава заслуженото и на екипа от архитекти и конструктори, без които изпълнението на амбициозната задача би било немислимо. Нещо повече, всяка гледна точка показва колко всеобхватен е проектът.

Бронзовата къща сякаш заявява, че има потенциала да провокира не само любопитството на широката публика и нейното израстване като реципиенти на съвременно изкуство в градска среда, но и сензитивността към трансформацията на една от най-болезнените локации в организма на столицата.

Бронзовата къща е временен проект – ще остане монтирана една година, до края на 2018 г. Съдбата на произведението след това е все още неясна, но авторът горещо се надява то да остане в България. Позитивната нагласа на присъстващите показа още веднъж, че София има нужда от подобни реализации, които постепенно да се превърнат в неразделна част от съвременната визия на града. Така например, плаващият остров и мост над р. Мур (Murinsel, 2003) в гр. Грац (Graz), Австрия, доказва, че не e изключено курсът на първоначалния замисъл да се промени. Жителите на Грац се влюбват в дизайна на Вито Акончи (Vito Acconci, 1940-2017) и конструкцията продължава да бъде едно от архитектурните чудеса на града, с различни функции от спектъра на градската култура.

Пламен Деянофф, Бронзовата къща, визуализация
Източник: www.sofia-art-galleries.com

В дискусията за Бронзовата къща в Националната художествена академия взеха участие Яра Бубнова, Недко Солаков, Лъчезар Бояджиев, Кирил Прашков, проф. Николай Драчев, проф. Анна Бояджиева и др., които коментираха актуални теми за размиването на границите в изкуството, трансформацията на локациите, необходимостта от нефигуративни произведения и функционалния замисъл на произведението като място за културни събития от различен характер. Беше проявен интерес и към бюджета на проекта, който е ключов фактор за параметрите на конструкцията. Финансирането се осигурява от европейски музеи и частни колекционери. Създадени са две фондации – австрийска и българска, които са ангажирани с организационните и финансовите въпроси.

Борис Костадинов, куратор на проекта, обобщи историческите и визуалните характеристики на произведението, като го разгледа в локален и чуждестранен контекст. Описа проекта като „наситен с история“ и като „съвременно решение за изграждане на идентичност на разбираем визуален език“. Г-н Щьолцл сподели, че това би била добра емблема на София през 2018 г., която би показала града като космополитен.

Бронзовата къща без съмнение ще даде повод на обществото за размисъл върху новите силуети в градската среда и заличаването на белезите на времето именно чрез изразните средства на съвременното изкуство.

Последната дискусия от поредицата ще се проведе на 8 ноември 2017 г., в Столична библиотека – Галерия „София“, от 17 часа.

Пламен Деянофф, Бронзовата къща. Изложба в MAMbo – Museo d’Arte Moderna di Bologna, 2012. Снимка: Matteo Monti
Източник: http://www.e-flux.com

Пламен Деянофф е роден през 1970 г. във Велико Търново. Завършва дърворезба в Художествената гимназия в Трявна. Продължава обучението си в Националната художествена академия в София, по-късно в Pratt Institute, Ню Йорк и Akademie der bildenden Künste, Виена. 

Пламен Деянофф е представял самостоятелни изложби или е участвал със свои произведения в: MUMOK (Museum Moderner Kunst Stiftung Ludwig, Виена), Palais de Tokyo(Париж), MAMbo (Museu dArte Moderna di Bologna, Болоня), Centre Georges Pompidou (Париж), MoMA (Ню Йорк), Kunsthalle (Цюрих)и др.

Модел на Бронзовата къща, лимитиран тираж постери и корици на международни списания с информация за проекта са били представени в Софийска градска художествена галерия през месец юни 2017 г.

През месец май 2017 г. FLUCA Австрийски културен павилион, Пловдив открива сезон 2017 със самостоятелна изложба на Пламен Деянофф.

Автор: Лора Атанасова

Заглавно изображение: Пламен Деянофф, Бронзовата къща, 2006-2011. Снимка: Fred Dott,  Kunstverein Hamburg 2011. Източник: www.artmap.com

Публикувано в Рефлексии с етикети , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *