Малко преди откриването на изложбата си Be.done! (до 4 ноември все още имате възможността да я разгледате в бившата галерия на ул. Мургаш №6, София), Елена Назърова каза относно хилядите малки задачи, които има да свърши, че сякаш са камъчета от асфалта, които подритва (с раздразнение). Тази асоциация, която тя направи между битовизъм, задача и друго, на пръв поглед несвързано действие, ми показа в едно изречение историята на нейното вдъхновение – малките връзки, които несъзнателно правим през целия си живот.
Настоящата изложба на Елена Назърова е концентрирана върху представянето на книгата и „VAISAKHA”, състояща се от 3 смислово свързани части – Godhood (Божественост), Routine (Рутина) и Remarkable (Впечатляващо). Вътре са включени нейни картини, фотографии, текстове, които са я впечатлили, личности, които са й повлияли, цитати от книги, фрагменти… Всеки един от разделите се състои от разнородна информация, подплатяваща го откъм съдържание, което „битува” в различна форма. Самата експозиция, от своя страна, представя нейни творби – графика и илюстрация, принтове, тениски; фотографии и „вещи” (като видео игра, пластмасово войниче, текст на песен, сай фай романи), едно по-подробно пространствено проявление на съдържанието на хартиеното издание.
Подобно на децата в Далчевата поезия, които виждат в света на предметите приказност и чудност, отдавна изгубена в светогледа на възрастния, Елена Назърова използва привидно не особено забележителни „неща” за източник на вдъхновение за (пре)създаването на въображаеми (и истински) светове, но и такъв на обяснение на личността… Ако човек е продукт на своята история, то младата художничка използва своите „обекти”, представени в изложбата, за да разкаже една (най-вече) лична история.
Витрина от изложбата на Елена Назърова
– Елена, за създаването на най-новия ти проект си използвала като вдъхновение няколко предмета. Би ли разкрила повече за тяхното значение, историята зад всеки един от тях и асоциациите, които са предизвикали у теб?
– Опитах се да сведа един куп разнородна информация до материални обекти/предмети и стъклената витрина е резултат от този опит. Казвам опит, защото не всичко успя да влезе там под формата на един конкретен обект, а някои от нещата (част от същия подбор) останаха съвсем прозрачни, като доловима честота, или пък присъстват вплетени единствено в някоя от работите. Като цяло всичките тези „обекти” са резултат от търсене, в което погледнах през себе си – назад, и там, в отговор, имаше много и всякаква информация. Около 15 отделни елемента стояха по-ярки и аз реших да работя с тях. През цялото време намирах за себе си връзка помежду им, а след доста време на задълбочено търсене и творческа работа, в тяхна полза се случи така, че открих и реална връзка между тях извън себе си… и ми се стори много интересно как стана.
Елена Назърова, книга Vaisakha
– Книгата ти се състои от три части, като се наблюдава специфично движение отвън-навътре: бог-общество-личност. Защо избра да я построиш по този начин, чрез точно този преход, и какво се крие зад всяка една от частите?
– Съвсем естествено, към края на процеса, съдържанието се раздели на три основни части, като в книгата те са подредени под формата на три раздела.
Мисля, че най-голям покой и в същото време вълнение ми носят моментите или дните, в които успявам да възприемам и наблюдавам хората и себе си като съвсем обикновени и подобни, защото точно тогава усещам колко крайно невероятни, забележителни и дори авангардни са някои от мислите, постъпките и състоянията на всеки един човек. Един пример е вярата в Господ и различните начини, по които тя се изживява от различните хора. Това беше една от най-силно присъстващие в главата ми теми и обект на разсъждение през целия процес.
Като цяло нещата са свързани, аз не ги разделям, но за да мога да пресъздам този контраст, който ме очарова, разделих книгата на части, а работите на различни изразни средства. Така рутината например, която е името на втория раздел, заедно с всички битови ситуации вътре, е в много приятен сблъсък с темата за боговете и вярата, която я предхожда (с име на раздела – Божественост), а третият раздел вече отразява конкретно това мое търсене, което споменах по-рано…
По-скоро, ако ще е Бог-общество-личност, бих казала, че е само общество и аз с него.
Елена Назърова, Кукери, 2017
– На духовното/космическото противопоставяш идеята за битовото в нашия живот, като бюрокрацията например. Любопитно е, че дори в този житейски аспект откриваш някаква естетика. Какво те провокира да търсиш и възприемаш нещата по този начин?
– Една сграда, в която всичко е бяло и бежово, с напукана мазилка и стари стъкла, и дограми… и палма в саксия на дограмата; Вътре работи една възрастна жена (не една де), която обича зеления цвят и гледа филми по HBO…; А пък на всеки един от нас му се налага веднъж-два пъти годишно да влиза там.
– Последната част от книгата ти е посветена на преките и косвените влияния върху теб самата като личност и оформянето ти като артист; търсиш отговор на въпроса “защо харесвам/рисувам това”. В тази връзка, може ли да се каже, че създаването на книгата е своеобразна форма на себеанализ и, ако да, как се отрази това на теб самата?
– Питаш ме за ,,най-новият“ ми проект, а това всъщност е първият ми проект и като такъв реших, че трябва да е личен. Най-малкото за да мога занапред да съм по-обективна. Едно такова изследване на причинно-следствените връзки със сигурност прояснява по някакъв начин.
– В част от картините ти се наблюдава огромно изобилие от фигури, движение, събития (дори понякога сблъсък между тях). Каква е идеята зад това?
– Май просто така ми харесва. Не съм узряла да правя семпли неща, които да са достатъчни, а и търся винаги някаква доза невероятност. Искам и да ми е смешно, а пък се разсейвам често и си мисля и за други неща…
Освен в рамките на изложбата, можете да намерите Елена на https://nazarovaelena.tumblr.com/ и https://www.instagram.com/elenka.nana/.
Автор: Бояна Джикова
Елена Назърова, Be.Done!, самостоятелна изложба, Арт галерия Мургаш, ул. „Мургаш“ 6, София, 21 октомври – 4 ноември 2017.
Заглавно изображение: Елена Назърова, The sacred battle show, 2017
