Домът или аз (не)принадлежа – интервю с художниците Елин Цветкова, Анастасия Пандиловска и Якоб Ерлих

Разгледайте внимателно дома си. Има ли в него „винтидж“ елементи? В Западна Европа може все още да се търсят столовете стил Луи XIV или комодите от времето на Втората Империя, но в България ретро стилът има друга нотка. Дантелената покривчица с вазичка върху дървената ракла, сервиза от сватбата, лакираният бюфет в хола са само малка част от „ретро“ притежанията, които въпреки липсата на каквато и да е била стойност, дори сантиментална, все още рядко биват изхвърляни. Тази особеност на българския домашен манталитет се намира в центъра на един оригинален артистичен проект започнат от художниците Елин Цветкова, Анастасия Пандиловска и Якоб Ерлих в пространството за съвременно изкуство Æther в София.

Искам това да се превърне в място за срещи, за обмен – то (мястото) да се дефинира според различните нужди на хората. Да предлага различни видове формати, експерименти, предложения… Малко на границата на социалните експерименти и съвременното изкуство.“- заяви по-рано тази година в едно свое интервю за artnewscafe бюлетин, създателят на Æther и един от най-активните и провокативни български творци, Войн де Войн. И именно в такова се превръща, за пореден път, с проекта на Елин, Анастасия и Якоб – „A Decorated Room with Invaded Ideas“. Стартът на проекта е даден с едномесечна резидентна програма през август и групова изложба през септември. Проектът „A Decorated Room with Invaded Ideas“ тримата артисти определят като серия от пет фази, чрез които да се създаде междукултурен диалог върху въпросите за принадлежност и дом. Всяка от фазите е предвидена да се разгърне в различен град, в който някой от тримата е пребивавал или към който изпитва принадлежност – София, Цюрих, Виена, Скопие, Амстердам, но последователността зависи от откритията и въпросите останали от предходната фаза. Със старта на първия етап в София, артистите създават в Æther  инсталация на принципа „изложбено пространство в изложбеното пространство“, чрез която да изследват интериора на българския дом разтегнат между материалните следи оставени от мебелната соцмода и имплементацията на естетиката идваща от Запада. Повече за самия проект решихме да научим от самите тях.

Отгоре надолу: Якоб Ерлих, Елин Цветкова и Анастасия Пандиловска

Защо избрахте точно София за отправна точка на вашия проект?

Отговор от тримата: Решихме да започнем в София с идеята да се придвижим от изток на запад и малко на шега, за да загубим време, защото „всеки иска да отиде на запад, за да може да си ляга по-късно“ (“everyone wants to go West to postpone going to bed” – Hermes Phettberg). Шегата настрана, за Елин, София е тясно свързана със семейството. Въпреки, че не е отраснала в България, се връща редовно в София и Варна. Освен това, става въпрос за началото на сериен проект и решихме, че в София бихме имали време и място за импровизации и проучване.

А защо Æther?

Отговор от тримата: В Æther, Войн ни предостави интересни пространствени възможности. И по-точно, пространството да експериментираме, проучваме и обсъждаме в момент, когато много галерии и арт центрове се интересуват и търсят единствено завършени работи. Опираме и до въпроса за доверието да предоставиш място на някой друг и да му позволиш да го завладее.

Като говорим за завладяване, вашият проект носи едно доста интригуващо и малко абстрактно заглавие – A Decorated Room with Invaded Ideas. С какво е украсена тази стая и от какви идеи е завладяна тя?

Отговор от тримата: Всъщност идеите са „завладени“ тъй като са претоварени. Човек вярва, че украсата на дома му е негов личен избор, но в известен смисъл всичко, което избираш вече е било избрано от някой преди теб. Украсяването би трябвало да е нещо лично и с цел създаването на по-уютна обстановка. Но в крайна сметка, начинът, по който обзавеждаме често се основава по-скоро на асоциациите ни с това как един дом би трябвало да изглежда. При заглавието на проекта не става въпрос толкова за това с какво е украсена стаята, колкото за самия пърформативен акт на украсяване. Ако считаме обзавеждането като документацията на едно действие, бихме могли по-добре да вникнем в мисловния процес и виждането на човека, осъществил това действие.

Patterns of behaviour (end of phase one), изглед от изложбата, Æther, септември 2017

А какво можем да открием във вашите стаи?

Елин: Много неща, които принадлежат на семейството ми или са част от предишни инсталации и работи. Всичко, което използвам при реализацията на инсталациите ми, започва и свърша в стаята ми. Когато развалям дадена инсталация, обикновено запазвам повечето от използваните материали. Мисля, че живея в една огромна инсталация.

Якоб: Нямам моя стая. Живея с вещите на някой друг.

Анастасия: Няколко растения, книги и предмети, които съм получила от скъпи за мен хора.

Естеството на вашия проект се върти около идеята за дом, но го поставяте под въпрос като място, към което някой принадлежи. Същевременно говорите за една известна неспособност човек да се почувства напълно у дома. Какво във вашия личен житейски опит и практиката ви на артисти ви доведе до тези въпроси и констатации?

Елин: В днешно време, от теб като човек и художник се очаква да намериш себе си, практиката  и темите, по които да работиш с идеята, че в края на този път на откриване, това ще те доведе „у дома“. Аз се съмнявам, че тези методи и очаквания биха дали задоволителен отговор на моето лично питане за това къде принадлежа и защо изобщо ни е грижа за това.

Анастасия: Подобни въпроси изникват естествено в настоящата социално-политическа ситуация. Живеем във време, когато миграцията и изтласкването на хора от домовете им са се превърнали в ежедневие. Именно това извежда и въпроса за дома, принадлежността и това какво ни кара да се чувстваме у дома. Като някой, който живее в град, който не е неговото родно място, си спомням, че трябваше да се „синхронизирам“ с новата география, за да разбера даденото място. Това внимание към латентните методи и процеси се превърна във важна част от практиката ми на художник.

Якоб: Съгласен съм, че социално-политическият аспект е много важен. Конфронтирани сме с големи миграционни процеси, които водят до конфликти и в същото време съществува една глобална общност, която пътува като луда по света и при която нуждата от принадлежност към дадено място се счита едва ли не за прото-фашистка позиция. Именно между тези две позиции се откриват много несъотвествия и противоречия. Трябва да се говори по този въпрос, а не да го оставяме на политическата десница.

Patterns of behaviour (end of phase one), изглед от изложбата, Æther, септември 2017

В текста описващ проекта ви споменавате и една много специфична и трудно преведима дума от немски език – ‘heimat’. Какво е нейното значение днес според вас?

Отговор от тримата: ‘Heimat’ е понятие, което е имало много различни конотации във времето. Използвано е от Хьолдерлин и романтиците, а после с него са злоупотребили фашистите. Днес, дясно ориентирани политически партии из цяла Европа също си присвояват идеята за heimat/дом. Именно понеже вярваме, че не трябва да ги оставяме да си го присвоят напълно, трябва да говорим по тези въпроси. Наблюдава се едно объркване относно дефиницията на това понятие, което провокира напрежение и безпокойство в един изключително глобализиран свят. Вместо да мислим как във всяка държава има много различни понятия свързани с идеята за принадлежност, предпочитаме да се съсредоточим повече върху приликите, не върху разликите.

В началната фаза на проекта, вие изследвахте и проучвахте интериора на българските домове. Какво открихте там? Има ли специфичности?

Отговор от тримата: Посетихме много различни домове в Пловдив и София и успяхме да получим един общ поглед, който не се отнася толкова до специфичности, колкото до жестове, за които да говорим. Процесите на събиране вместо на изхвърляне е нещо, което преоткрихме по време на нашето проучване. Да вземем например лакираните дървени шкафове от времето на социализма, които все още се срещат в много домове на млади и стари хора. Вместо да ги изхвърлят, хората избират да „живеят“ с тях.

Твърдите също така, че в България съществува склонност към „озападняване“ на начина на живот и създаването на американската мечта с балкански сос. Къде могат да бъдат забелязани знаци за подобна склонност? Как изглежда американската мечта с балкански сос?

Отговор от тримата: Тази склонност е свързана с рязкото преминаване от общо към частно, от комунизъм към нео-либерализъм. В рамките на дома, това се изразява с интеграцията, в интериора, на новия начин на живот, като например да поставиш голям нов телевизор с плосък екран върху дантелената покривчица, върху която едно време е стоял старият телевизор.

Patterns of behaviour (end of phase one), изглед от изложбата, Æther, септември 2017

По време на резиденцията ви в София работихте и с местни художници като Павел Найденов. Как се осъществи това сътрудничество?

Отговор от тримата: Елин се беше запознала с Павел преди две години по време на едно от посещенията си в София и от тогава бяха продължили поддържат връзка. А преди известно време, когато Павел се премести да живее във Виена, започнахме да обсъждаме това, което е взел със себе си, как е избрал какво да вземе и начина, по който е създал дом на ново място. Интересът ни към неговото отношение спрямо личните вещи ни се видя и интересен старт за проекта. Освен с Павел, работихме и с Анна Бо, която е музикант, певица и композитор от София. С нея се запознахме по време на минали проекти и събития и имахме шанса да разговаряме за нейното разбиране за дом и принадлежност.

С какво тези сътрудничества са важни за проекта ви?

Отговор от тримата: Сътрудничеството с Павел ни даде едно своеобразно начало. И тъй като решихме да дойдем в София без „багаж“, сътрудничествата бяха нашият начин да привлечем различни хора към проекта, с които в противен случай не бихме имали шанса да се срещнем. Още повече, че за нас беше важна работата с местни артисти. Предоставяйки пространство не само на Павел и Анна Бо, но и на всички хора, които ни се довериха с личните си вещи е важен етап от проекта. Да си сътрудничиш с хора означава да съдадеш познат, общ език и да позволиш на хора да се придвижват в едно общо пространство. Това са важни фактори, когато говорим за принадлежност и дом.

Какво представихте в пространството на Æther през август и септември ? Къде можем да видим продължението?

Отговор от тримата: През август организирахме две публични събития, едното под формата на място за среща, при което тествахме дали можем да превърнем частното пространство в общо. За второто събитие решихме да се завъртим на 180 градуса и след споделянето на предмети с историческа и сантиментална стойност, да изследваме потенциала на не-принадлежността като предложим едно временно не-място. А през септември представихме общата ни работа и първата чернова на каталога на проекта, която описва етапа в София. През есента и зимата проектът ще се премести в Скопие за втората му фаза, а след това към Виена, Цюрих и Амстердам.

И накрая, къде е за вас домът?

Якоб: За мен всичко опира до хора, а не до предмети. Искам да отхвърля напълно идеята, че физическата материя създава дома.

Елин: Домът е там, където не трябва да мислиш, че си пристигнал. Не считам, че е крайна дестинация и вярвам, че идеята за дом се променя с времето.

Анастасия: Въпросът за „къде“ не се отнася за мен към дадени географски координати, а по-скоро към припознаването, което човек може да има към дадено място. Там където две скорости се допират без да си влияят взаимно.

Елин, Анастасия и Якоб се запознават по време на обучението си в Gerrit Rietveld Academie в Амстердам и живеят респективно в Цюрих, Амстердам и Виена. Намират точка на пресичане във въпросите за дома като място, към което човек (не)изпитва чувство на принадлежност и елементите, които правят от едно място дом и започват съвместна работа по проекта „A Decorated Room with Invaded Ideas“. Повече може да намерите на страницата на проекта във фейсбук https://www.facebook.com/adecoratedroomwithinvadedideas/

Статията на Кирил Буховски „Алхимия на връзките. Æther: новото пространство на Войн де Войн“ от 27 февруари 2017 г. може да прочетете тук

Алхимия на връзките. Æther: новото пространство на Войн де Войн

Материалът подготви Десислава Милева

Заглавно изображение: Patterns of behaviour (end of phase one), изглед от изложбата, Æther, септември 2017

 

За Десислава Милева

Родена 1988 г. в Пловдив. Завършва история на изкуството и археология в Université de Bourgogne, Дижон и Université Lumière Lyon 2, Лион и втора магистърска степен в областта на културното управление, туризма и културното наследство в Université Lumière Lyon 2. Във Франция работи за културни институции като Opéra de Saint-Etienne, Institut d’art contemporain и Château de Chamarande. Интересува се от всички проявления на изкуството и неговата връзка с хората. Има публикации в списание „Култура“, „Литературен вестник“ и онлайн изданието на списание „Егоист“.

Публикувано в Интервю с етикети , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *