Разговор с Ваня Годжелова

Дебютант в тазгодишното издание на Националните есенни изложби е Ваня Годжелова, която наскоро завърши АМТИИ, Пловдив. Разговаряме с младия автор относно това, което ще представи в рамките на проекта и нейния прочит на концепцията „Плацебо“.

Наташа Ноева: Предстои поредното издание на Национални есенни изложби в Пловдив. Как възприемате темата „Плацебо“ в проекта?

Ваня Годжелова: Концепцията е изключително актуална за консуматорското общество, в което живеем. Всичко, което ни заобикаля цели внушение. Смятам, че изкуството е единственото, заслужаващо да бъде допуснато да рефлектира върху нас.

Н.Н.: Какво ще покажете в рамките на проекта?

В.Г.: Представянето ми ще се състои от пейзажи, изобразени върху квадрати (100×100). Използвам често тази форма, намирам в нея равновесие и завършеност, които допълват усещането, което целя да предам. Цветовете са ярки, контрастни, експресивни и най-често чисти.

Н.Н.: В серията Ви пейзажи се забелязва една конкретика и връзка с реалността и едновременно с това – пространство, което е лишено от времеви параметри. Разкажете ни повече за концепцията си и как кореспондира със заложената идея в „Плацебо“?

В.Г.: Природата е изпълнена с енергия, която може да въздейства по същия начин, както се отразява плацебо лечението при нуждаещите се. Зависимият има нужда да се освободи чисто емоционално, за да я допусне да окаже своето влияние. Представените пейзажи са пресъздадени така, както аз допускам натурата да мине през моето светоусещане.

Ваня Годжелова, „Високо“, 2017

Н.Н.: Интерес предизвикват техниката и колоритът в творбите Ви. Как бихте обяснила експресията и сблъсъка на контрастите в тях?

В.Г.: Картините са изпълнени в маслена техника, позволяваща създаването именно на тези контрасти. Ярките цветови взаимоотношения винаги будят интерес и провокират различен подход в изграждането на творбите ми. Те са водещ елемент в увлечението ми по живописта – да създаваш вихрушка от несъвместими цветове, които същевременно да предизвикват цялостно усещане, пораждащо определена емоция. От там се прокрадва и усещането за експресия, за изпълнено произведение на един дъх, с бързи и енергични движения на четката.

Н.Н.: Дебютант сте в тазгодишното издание на Националните есенни изложби. Защо според Вас артистичният директор проф. Галина Лардева се спира на вашето участие?

В. Г.: С проф. Лардева се запознахме в АМТИИ. От първата година на обучението ми започнах да следя представянето на Националните есенни изложби, в които куратор е тя. Това събитие се превърна в отправна точка и стимул за това в каква насока трябва да се развива моето творчество. Имах щастието през тези години проф. Лардева да ме напътства и помага в развитието на живописта ми и целите, които си поставях. Лично за мен като зрител и като артист, това събитие е най-ценното в културния ни живот, може би и затова винаги е било високата цел в изявата ми. Предполагам, че проф. Галина Лардева виждаше мотивацията и желанието ми за работа в проекта, затова и съвсем скоро след приключване на магистърската ми степен, получих покана за участие. За мен това е възможност, която истински оценявам, получена от професионалист, на когото искрено се възхищавам и съм изключително благодарна.

Н.Н.: През 2017 завършихте АМТИИ, Пловдив. Какво ви накара да се насочите към живописта?

В.Г.: Влечението ми към живописта се породи през времето, в което се обучавах в НХГ „Цанко Лавренов“, гр. Пловдив. Завърших тази специалност и пред мен никога не се е появявало съмнение относно избора на начин, чрез който ще се изразявам в творчеството си. Живописта е изкуството, позволяващо ми по непринуден начин да показвам нещата, които ме вълнуват. АМТИИ се яви естествено продължение на развитието ми в тази насока, концентриращо ме в по-дълбоко търсене на разрешаването на проблемите, които се появяват в процеса на работа.

Ваня Годжелова, „Граници“, 2017

Н.Н.: Има ли художници, които по някакъв начин са оказали влияние върху развитието Ви като творец?

В.Г.: Цветът винаги ме е опиянявал. Когато открих творчеството на художниците фовисти, знаех, че това е пътят, който аз също искам да измина в търсене на своето място.

Н.Н.: Като млад преподавател какво се стремите да изградите в учениците си като отношение към изкуството?

В.Г.: Да откриваш пред учениците света на изкуството е предизвикателство. Това, което най-често говорим помежду си, е възможността да създаваш свят без ограничения, свят на свобода, който всеки има нужда да открие. Учениците ми вече знаят, че небето може да е розово, а морето жълто. По време на работа се появяват дискусии, в които ясно изразяват своята идея за творбите си. Интересът към историята на изкуството като цяло предизвика все повече въпроси и отговори, които те сами си поставят и разглеждат.

 

Заглавно изображение: Ваня Годжелова, „Без край“, 2017

За Наташа Ноева

Наташа Ноева
Родена през 1989 г. в гр. Тутракан. Завършва през 2015 г. специалност „Изкуствознание“ в Националната художествена академия в София, магистър. Основни професионални интереси – съвременно българско изкуство (живопис, скулптура, графика), теория и оперативна критика. Публикува статии за художниците Веса Василева, Димитър Киров, Иван Нешев, Алисия Санча и др. в Инфо-СБХ, интервюта с художници – участници в Есенните изложби, Пловдив (2016), статия „Огледалото“, Есенни изложби, Пловдив, в. „Литературен вестник“ и др. Реализирани проекти през 2017: „От проект до обект“ (изложба скулптура и рисунка), Берлин; Ретроспективна изложба на Виолета Гривишка-Танева, СБХ; Виртуален музей „Борис Денев и Славка Денева“ и др.

Публикувано в Интервю, Национални есенни изложби 2017 с етикети , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *