За анонимността като троянски кон, Димитър Шопов и слънчогледовите семки. Разговор с анонимен критик.

Общоизвестна истина е, че всяка уважаваща себе си изложба трябва да бъде придружена от кураторски текст. Задачата на този особено важен критически очерк е деликатно и с тежеста на професията да преговори (и малко да похвали) автори, стилове и похвати, да припомни стари и нови творби, да ситуира герои в арт пространството, да ги „облече“ за медии и посетители с подходящи термини или най-общо казано да „обясни“ изложбата. Странен и гъделичкащ любопитството се оказа, в този смисъл, текстът придружаващ изложбата на художника Димитър Шопов – “Хора, Години, Живот“ – представена в галерия SARIEV Contemporary в Пловдив. Читателят бива въвлечен в странен опит за кратък биографичен очерк, прояден тук-таме от неточности и съмнително ласкателни определения като това, че творчеството на художника било „красиво, романтично, но за кратко“. Според същия този текст, идеалът на младия пловдивски художник, който „няма време за залези“ е слънчогледовата семка. Заобиколна препратка към слънчогледите обсебвали Винсент Ван Гог или към пакетчето семки, за което скоро може би ще наложат забрана в пловдивската градска градина? Въпреки настойчивите опити за среща, критикът пожела да отговори на тези и други въпроси единствено в уеб пространството…

Десислава Милева: Предпочитате анонимността. Защо?

Анонимен критик: Само с троянски кон се превзема Троя, макар, че днес от Троя е останал един бутафорен дървен кон в един малък музей с останки от града близо до Дарданелите, останала е и Илиада – ето затова предпочитам анонимността – да те не знае никой, за да не те забрави…

Д.М.: Къде бихте ситуирали работата на Димитър Шопов в съвременното българско и световно изкуство?

А.К.: Бих ситуирал/а неговата работа в неговото ателие. Там засега няма нито българско нито световно изкуство – има само прах от работа.

Д.М.: Задълбочено прочетох текста ви за изложбата на Димитър няколко пъти и открих малко несъответствие в житейския път на художника, което държа да изчистя за нашите читатели.

А.К.: Какво искате да кажете?

Д.М.: Твърдите, че Димитър е заминал през 2007 г. и е живял 10 години в Африка, където опознава творчеството на Гавазов, но след това пишете, че видимо преобразен той се завръща в България през 2012 г. Това са само 5 години, какво ще кажете за останалите 5, от 2012 до 2017?

А.К.: Не знам дали сте била в Африка, но там времето не капе, а се лее… 10 години в Африка са равни на 5 в България. Умножавате по 2 и ако искате отново да вкусите онова незабравимо 4увство „тук и сега“, просто трябва да посетите този велик континент. Така както едно евро струва два лева – това е курса на времето.

Д.М.: Кое е най-голямото противоречие в творчеството на Димитър Шопов?

А.К.: Конгнитивната функция на мъжа се нарушава, когато общува с жена – той не може да бъде себе си-той е някой друг. Ако приемем, че Митко е мъжа, а изкуството жената – то „ТЯ“ не бива да му има доверие. Тази мимикрия е в корена на всяко едно изкуство, на всяка една връзка. Но благодарение на тази илюзия вероятността да сънувате кошмари е много по-малка. Кортизолът спада, сърдечния ритъм се уравновесява, дясната част на лицето ви се разкрасява досущ като лявата. Запо4вате да ме4таете, да спите като бебе, разобли4авате по-лесно измамата. Вие не сте сам – вие сте двама. Вие сте едно цяло. Живеете един пълноценен живот и тогава идва противоречието…
ТОВА НЕ МОЖЕ ДА ПРОДЪЛЖАВА ВЕЧНО…
Взимате ре6ението да свалите маската – и тя, жената/изкуството/ се 4увства излъгана… Вероятността да й допаднете пове4е от преди, колкото и да е малка, все пак съществува… и ако „ТЯ“ пак ви хареса – това е ве4е за музея.

Д.М.: Как бихте определили работата му днес спрямо ранните му творби?

А.К.: Честно казано той прави едно и също… Всеки един забелязан артист в началото е оригинален, после става банален – накрая се превръща в класик. Възпроизвеждането на образът на даден обект, звук, емоция, жест и други се нарича изкуство само тогава, когато тази емоция превърната в информация, макар и възвърната не съвпада с преди6ната. Съгласете се с мен, че от космогенна гледна то4ка нас ве4е ни няма. Какво е един 4ове6ки живот? Лъх! Човекът е един лъх – едно издухано глухар4е… Какво е времето? Те4ение, което отваря вратата, трясва прозореца, отнася кесийката, оронва листата, вее косите ни… отрязък от време /на време/ – феноменът на преживяването – това е живота… Аз ли4но харесвам най-ве4е детските му рисунки, а и не само неговите… Обожавам вси4ки детски рисунки…

 

Пълният текст към изложбата на Димитър Шопов – “Хора, Години, Живот“ – представена в галерия SARIEV Contemporary от 14 юли до 31 август може да прочетете тук

Заглавно изображение: галерия SARIEV Contemporary, изглед от изложбата “Хора, Години, Живот“, снимка Мария Джелебова, 2017

За Десислава Милева

Родена 1988 г. в Пловдив. Завършва история на изкуството и археология в Université de Bourgogne, Дижон и Université Lumière Lyon 2, Лион и втора магистърска степен в областта на културното управление, туризма и културното наследство в Université Lumière Lyon 2. Във Франция работи за културни институции като Opéra de Saint-Etienne, Institut d’art contemporain и Château de Chamarande. Интересува се от всички проявления на изкуството и неговата връзка с хората. Има публикации в списание „Култура“, „Литературен вестник“ и онлайн изданието на списание „Егоист“.

Публикувано в Интервю, На второ четене с етикети , , , . Постоянна връзка.

1 отговор към За анонимността като троянски кон, Димитър Шопов и слънчогледовите семки. Разговор с анонимен критик.

  1. Гонзо каза:

    Много кратко

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *