Разговор със Зоран Мише

Един от авторите в тазгодишното издание на проекта „Плацебо“ е Зоран Мише. Специално за проекта на Национални есенни изложби Пловдив, с артистичен директор проф. Галина Лардева, той ще представи серия от графики, изпълнени в дълбокопечатни техники. Разговарям със Зоран Мише за непознатите дебри в съзнанието и провокацията на плацебо и за срещата на класическата медия с новите технологични импровизации, разкриващи вътрешния черно-бял свят на автора, отпечатан върху хартията.

Наташа Ноева: Завършили сте специалност „Графика“ в НХА. Разкажете ни за избора си да се занимавате с това изкуство и за пътя от Охрид, вашето родно място, до Националната художествена академия в София.

Зоран Мише: Като всеки тийнейджър и аз имах хоби. За мен това беше уличното изкуство (графити), което практикувах, а имах и голям интерес към изкуството като цяло. Много ми помогна преподавателката ми по изобразително изкуство, която ме подкрепяше в изявите на „улицата“. Да уча в София предложи моят вуйчо, който имаше бизнес тук и всичко стана бързо с документите, кандидатстване… Нямах идея какво точно е графичното изкуство, но така беше още по-интересно.

Н.Н.: Заедно с четирима свои колеги основавате „Принт нест студио“ през 2012 г. Какво ви събра? Общата ви естетика в графиката, общи идеи…?

З.М.: Още като студенти, въпреки че бяхме в различни курсове, си допаднахме като хора и оттам дойде една сплотеност, да работим в екип и да си помагаме взаимно, но и да се конкурираме в позитивна посока. Просто не искахме този хъс, който ни движеше да отмине със завършването на Академията. Искахме тази енергия да продължи да тече. Иначе всеки от нас е различен като характер, има различно разбиране за изкуството, естетиката, графиката, живота, което с времето е естествено да се променя и еволюира.

Зоран Мише, „Consciousness“, офорт, акватинта

Н.Н.: Представяте класически графични техники със съвременно виждане. Работите в областта на черно-бялата графика. Какво ви провокира да се насочите към тази медия?

З.М.: Като цяло самата графика като израз е мистична, има момент на изненада при самото печатане и едно очакване, което не оставя на мира съзнанието ти. За мен е провокация всичко, което е непознато в графичните техники. Смесването на различни подходи върху цинковата плоча или плака е доста интригуващо. За идеите – те са различни състояния, в които попадам и оставят печат върху мен и след това се появяват в този черно-бял свят, отпечатан върху хартията.

Н.Н.: Какво показвате в рамките на проекта „Плацебо“, Национални есенни изложби, Пловдив 2017?

З.М.: Все още финализирам моята част от този проект, но ще включва серия от графики, изработени в дълбокопечатни техники, както и импровизации с нови инструменти върху метал. Всичко непознато и непипнато като материя ме интригува в графиката. Има доста различни подходи, използвам и цвят, който в определени моменти, за мен лично, подсилва това, което искам да покажа, а и придава съвсем друго звучене на дадената творба. Ще представя три серии графики и съобразено с пространството ще се опитам да пресъздам моето съзнание и моите, негативни понякога, постъпки. Неща, които са ме накарали да изпитам срам от мен самия, но и да разбера и осъзная себе си донякъде.

Зоран Мише, „Consciousness“, офорт, акватинта

Н.Н.: Как концепцията в творбите ви кореспондира с идеята за плацебо? Правят впечатление интересът към съзнанието, както и обектите – мрежа, кръст, череп, кръг.

З.М.: Да, цялата концепция е свързана със съзнането (ми), как то се променя от едно състояние в друго, причините за тези промени – вътрешни и външни. Моментът, когато си мислил, че едни неща са се превърнали в минало, те пак се появяват изразени в друг модел, с друга визия. Всички тези състояния „блокирано – разделено – сляпо – жадно – освободено“ са подтикнати от точно тези символи, с които съм работил по проекта – предмети, с които визуално асоциирам – застрашено или успокоено, моето съзнание. И оттам самата връзка с плацебо като ефект… реално ли е всичко това, истинско ли е сегашното спокойствие или е част от самото плацебо?

Н.Н.: Kак възприемате кураторската идея на тазгодишното издание?

З.М.: Харесва ми, че обединява разнообразни автори около различни нетрадиционни идеи. Както и в предишните издания, винаги ми е било интересно да видя какъв е резултатът за всеки автор, как творбите си комуникират взаимно и рефлектират върху публиката. В това издание за мен лично ще бъде интересно да погледна как другите артисти са интерпретирали идеята за плацебо, защото тя е малко по-мрачна и всеки ще трябва да сподели чрез творбите си какво е неговото лично плацебо. И общо как възприятието за това ще рефлектира върху публикатa.

 

Заглавно изображение: Зоран Мише, „Released consciousness“, офорт, акватинта, суха игла

 

За Наташа Ноева

Наташа Ноева Родена през 1989 г. в гр. Тутракан. Завършва през 2015 г. специалност „Изкуствознание“ в Националната художествена академия в София, магистър. Основни професионални интереси - съвременно българско изкуство (живопис, скулптура, графика), теория и оперативна критика. Публикува статии за художниците Веса Василева, Димитър Киров, Иван Нешев, Алисия Санча и др. в Инфо-СБХ, интервюта с художници – участници в Есенните изложби, Пловдив (2016), статия „Огледалото“, Есенни изложби, Пловдив, в. „Литературен вестник“ и др. Реализирани проекти през 2017: „От проект до обект“ (изложба скулптура и рисунка), Берлин; Ретроспективна изложба на Виолета Гривишка-Танева, СБХ; Виртуален музей „Борис Денев и Славка Денева“ и др.
Публикувано в Интервю, Национални есенни изложби 2017 с етикети , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *