Разговор с Радоил Серафимов

Радоил Серафимов е един от младите автори, които ще бъдат представени в рамките на проекта „Плацебо“, Национални есенни изложби Пловдив 2017, на който Artnewscafe бюлетин партнира. Куратор за пети пореден път е артистичният директор проф. Галина Лардева. Разговаряме с Радоил Серафимов за проекта „Плацебо“ и за неговата интерпретация на темата.

Наташа Ноева: Какво ще покажете в рамките на проекта „Плацебо“, Национални есенни изложби, Пловдив 2017?

Радоил Серафимов: Ще покажа няколко картини, сходни в отношението към обекта на изобразяване и начина по който са нарисувани. Избрал съм работи, които не са показвани в други изложби досега. Рисувани са през тази и предни години.

Н.Н.: Kак възприемате кураторската идея на тазгодишното издание?

Р.С.: Мисля, че кураторската идея събужда много широк спектър от асоциации. Има много възможности за анализи покрай значението на думата плацебо извън общоприетия контекст.

Н.Н.: Участвахте в няколко големи изложби („Внимание! Прясна боя“, „Мащаб 1:1. Нов социален реализъм“, „Мащаби в социалното или изкуството като реакция“, „Младото изкуство като обект на желание“, „Какво се случи?“), които очертават тенденции и дават възможност да се придобие цялостен поглед върху това, което се случва на художествената сцена днес. Как се развива живописта в България, според вас?

Р.С.: По мое мнение българската художествена сцена до голяма степен остава затворена. Имам усещането за липсата на достатъчна смелост и свобода в българската живопис. Смелост в това не само какво, но и как да се рисува. До голяма степен тези рамки са наложени от образователната и социално-икономическа ситуация в България. Въпреки това има немалко автори, които правят качествена живопис и се опитват да работят в тежки за изкуството условия.

Радоил Серафимов, „Монументи“, 2016

Н.Н.: В картините ви личи особено засилено чувство за цвят, пестеливост по отношение на детайла, както в „Левитация“, „За спомен“, „Монументи“, „Диско“. От какво е провокиран този начин на изразяване?

Р.С.: Винаги, когато се спирам на определен обект за рисуване, той се намира в някаква среда. Определено тази среда невинаги ми е необходима. По тази причина често в самата живопис изчиствам това, което не ми е нужно и би отклонило вниманието. В пространството на платното значение придобиват не само боята и рисунъкът, но и самата бяла повърхност като възможност за въздух и недоизказаност.

Н.Н.: В тази среда-пространство, която изобразявате, показвате живота в неговата урбанизираност. Обяснете контекста, който влагате.

Р.С.: Често съм се спирал на индустриални или архитектурни обекти за рисуване. В повечето случаи този мой избор е продиктуван от картинността, която те носят в себе си. За работата „Монументи“ бях силно провокиран от колоните на недовършен виадукт. Асоциациите, които направих, бяха с античните колони и за ролята на колоната въобще – да носи товар и да подпира, да има поддържаща функция. Колоните в моята картина все още не изпълняват тези си значения, защото над тях е само небето.

Радоил Серафимов, „За спомен“, 2016

Н.Н.: Триадата обект-субект-образ е особено важна в творбите, но често деперсонализирате образа…

Р.С.: Невинаги деперсонализирам образ, ако става въпрос за хора. В картината „За спомен“ липсата на разпознаваемост произлиза от фотографията, която съм използвал. Снимката е направена за спомен, но е излязла извън фокус. В този ред на мисли даже и да беше ясна, то споменът избледнява във времето, както и самото изображение. Граница между обект-субект-образ има в баланса между тях. Интересно е как обектът от реалната среда става повод за реакция в една картина. Същевременно в една картина логиката на изображението търпи промени.

Н.Н.: През 2014 г. станахте носител на наградата на името на „Едмонд Демирджиян“ и съгласно статута на наградата организирахте изложба в София, в която ми направи впечатление, че смесвате минимализъм с похвати от изкуството на комикса.

Р.С.: Комиксовите рисунки обикновено са доста изчистени или директни за възприемане. В тях, както и в анимацията, има голяма яснота, за да може да се възприемат бързо. Това е много свързано и с минимализма, който работи с редуциране на изразните средства. За много от работите ми съм се спирал на обекти, в които минимализмът е силно изразен.

 

Заглавно изображение: Радоил Серафимов, „Левитация“, 2015

За Наташа Ноева

Наташа Ноева Родена през 1989 г. в гр. Тутракан. Завършва през 2015 г. специалност „Изкуствознание“ в Националната художествена академия в София, магистър. Основни професионални интереси - съвременно българско изкуство (живопис, скулптура, графика), теория и оперативна критика. Публикува статии за художниците Веса Василева, Димитър Киров, Иван Нешев, Алисия Санча и др. в Инфо-СБХ, интервюта с художници – участници в Есенните изложби, Пловдив (2016), статия „Огледалото“, Есенни изложби, Пловдив, в. „Литературен вестник“ и др. Реализирани проекти през 2017: „От проект до обект“ (изложба скулптура и рисунка), Берлин; Ретроспективна изложба на Виолета Гривишка-Танева, СБХ; Виртуален музей „Борис Денев и Славка Денева“ и др.
Публикувано в Интервю, Национални есенни изложби 2017 с етикети , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.