Колекция между Румъния и България

img_2728-1

В рубриката „Форум Колекционери“ ви срещаме с частни колекционери и представители на едни от най-големите корпоративни колекции. „Форум Колекционери“ се реализира в сътрудничество с Open Arts Foundation и Sariev Contemporary и носи названието си от едноименния им проект. В няколко последователни публикации ще ви припомним интервюта с някои от най-последователните колекционери на изкуство в България. Вторият разговор* от поредицата е с Дана и Георги Войнови.

– Как започнахте да колекционирате?

Дана Войнова: Когато купихме първата картина, не предполагахме, че така поставяме началото на колекция. През 1986 г., по повод годишнина от сватбата ни, решихме, вместо да отидем някъде, да си купим нещо, което ще ни остане; и така започна всичко. По онова време в Румъния имаше специализирани магазини за изкуство, които работеха на консигнация и продаваха съвременни и стари автори. Влязохме в такъв магазин и харесахме един маслен пейзаж от Балчик, рисуван през 1930-те. Името нищо не ни говореше – К. К. Константинеску. Постепенно научихме повече за художника и започнахме да разпознаваме характерните за него пастелни нюанси. Тогава нямаше много информация – нямаше интернет, нямаше албуми за румънското изкуство между двете световни войни, спрягаха се само няколко имена, които бяха много известни. Всички други, особено хората, напуснали страната или недолюбвани от режима, въобще не бяха познати.

След като поставихме това начало, започнахме целенасочено да обикаляме антикварните и консигнационни магазини за изкуство в Букурещ – познавахме два или три в центъра на града. С времето все по-често посещавахме изложбените зали, защото така можеше да се види какво става в момента.

– На вкуса и интуицията си ли разчитахте само или се консултирахте със специалисти?

Дана Войнова: Хората, които работеха в тези магазини, не бяха обикновени продавачи, а специалисти в областта на изкуството и търпеливо ни въведоха в този свят. Постепенно, стъпка по стъпка, се научихме как трябва да реагираш, как да мислиш, какво да гледаш, как да четеш, къде да търсиш информация… Никога не сме се водили от името на даден художник и от това колко е известен или модерен. Всичко минава през личния ни усет и се прави от любов към изкуството на определен автор.

Андрей Даниел, живопис. Колекция Войнови.

Андрей Даниел, живопис. Колекция Войнови.

– Кои български автори колекционирате и общувате ли трайно с някои от тях?

Дана Войнова: Познаваме няколко съвсем млади художници, а също и такива, които вече имат име и позиция. Има и няколко художници, които на мен много ми харесват, но вече не са между живите. Такъв е Рафаел Михайлов. Друга любима наша художничка е Магда Абазова. Сред художниците, които също много ни харесват, са Атанас Пацев, Андрей Даниел, Петър Дочев, Едмонд Демирджиян, Недко Солаков, Крум Дамянов и др. Познаваме много добре и сме общували и с Румен Скорчев. От него сме получавали ценни съвети и информация.

– А от по-младите с кого общувате?

Георги Войнов: С Кирил Кузманов се виждаме по-често. Калия Калъчева също присъства в колекцията. Моника Попова, Елена Яневска…

– Как се получи при вас обратът към съвременно изкуство и млади автори? В началото сте купували класически произведения…

Дана Войнова: Лека-полека – когато влизахме в класически музеи, в определени зали беше представено и съвременно изкуство. В началото аз много забързвах в тези зали, защото това не беше изкуството, което разбирах. Чувствах се не на място. Съвременното изкуство разговаря с посетителя. То не действа като импресия или емоционално върху възприятията, а ти казва нещо и ти задава въпроси.

Пръв беше съпругът ми. Дори му завиждах за това, защото имах чувството, че съм по-стара в разбиранията си от него, когато ми казваше – виж, ето това е нещо много интересно. Но, малко по малко, започнах да усещам, че това е като игра. Т.е. откривах, че в някои случаи става въпрос за шега, в други е заложена интересна идея… Младите хора искат и имат възможността да докажат нещо, да се борят. Имат позиция. Не работят само за чувствителността на човека, а въздействат на мисълта, което е много ценно. И докато постепенно навлизахме в този свят, ние все повече търсехме и трупахме информация. Така неща, които в началото отказвах да виждам, да разговарям с тях, започнаха да ме грабват. Освен това, с младите автори можеш да се запознаваш, да общуваш с тях, а те са много позитивни, разсъждават интересно!

Любомир Далчев, скулптура. Колекция Войнови.

Любомир Далчев, скулптура. Колекция Войнови.

– В България има големи колекции, но някои от тях са разпилени, разпродадени или с неясно бъдеще. Такива примери са колекцията на Богомил Райнов, която след смъртта му беше разпродадена и съответно разпиляна; или колекцията на Боян Радев, за която от години се търси сграда, където да бъде подобаващо представена и съхранена. Жалко, че няма отношение от страна на държавата. Например, в Румъния, в музея на частните колекции, са представени много сбирки.

Дана Войнова: Така е, но примерът може би не е много удачен, защото там всъщност бяха събрани и някои колекции от къщи, които са били дарени на държавата с цел запазване и излагане на колекциите в тях. По времето на комунизма къщите бяха отнети в полза на държавата и всички колекции бяха събрани на едно място, за да се използват сградите, но такива бяха времената… Държавата беше решила, че може да ползва тези сгради за разни държавни институции или посолства. Все пак, това наистина беше хубав музей. Мисля, че в момента работи отново. Има прекрасни музеи в Букурещ, а и в останалата част на Румъния – в Синая, в Сибиу, Яш, Тимишоара, Клуж. В Констанца е събрана голяма част от произведенията на художници от Балчишката школа.

Примерът на колекционерите е важен, защото те, освен да съхраняват изкуство, са имали усета и желанието да дарят събраното от тях на държавата. Самият национален музей в основата си е изграден от колекцията на крал Фердинанд, който е направил дарение на държавата, въпреки че не е бил задължен. Той е имал много голяма колекция и ако отидете в Букурещ, ще видите, че международната галерия е много богата – има много известни имена.

Ценното в случая е, че колекционерството в Румъния не се появява през 50-те, 60-те или 70-те, а съществува отдавна. Развито е още от края на XIX – началото на ХХ век. Тоест, тези неща се знаят, има книги, издадени за колекционерството в Румъния. Цели колекции в едни случаи са били дарени на държавата, а други са продадени и така стойностни неща са попаднали в ръцете на други колекционери.

Атанас Пацев, рисунка. Колекция Войнови.

Атанас Пацев, рисунка. Колекция Войнови.

– А за вас колекционерството представлява ли усилие, лишавате ли се от нещо, за да развивате колекцията си?

Дана Войнова: От много неща. За нас това действително е голямо усилие, не само като време, а и като материално вложение, но го правим, защото много ни радва. Освен това, поне в момента знам, че помагаме. Не можете да си представите колко се радва съпругът ми, след като купим работа на млад художник и после го виждаме след време как усърдно и с желание работи по ново произведение. Това е нещо много хубаво. Имам чувството, че, като цяло, в България много малко се помага на младите автори. Някои от тях са много талантливи, но са и много обезкуражени.

– Какво мислите за пазара на изкуство в България? По принцип, има смесени мнения по въпроса – някои казват, че няма такъв, други – че има, но е хаотичен. Не знам защо толкова години не може да се въведе ред и пазарът да се стимулира…

Дана Войнова: Защото няма правила. Но, на първо място, няма купувачи. Българите, с малки изключения, не купуват изкуство, не инвестират в него. Второ, галеристите не работят както трябва. За да може публиката да купува от галерист, първо трябва да му има доверие, а след това самият галерист трябва да има ясни правила за работа с художниците. В Румъния, ако отидеш направо при художника, той веднага казва – моля, обърнете се към галерията. Но той знае, че галеристът е коректен към него. А ако говорим за изкуството на XIX-XX век, аз съвсем съм загубила доверие в галеристите. За щастие, никога не сме попадали на фалшификат, но това, което сме чували, че се прави, ме кара да не влизам в аукционна къща в България.

Георги Войнов: Действително, ако няма масов интерес към изкуството, пазар сигурно няма да има. Трябва да се организират повече медийни изяви, защото в момента липсва информация, което съответно води до липса на интерес към изложбите. Рядко съм виждал да се съберат много хора в някоя изложба. По-голямата част минават и заминават. Това е проблемът в България. Интересът трябва да се събуди по някакъв начин.

Атанас Пацев, живопис. Колекция Войнови.

Атанас Пацев, живопис. Колекция Войнови.

– Другият проблем тук е, че българските автори като цяло, с някои изключения, са абсолютно непознати извън границите на страната. Колкото и тук да се говори, че са важни и им се качват цените, всичко е в рамките на местния пазар.

Георги Войнов: В това е голямата разлика между румънското и българското изкуство. В Румъния има много силни фигури в международен план. Дори основатели на течения в изкуството от началото на ХХ век. Докато ние нямаме такива, за съжаление.

– В Румъния все пак и светското изкуство се развива по-рано, отколкото в България…

Дана Войнова: Не бих казала, че има толкова голяма разлика в развитието на изкуството. Ако го наблюдавате във времето, ще видите, че почти паралелно се случват нещата. Разликата е в това, че в Румъния влиянието на европейското изкуство е много по-осезаемо. А и много повече румънски художници заминават в чужбина в началото на ХХ век и се включват в различни течения. Някои от тях стават много известни имена.

Георги Войнов: Дори няма смисъл да се споменава Бранкузи. Една цяла група румънци основава Дадаизма, например. Във всички водещи течения на модернизма са участвали и румънски художници, при това са признати, има ги във всички музеи – европейски и световни.

Дана Войнова: Другото, което отличава страната, е, че тя е имала по-голяма маса пари, които са се влагали в изкуство от Европа и от Румъния.

– А как бихте коментирали пазара на изкуство в Румъния в момента? Предполагам, че е по-добре структуриран от българския…

Дана Войнова: Пазар на изкуството има. Разбира се, той не е развит както в Европа, за Америка да не говорим, но за една страна с възможностите на Румъния той функционира, организиран е, спазва се законодателството.

– Като споменахте законодателството – как са решени в Румъния законите в тази област? Предполагам сте наясно с българската ситуация, в която постоянно се обсъждат законови промени и неуредици…

Дана Войнова: Не съм запозната. Знам само, че в Румъния продажбите на произведения на изкуството се правят предимно в аукционни къщи и там се работи открито, всичко се показва, поема се отговорност за автентичността на предлаганите творби. Има примери с разкрити фалшификати, но така аукционните къщи губят доверието и репутацията си и е в техен интерес да не допускат такива случаи. Като цяло, законите се спазват. Веднага след 1989 г. беше създадена и асоциация на колекционерите от Румъния. От няколко години има и сдружение на галеристите. По принцип, нещата се организират и реализират по легален начин, с ясни правила. Който спазва правилата и има късмет, се развива.

– Развита ли е тръжната търговия с изкуство в Румъния?

Георги Войнов: Да. Там през месец има търгове и оборотите им понякога стигат над милион… За 2013 година има общ оборот над 100 милиона евро.

Дана Войнова: Понякога търгове има и на две седмици. Правят се не само в Букурещ, а и в Клуж. Някои къщи организират и тематични аукциони всеки месец, които са много интересни. По принцип, по-малко от 80% реализация нямат, което е много добре.

Георги Войнов: Все пак, като цяло вътрешният пазар в Румъния също не е особено силен, обърнат е повече към изкуството между войните, към класика, фигуративна живопис и скулптура. Съвременното изкуство не се толерира, но пък има много силен бум на млади румънски художници в чужбина.

– Доколкото знам, румънски художници се продават добре и на аукциони на Сотбис, например; включително и млади автори.

Георги Войнов: Да, има млади румънски автори, които вече са много силни на международно ниво – много добре се продават и не са един и двама, много са.

– Познавате ли механизмите на лансиране на младите румънски автори на международната сцена?

Дана Войнова: От една страна, роля имат галериите, които представят съвременното изкуство; начинът, по който те успяват да привличат публиката и ценовата им политика, защото цените също са много важни. Тук местният купувач играе важна роля, защото неговият интерес определя динамиката на пазара. От друга страна, е много важно да бъдат привличани чуждестранни галерии, защото те имат интерес от нови имена. Тоест, младите автори трябва да им бъдат представени. Ако художниците се представят индивидуално, шансът да успеят, според мен, е много по-малък. Освен това, в Румъния едно от най-важните неща е участието на страната във Венецианското биенале – държавата прави усилие това да се случва.

Георги Войнов: Някои галеристи, заедно с подкрепата на държавата при организиране на участия в големи международни събития, в течение на десетина години налагат определени автори на пазара, най-вече извън Румъния. По-голямата част от тези автори в момента работят по няколко месеца в родината си и повече навън, имат собствени ателиета и са ангажирани с може би едни от най-добрите галерии в света, като съответно си имат клиенти, които следят тяхната работа. Редовно от тях се интересуват и колекционери от Европа и Америка, които идват в Клуж, в Тимишоара или в Букурещ. Но това едва ли щеше да се случва, ако не се излезе първо на големите международни форуми и не се правят усилия от страна на отделни галерии. В Румъния има хора, които поемат финансирането в началото. В Клуж, например, има един колекционер, който много е помогнал за представянето на галериите извън страната.

– А в България като цяло галериите дори не са ориентирани към международния пазар. Предполагам, че следите основните панаири за изкуство в Европа…

Георги Войнов: Да. Има много интересни и важни регионални панаири. За съжаление, засега има само един пример за участваща в международни панаири българска галерия – „Сариев” участва на панаири в Шанхай, в Истанбул, във Виена… Точно така трябва да се действа, но галериите трябва да са повече.

Дана Войнова: Все пак, едно излизане от страната не е евтино. Това е риск и в същото време успехът не идва веднага. Румънците действат целенасочено и това не е от вчера, а повече от десет години, затова се стига до тези резултати. Не трябва да забравяме, че там има и т.нар. ICR (Institut Cultural Român/ Румънски културен институт). Години наред държавата осигурява определени средства, които са използвани по интелигентен начин за реклама на изкуството. Това става на първо място чрез румънските културни центрове в Европа и в Ню Йорк. Там се правят изложби и съответно публиката е добре информирана. Освен това, съществува и румънското списание Arta (Изкуство), което се издава от ICR. То излиза четири пъти годишно и е двуезично – на румънски и на английски.

– Тук веднага възниква паралелът, от една страна, с българските културни центрове, за които от години се говори, че не си вършат работата достатъчно добре, и, от друга, с липсата на списание за изкуство…

Дана Войнова: Точно така. България, например, разполага с прекрасен културен център във Виена. Ходили сме там, за да видим българска изложба. Когато търсих информация за конкретно събитие в интернет обаче, нямаше абсолютно нищо. Това не е начин за организиране на нещата! Този център се посещава най-вече от хора, които се интересуват от архитектура, защото сградата е прекрасна. Но се питам защо не се използва интересът към тази сграда, за да се правят там качествени изложби, които след това биха могли да бъдат показвани и в другите центрове…

Но искам да се върна към това, че най-впечатляващият пробив на съвременното румънско изкуство беше след участието на определена галерия с няколко художници от Клуж във Венецианското биенале. Там ги харесаха, в Румъния започнаха да идват куратори от музеи, галеристи, които ги поканиха, организираха им изложби и тези автори вече са известни имена. Това стана малко по малко, не за година или две, а за поне десет. В тази връзка искам да подчертая, че за да има българско участие във Венеция, първо трябва да има кураторска идея и тя да бъде направена от най-добрите. Артистите, които участват в тези международни събития, трябва да бъдат обмислено подбирани с цел дългосрочно налагане в международен обмен и задължително да има национален подход за подпомагане на изкуството, защото в България има страшно много талантливи млади художници.

– Тук изобщо няма дългосрочна стратегия и последователност… Но да се надяваме, че в някакъв момент и при нас ще започнат да се случват нещата.

Георги Войнов: И тук има заинтересовани. Особено големи усилия в това отношение полагат Веселина и Катрин Сариеви. Институтът за съвременно изкуство също. Така че, има възможности да се развиват нещата, но трябва да се използват всички средства.

Дана Войнова: Недко Солаков също доста помага на младите автори. Това е едно от най-хубавите неща – когато художник, който вече има име, позиция и известност в чужбина, помага на колегите си, дава им съвети, препоръчва ги…

– Вие следите отблизо и развитието на млади румънски художници, а също купувате техни произведения…

Георги Войнов: Да, имаме например работи на Мирча Сучиу. Той е момче от клужката школа. Беше сред първите, които започнаха да излизат извън Румъния. В Клуж вече има течение с водещи фигури, което е много силно. Всички са млади автори – първите преминават 40-те, другите са още по-млади. Дори сега има нова вълна от завършващи местната академия. Там има училище с много силни традиции и от дълго време съществува Институт за изобразително изкуство.

Дана Войнова: Клуж и специално бившата фабрика за четки е силен притегателен център за много млади автори и е място със страхотни ателиета. Там работят художници, скулптори и мултимедия артисти, които са в непрекъснат вътрешен обмен на идеи и информация, има изложбени зали и идват да ги търсят куратори, музейни работници и галеристи от цял свят.

– Явно Клуж е световно явление.

Георги Войнов: Невероятно е. Там продължават да работят първите десетина момчета, от които започна всичко, но в момента има над 200 млади художници. Много хора се стремят да отидат там, да работят заедно.

Дана Войнова: Невероятна енергия има.

– Може би там и самите преподаватели са по-отворени и настроени по-съвременно, докато тук като цяло поддържат една по-консервативна линия. През последните години основно от ателието на Андрей Даниел и Божидар Бояджиев излизат по-интересните млади живописци. В скулптурата също се появяват интересни имена, но по-рядко.

Георги Войнов: Както вече подчертахме, има много талантливи български автори. Просто трябва да има по-различен подход, за да излязат навън. Ако не се появят нашите млади художници на големите биеналета, на големите търгове, в галериите, ако няма държавна мисъл и финансова помощ за такива изложби, няма да излезем от това състояние.

– А по какъв начин, според вас, българската държава би могла да осъзнае ползата от подкрепа на изкуството? Вероятно в момента или нищо не се мисли в тази посока, или пък приемат тези средства за хвърлени на вятъра, тъй като няма възвращаемост…

Георги Войнов: Ако има професионалисти, които знаят какво означава съвременно изкуство, би трябвало те да осигурят по някакъв начин по-голямо финансиране. Защото, за да се излезе навън, трябват повече средства. Става въпрос за основни изложения, в които задължително трябва да се участва, като биеналето във Венеция, което е ключово. Миналата година отново не участвахме. През 2011, когато имахме български павилион, специално ходихме да го търсим.

Дана Войнова: И не успяхме да открием входа…

Георги Войнов: Нямаше никаква информация или насочващи табели – къде е, защо е. В крайна сметка, стигнахме до адреса, на който имаше само един флаг и затворени врати. В същото време, през 2011, в палацо Граси, където е представена колекцията на Франсоа Пино, в една цяла зала, непосредствено до тази на Ай Вейвей, имаше изложба от 17-18 работи на румънеца Адриан Гение, който е тръгнал от Венеция през 2007. А ние павилиона си не можем да намерим… Така не може да продължаваме, защото ще си останем затворени в България. А годините си минават…

Разговаря Светла Петкова

* Разговорът е публикуван във в. „Култура“, бр. 37 (2786), 07 ноември 2014. Първият разговор (със Светлин Русев) от поредицата „Форум колекционери“, съвместно с artnewscafe bulletin и в. „Култура“, можете да прочетете ТУК.

** Заглавно изображение: Михуц Бошку Кафкин, живопис. Колекция Войнови.

*** Разговор с Георги Войнов от „Форум колекционери“ можете да видите ТУК.

Публикувано в На второ четене, Форум Колекционери с етикети , , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.