„Арт старт: Млади художници, които да следим през 2017-а“… в Гьоте-институт

2

Изложбата „Арт старт: Млади художници, които да следим през 2017-а“ посреща с очакване посетителя в Гьоте-институт. В партньорство с галерия Credo Bonum, тя е съсредоточена върху откриването и насърчаването на автори под или около 30 години. Така проектът на кураторите Весела Ножарова, Даниела Радева и Стефка Цанева има за цел да даде малко повече видимост на тези творци, които, дори в пределите на малката българска арт сцена, трудно успяват да излязат наяве, но и да представи нови възможни подходи и артистични търсения в областта на съвременното изкуство в България.

И докато в галерия Credo Bonum могат да бъдат открити творбите на артисти, живеещи и работещи в страната, Гьоте-институт, в ролята си на един от чуждестранните културни институти в София, представя произведенията на тези, избрали да заминат. Разделението е условно, с адреса като постоянно променлива величина, но конкретното местожителство и неговата среда неизменно влият както върху подхода, така и върху усещането, с което артистите работят. Тенденциите, които могат да бъдат забелязани в творбите, изложени в пространството на галерия Credo Bonum, са концентрирани в изключително изявената фигуративност и в насочеността към илюстрацията и живописта, както и към създаването на художествени книги.  Тези тенденции са обусловени както от художественото образование, така и от специфичните условия на живот и работа в България. Книгите и фензиновете са една от най-достъпните медии за творческа изява, осигурявайки на авторите си свобода и независимост да създават изкуството, което желаят и да постигнат по-лесен контакт с публиката. А без такъв един артист трудно бил могъл да съществува в публичното пространство.

Марица Колчева, От серията "Цар Освободител", 2012.

Марица Колчева, От серията „Цар Освободител“, 2012.

В Гьоте-институт тези тенденции изглеждат обърнати, с абстрактността и концептуализмът внедрени в голяма част от избраните произведения. В очакване да бъде реставрирана, статуята на Цар Освободител съществува във фотографиите на Марица Колчева по един почти неразпознаваем начин. Специфичният поглед на основателката на галерия „Ластици“ деконструира познатия паметник, толкова колкото и самия процес на почистване, и превръща материалния му аспект в нещо твърде реално, а дори и смущаващо на фона на заобикалящия го днес пейзаж.

Различен е подходът към заснемането на реалността на работещата между Берлин и София художничка Гергана Петрова. В изложените нейни фотографии отсъстват обаче образите на типичния за немската столица парти лафстайл, който тя често снима. Обект този път се явява природата, но в почти абстрактна форма, неразкриваща нищо нито за себе си, нито за човешкото присъствие в нея.

Севда Семер, Да говориш свободен като птица, 2016; Тя отваря вратата, 2016.

Севда Семер, Да говориш свободен като птица, 2016; Тя отваря вратата, 2016.

Изключително абстрактни са и рисунките на художничката Севда Семер, чиято авторска книга “Recent Paintings” предстои да бъде издадена по-късно тази година от английското студио Hato Press. Те се отличават и с особено усещане за деликатност и лекота, което може да бъде доловено и в работата на Радослав Нинов. Един от най-младите художници в изложбата също се занимава с нефигуративна живопис и често е повлиян от книги и музика, останали в подсъзнанието му и изникващи по странни начини в творческите му търсения. Нинов, който е завършил Университета Голдсмитс в Лондон и носител на наградата за живопис „Едмонд Демирджиян“ за 2016 г., се интересува именно от идеята за разказ и от присъствието му в изграждането на една дори абстрактна творба.

Радослав Нинов, Alabama Albatros Way, 2016.

Радослав Нинов, Alabama Albatros Way, 2016.

Двуизмерността в работата на разгледаните до тук автори се проявява по един оригинален начин и в тази на Боряна Петкова 2 Hands Drawing. Черно-бялото видео показва процеса на изрисуване на кръг с молив, а зрителят вижда единствено ръката, която го рисува. Привидно плоския кръг се оказва всъщност разположен върху две стени, свързвайки по този начин две отделни пространства, както цялостната творба свързва две привидно различни дисциплини, каквито са рисунката и видеото.

Боряна Петкова, 2 Hands Drawing, 2016.

Боряна Петкова, 2 Hands Drawing, 2016.

А привидно разделените в географското пространство артисти, представени в „Арт старт“, биват свързвани не само чрез конкретната експозиция, но и чрез търсенията и подходите си в техническо и естетическо отношение, предлагащи по този начин алтернативи, разнообразни и разнопосочни в един пренаситен и предвидим артистичен местен пейзаж. А дали те ще продължат да работят в него зависи и от изложби и иницианиви като тази.

Автор: Десислава Милева

В Гьоте-институт изложбата продължи до 10 февруари, а в галерия Credo Bonum – до 5 февруари 2017 г.

„Арт старт: Млади художници, които да следим през 2017-та“… в галерия Credo Bonum можете да намерите тук.

Заглавно изображение: Гергана Петрова, Sameheads, 2014.

За Десислава Милева

Родена 1988 г. в Пловдив. Завършва история на изкуството и археология в Université de Bourgogne, Дижон и Université Lumière Lyon 2, Лион и втора магистърска степен в областта на културното управление, туризма и културното наследство в Université Lumière Lyon 2. Във Франция работи за културни институции като Opéra de Saint-Etienne, Institut d’art contemporain и Château de Chamarande. Интересува се от всички проявления на изкуството и неговата връзка с хората. Има публикации в списание „Култура“, „Литературен вестник“ и онлайн изданието на списание „Егоист“.
Публикувано в Арт ревю с етикети , , . Постоянна връзка.

1 отговор към „Арт старт: Млади художници, които да следим през 2017-а“… в Гьоте-институт

  1. Pingback: „Арт старт: Млади художници, които да следим през 2017-а“… в галерия Credo Bonum | Artnewscafé Bulletin

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *