„Стаята на Йонко“ – 100 години след реди-мейда

 

milena-radeva-staiata-na-ionko-credo-bonum-2016-2

 „Стаята на Йонко” пренесе всеки от гостите на едноименната експозиция в галерия Credo Bonum в своеобразно лично пространство. Това всъщност беше художественото ателие на художника Йонко Василев, което посредством еклектичен хаос успя да създаде усещането за имагинерна реалност, в която нито един от предметите не е на правилното място, времева епоха и няма реална функция.

milena-radeva-staiata-na-ionko-credo-bonum-2016-11

Авторът е навлязъл в областта на реди-мейда, чието начало през 1912 г. поставя френският художник Марсел Дюшан. Едно от неговите най-емблематични произведения е „Фонтанът”, представен през 1917 г. в Ню Йорк. Реди-мейдът (или т.н. „намерени обекти”), бързо е припознат от идеите на Дадаизма и автори като Ман Рей, Франсис Пикабиа, Хосе де Крефт, а по-късно и от сюрреалистите. Развитието, влиянието и „употребата” на готовите предмети в сферата на изкуството намира голям отзвук през 20-те и 30-те години на миналия век и най-важното – представят се пред публиката в изложбените зали. Както и самият анонс на изложбата на Йонко Василев отбелязва, „повече от естествена е аналогията” с творбата на френския сюрреалист Андре Бретон – Le Mur de lAtelier, представена в Центъра „Жорж Помпиду” през 2010 г. И тук възниква един също толкова „естествен” въпрос за целта и нуждата на подобен тип представяне, което, освен че е изживяло своя пик преди около век, не е имало никакви корени и предпоставки за развитие в България. Ще оставим въпроса отворен и почти реторичен, тъй като дебатът би бил дълъг и сложен.

milena-radeva-staiata-na-ionko-credo-bonum-2016-15

Какво всъщност представя Йонко Василев на родната публика? Влизайки в галерията, посетителят се сблъсква с бялата стена на вторично оформено пространство в пространството. Щом преградата бъде заобиколена, пред погледа на госта се открива вертикален срез на стая, изпълнена с предмети. Първоначалното усещане е за силен цветови дисбаланс на червено, синьо-сиво и златно. Втори прочит на образувалия се растер налага по-внимателно вглеждане в съдържанието на цветните петна. Скритата кодировка на цвета разкрива, че червеното е насочено към различни атрибути, символизиращи социалистическия период на България. Синьо-сивото са разнообразни, донякъде лични предмети на художника. А златните елементи са обрамчващите рамки на някои картини, чиято основна функция всъщност е да заграждат определено пространство.

milena-radeva-staiata-na-ionko-credo-bonum-2016-12

Някои от представените предмети са познати на всеки български гражданин, докоснал се до годините на социализма, докато за по-младото поколение те са по-скоро символ на отминала и непозната епоха. Тези експонати играят ролята на контрапункт спрямо личните творби на Йонко Василев, които са разположени в центъра на „стаята”. Слоганът Reality check, разположен между извезано платно с образа на Георги Димитров, надпис „Пионерски отряд” и червени значки петолъчки от времето на НРБ (забучени върху картон от IKEA), предизвиква известно безпокойство и носи допълнителен емоционален заряд. Сред множеството от предмети на преден план се открояват скулптурна глава на Георги Димитров, оцветена в червено и с ушанка с червена петолъчка на челото, портрет на Ленин в зелено, руска матрьошка, трилитрова туба за бензин на Petrol, значка от Асамблея знаме на мира, пластмасова играчка лебед на колелца и много други. Техни времеви и идеологически антиподи са колекцията от дискове (сред които Marilyn Manson, P!nk, Eminem, Metallica, Gorillaz, Moby и др.), зайче Lindt, кутийка Tic Tac, флакон Cerezit („нарисувал” някои от картините), кукли Barbie и различни играчки – всички те, превърнали се в творби на художника.

milena-radeva-staiata-na-ionko-credo-bonum-2016-7

Разнородните предмети, прилежно подредени в стерилното пространство на галерията, отправят поглед към посетителя и задават своите въпроси, напомняйки на самопоканилия се гост в стаята, за неговото лично минало, за неговата собствена стая и за неговите собствени емоции.

Милена Радева

„Стаята на Йонко”, галерия Credo Bonum, 10 ноември – 4 декември 2016 г.

Изображения – личен архив на Милена Радева

За Милена Радева

Милена Радева е илюстратор на детски книги. Родена е в София през 1988 г. Завършва Националната художествена гимназия (2006) и следва „Книга и печатна графика” в Националната художествена академия (2010 – бакалавър; 2012 – магистър). По време на своетоследване Милена Радева има възможността да участва в няколко международни изложби организирани от специалността и представени в Германия, Корея, Израел и България. След дипломирането си, тя започва да работи в областта на детската илюстрация предимно с автори и издатели извън страната и до момента е създала близо 100 детски книги. Нейни концептуални проекти взимат участие в различни международни изложби за Art books и учебници в България. През 2013 г. Милена Радева започва работа по своята докторска дисертация на тема „Българската художествена илюстрация от началото на 40-те до края на 80-те години на ХХ век. Явления и тенденции”, в която успява за пръв път в България да изведе и систематизира художествената илюстрация в страната и позициите ѝ в Източна Европа.
Публикувано в Арт ревю с етикети , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.