Правдолюб Иванов – страхове и надежди от погрешната страна

 

img_0543-as-smart-object-1

На грешната страна е третата самостоятелна изложба на Правдолюб Иванов в пространството на галерия Sariev Contemporary в Пловдив. И, както винаги при художника, избраните изразни средства и подредбата на творбите отварят множество пространствени и философски въпроси. А в настоящата експозиция подбраните произведения и възможните им интерпретации носят и понякога едва доловимо, но постоянно чувство на тревожност.

Все повече осъзнавам, че мислейки за социални, политически и глобални проблеми, конфликти и опасности, всъщност премислям собствените си страхове. Тази изложба не е съставена от елементи, изграждащи еднозначна и компактна тема, а по-скоро съдържа фрагменти, които са плод на моите лични безпокойства и надежди, споделя авторът, разкривайки с тези думи, както и със самото заглавие, идеята за двойственост, която характеризира изложбата. На принципа, че всяко нещо има две страни, показаните творби не само носят идеята за правилна и грешна страна, но създават и двойствен дискомфорт у публиката – физически и психологически.

Правдолюб Иванов, "Ти си..."

Правдолюб Иванов, Ти си…, 2016, неон, 3 + 2 AP, 12 х 90 х 3 см

Още преди влизането си в галерията, посетителят е конфронтиран с неудобството да чете наобратно, задача по-трудна през деня, когато неоновата светлина на инсталацията Ти си… се вижда по-слабо. Единствено отражението ѝ във витрината на галерията, погледнато отвътре, може да доведе до ефимерното чувство за правилност на прочита.

С преминаването от другата страна обаче идва и срещата с импозантната инсталация Стълбата, която ограничава движението на посетителя в пространството и го принуждава да извърши серия от движения, за да разгледа творбата в нейната цялост – отдалечаване, приближаване, вдигане на глава, обикаляне. Опираща в тавана на галерията, стълбата е изградена на няколко нива, оставяйки на всеки избора кое да изкачи. Но чувство на дискомфорт идва и с тавана като предел – височината на инсталацията не само смалява оптично пространството, но и ограничава изкачването и неговата мантра за винаги „напред и нагоре“. Може ли изкачването да има край?

Правдолюб Иванов, Стълбата, 2015, 333 х 230 х 85 см, дърво, метал

И ако стълбата повежда нагоре, то видеото Природен страх отвежда надолу и отново подлага тялото на серия от неудобни движения, за да може зрителят да влезе в контакт с творбата, прожектирана под разположената в ъгъла маса. Но основният дискомфорт тук идва от конфронтацията на образа и звука, дисасоциативни в човешкото съзнание. Зрителят отново има избор – да постави слушалките и да опита да приеме една друга възможна реалност или да остави немите кадри сами да му създадат тази, която той предпочита. Спрямо цялостната концепция на изложбата природният страх би могъл да се отнесе и към страха от човешката природа, от която обаче никой все още не е намерил начин да избяга.

Правдолюб Иванов, Природен страх, 2014-2016 HD, със звук, 2’30‘‘ 5 + 2 AP

Правдолюб Иванов, Природен страх,
2014-2016,
HD, със звук, 2’30‘‘,
5 + 2 AP

Правдолюб Иванов, Детство, 2016, 20 х 10 х 60 см, 2 + 1 AP, размер без кабела

Детство-то за родения през 1964 г в Пловдив артист също е двойствено преживяване, поместващо личната съдба в колективната и пробиващо нови пътища за мисълта. Но кой би могъл да каже от какво са изградени те… Диапроекторите не правят разлика между детски и пропагандни филми.

Истини и След Дюрер, единствените графични творби в експозицията, са други интересни фрагменти от работата на артиста върху взаимовръзката на личното с общественото, на детайла, въздействащ със своя сила и значението му в общата картина.

Правдолюб Иванов, По Дюрер, 2015, рисунка, смесена техника, 59 х 60 см

Избраните изразни средства и материални елементи свидетелстват за разнообразните и изненадващи улеи, по които могат да се движат както мисълта и изкуството на Правдолюб Иванов, така и интерпретациите на посетители и минувачи. Не, галерията не е в ремонт, но съзнанието на тези, избрали да я посетят, може да е временно в процес на актуализация, докато не намери в себе си удобно място за нови въпроси. Защото, не е ли вродено у човека, когато му кажат, че е на грешната страна, той да търси правилната? Но какво, ако правилна страна не съществува? Коя страна е грешна?!

Десислава Милева

 „На грешната страна“ в Sariev Contemporary ще продължи до 6 януари 2017.

* Изображенията са предоставени от галерия Sariev Contemporary.

За Десислава Милева

Родена 1988 г. в Пловдив. Завършва история на изкуството в Université de Bourgogne, Дижон. Специализира модерно изкуство в Université Lumière Lyon 2, Лион. Във Франция работи за културни институции като Opéra de Saint-Etienne, Institut d’art contemporain и Château de Chamarande. Интересува се от всички проявления на изкуството и неговата връзка с хората. Има публикации в списание „Култура“, „Литературен вестник“ и онлайн изданието на списание „Егоист“. Автор е на статиите за изложбите на галерия SARIEV Contemporary в artsy.net
Публикувано в Арт ревю с етикети , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.