В навечерието на тазгодишната НОЩ в Пловдив, един от акцентите сред събитията, посветени на съвременно изкуство, бе откриването на изложбата „Вместо глава на поета – знаменателно разследване” с куратор Йово Панчев. В нея участие взимат RASSIM, Камен Старчев, Георги Ружев, Станимир Генов, Стела Василева, Радослав Мъглов, Велизар Димчев, Велислава Гечева, Димитър Генчев. Автори от различни възрасти, с различни истории, битие, принципи на работа и отношение към изкуството.
Както отбелязва Йово Панчев „изложбата е структурирана около идеята за изследване на ролята на въображението във формирането на художествената и лична идентичност”. Това обаче е само началото. Концепцията на експозицията възнамерява да въвлече зрителя във фиктивната история за поет, чиято идентичност е метафора на представата за въображението като висша ценност. От самото заглавие на изложбата разбираме, че неговата глава – най-важният елемент – липсва. Затова всеки от художниците в експозицията се явява възможен заместител на главата на поета – т.е. всеки художник разкрива чрез произведенията си възможна интерпретация на проблема за „съдържанието на тази глава”, за първоизточника и природата на въображението.
Йово Панчев – перформативна интервенция в ролята на артистичното си въплъщение Продан Марков – по време на откриването на изложбата в Белградската галерия „Ремонт“
Проектът е трета фаза на последователно развиваща се концепция, започнала с изложбата „Тялото на Орфей” на Камен Старчев и преминала през още една експозиция, този път в Белградската галерия „Ремонт”, озаглавена Instead of a Head of a Poet – a Forensic Prophecy. Откриванията на събитията в Белград и галерия U P.A.R.K. са съпроводени от хепънинги и перформативни интервенции.
RASSIM, Черно море, 2013
В Пловдивската U P.A.R.K. най-дръзки звучат произведенията на Красимир Кръстев – RASSIM. Той представя три свои работи. Натуралистичен обект, достоверно копие на човешко сърце, вакумирано подобно на хранителен продукт; чудновата абстрактна форма, която всъщност е деформирана буца твърда сол – деформациите са създадени от селските кози, близали солта в продължение на години, а на заден план, върху бяло платно, е изрисувана сянката на необикновената скулптура. Третото произведение е част от една от най-скорошните му серии работи, създадени с морска вода върху хартия, на които естествените нива на морето са оставили своя видим отпечатък. Три напълно самобитни подхода към темата и художествената дейност изобщо.
Камен Старчев, Наблюдение 6
Важен акцент е произведението на Камен Старчев. Шест последователни рисувани кадъра на абстрактна геометрична сцена, завършваща с празен лист. На пръв поглед простичка идея, но разработката звучи изключително издържано, създава интуитивен контакт със зрителя – с усещането за кинематографична последователност и симетрия – и, освен това, е реализирано с отлична техническа прецизност. Концептуално завършена творба, отворена за смислено общуване със зрителя.
Стела Василева, Тишина в болницата
В друга част на залата произведението на Стела Василева удачно се римува с това на Камен Старчев. Нейната живописна поредица бихме оприличили на абстрактна история, разказана с отделни сцени.
Кураторската концепция мисли за всяко от произведенията като елемент от „…субстанцията на поета, плътта на поетичното… универсални заместители на онова, което е могло да бъде Поема”. Съответно зрителят е приканен да дешифрира всяка творба по доста освободен, бих казал зрелищен начин.
Станимир Генов, Неща които се гледат 1 и 2
Станимир Генов, например, е художник с добре установен стил. Абстрактната му живопис е моментално разпознаваема. В контекста на изложбата работите му са представени като „…прекрачващи оттатък рационалния кадастър в емоционално-техническия спектър, в психиделичните меандри на необяснима, но винаги налична вина. Усещане толкова завладяващо заразно, колкото самият живот”.
Радослав Мъглов
За Димитър Генчев ще прочетем, че „…рабóти като патоанатом в процеса на изследването. Вместо глава на поета той предлага друга глава. Всяка глава е вместо”.
За Георги Ружев: „…представя специалитета си в криминологичното изкуство – поп-криминалната фотография. Неговият принос в изследването е отвъд теоретичната разработка и елаборира (скелета на) метафизичното обяснение на нещата”.
За Радослав Мъглов: „…разследва миниатюрната пукнатина между движението и покоя. От нея той про-извежда безкрайна бездна”.
Разбира се, зрителят може сам да избере подхода си към експозицията – дали да приеме поканата на куратора или да интерпретира видяното в различна светлина. Видимо, авторите и произведенията си кореспондират на много и различни нива.
За край ще отбележа, че добро впечатление оставят и работите на Влислава Гечева и Велизар Димчев. Младата авторка пресъздава необикновен момент, в който хем не се случва нищо конкретно, хем виждаме действие в процес. Тази неспособност да осмислим образа в комфортни заключения за ситуацията и естетически балансираната композиция оставят приятен привкус.
Велизар Димчев
Велизар Димчев пък приобщава свръх-мащабни образи на вселената с черно-бели нощни фотографии, но за да установим вселенското присъствие се изискват няколко секунди фокусирано наблюдение. На моменти космосът доминира и дори най-обикновените обекти и събития от ежедневната ни реалност, вплетени в това внушение за интегрална мега-мащабност, придобиват философска аура.
Вместо глава на поета – знаменателно разследване, Галерия U P.A.R.K. – Пловдив, 23.09 – 12.10.2016
Фотографии – галерия U P.A.R.K.
