Недко Солаков с изложбата „Природа“ в Sariev Contemporary

1-1„Природа”е първата самостоятелна изложба на Недко Солаков в галерия Sariev Contemporary. Експозицията се състои от 12 рисунки и една голямоформатна фотография, направена от сина на автора – младия съвременен художник Димитър Солаков. Дванайсетте рисунки са създадени в дванадесет последователни дни, в които Недко Солаков се отдава на дълги следобедни преходи сред природата на габровския балкан. Там е и селото Борики, където се намира семейната вила и едно от ателиетата на автора. В тази природна област авторът има „свои места” – отдалечени кътчета, хабитат единствено на диви животни –  тях посещава за пръв път преди около тридесет години.

2-4

С работите си Недко Солаков ни въвлича в поредица от лични преживявания. По време на преходите си той е изминал точно 147.45 км. Върху фотографията с номера са отбелязани местностите, сред които се развива дванадесетдневното действие. Всяка рисунка е комбинация от текст и образ. И докато „се разхождаме” с автора сред неговите произведения, започваме да усещаме колко лично е преживяването.

Рисунките са направени с молив върху бяла хартия. На моменти Солаков използва като материали земната пръст и собствената си слюнка. Едни образи са разработени по-детайлно, други са нанесени с импресионистична бързина. Десет от 12-те рисунки са завършени в балкана, други две, на които е отделено повече внимание, в ателието на автора.

3-6

Рисуването с молив е един от най-откровените жестове, при които класическото художествено въображение и техническите умения проличават в най-чист вид. Всеки допир с белия лист е форма на откровение.  По този повод куратора на изложбата Яра Бубнова пише:

В рисунките му ще открием отличителните белези на мигновено разпознаваемия му стил – солидни очертания, комбинирани с мека, нервничеща линия на молива, която, на места, изглежда почти инцидентна. В някои от работите си Солаков разработва обектите си в детайл, като класически пленерен художник; в други улавя ситуацията в по-общ план, подобно на импресионистите. Има и творби, в които подхожда като академичен пейзажист, който класифицира елементите в рисунката и на заден план ги назовава с думи, загатвайки за възможното сетнешно използване на работата като скица за маслена картина.

4-8

Още по-любопитна за зрителя обаче е цялостната концепция на изложбата. Текстът, съпровождащ рисунките, напомня изследователски бележки на учен, попаднал в неизследвана по-рано природна зона. На моменти написаното наподобява извадки от дневник, в други случаи авторът буквално дефинира изобразените обекти, понякога това са статистически данни за изминато разстояние и изгорени калории, измерени от някоя от използваните за целта устройства или мобилни апликации, а понякога са споделени лични впечатления, размисли или случки.

По думите на Недко Солаков, комбинацията от текст и образ има за цел да изрази неговото специфично настроение в конкретния ден. И действително дванадесетте рисунки хем си приличат, хем ни въвличат в съвсем различни разкази. Привързаността на автора към природата го подтиква и към откровено импулсивни реакции. При гледката на идиотски изсечена горска местност, с изоставени трупове на вековни дървета, на белия лист доминира гневният текст – дори буквалната псувня намира място сред представените впечатления.

4-5

Така три класически медии – текст, рисунка и фотография – оживяват по същество концептуалната експозиция. Онзи, който има търпение да отдели необходимото внимание, ще опознае характера на автора и ще се наслади на умозрителното му чувство за хумор.

5-11

Произведенията са свързани и с изложбата от 2013 г. – отново в Sariev Contemporary – в която участие взимат три поколения Солаков. Митьо (най-възрастният – баща на Недко), самият Недко Солаков и неговият син – Димитър Солаков. Тя е наречена „Сантиментална изложба” и сякаш традицията повелява в това галерийно пространство фамилията Солаков да присъства по един по-искрен и по-непринуден начин, който ни позволява да ги опознаем не само като креативни умове, но и като хора.

Недко Солаков, „Природа“, самостоятелна изложба в галерия Sariev Contemporary, Пловдив, 23.09. – 28.10.2016 

Източник на изображенията: галерия Sariev Contemporary

За Радослав Механджийски

Роден 1988г., в София. Магистър „Сравнително изкуствознание” в Нов Български Университет. Светът на съвременното изкуство е пълен с парадокси и именно в тяхното осмисляне се корени интересът ми към теорията и проблемите на съвременните практики. Привърженик съм на мултидисциплинарните изследвания – днес в дебатите активно участват философи, антрополози, психолози и т.н., и техният принос, според мен, е твърде любопитен и ценен. През последните десет години периодично пребивавах в Китай, където сцената се развива главоломно, макар и по специфичен модел. Имах възможност да посетя някои от значимите музеи за съвременно изкуство в Западна, Централна, Югоизточна Европа и, уверен съм, пътуванията ще продължат. Мои статии са публикувани в списание „Следва”.
Публикувано в Арт ревю с етикети , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.