Интервю с Юго Вутен – един от най-големите меценати на българско съвременно изкуство

www.gva.be

В рубриката „Форум Колекционери“ ви срещаме с частни колекционери и представители на едни от най-големите корпоративни колекции. „Форум Колекционери“ се реализира в сътрудничество с Open Arts Foundation и Sariev Contemporary и носи названието си от едноименния им проект. Днес ви представяме интервю с един от най-значимите колекционери на българско съвременно изкуство – Юго Вутен. 

Юго Вутен е не само един от най-видните белгийски колекционери, но може би и един от най-важните меценати на българско модерно и съвременно изкуство. Именно думата „меценат“ най-точно описва ролята му в България в последните двадесет години, защото той не просто купува произведения на изкуството, а подкрепя каузи, значими за цялата сцена в страната. Така например подпомага реставрацията на Националната художествена академия в София, а през 2007 г. спонсорира първото участие на България на биеналето във Венеция. В известен смисъл Вутен прави възможно онова, което държавата години наред (и до днес) пренебрегва – участието в най-престижния световен форум за съвременно изкуство. Негова е една от най-големите колекции на български произведения от най-актуалната ни история. На снимката виждате колекционера в неговия Арт Център Юго Вутен в Белгия (източник на фотографията: www.gva.be).

В следващите редове ще прочетете интервю на Юго Вутен за сайта Independent Collectors, в който той разказва повече за колекционерската си страст и изключителния си интерес към произведения на български автори. Оригиналът на интервюто може да бъде прочетен тук.


Арт Център Юго Вутен отваря врати през пролетта на 2012 г. Колекцията е разположена в стара зърнена фабрика по поречието на Кампинския канал в град Херенталс (Белгия) и тя представя близо 1700 произведения на изкуството, събирани в период от над 30 години. В следващото интервю колекционерът Юго Вутен споделя кратка селекция с някои от произведенията и разказва за страстта си да колекционира български и румънски творби.

Art center hugo Voeten, 2012

Art Cеnter Hugo Voeten, 2012 (http://artcenter.hugovoeten.org/)

Как започнахте да колекционирате изкуство?

Придобих първите си произведения преди около четиридесет години. Макар да не идвам от артистично семейство – баща ми беше търговец на храни – моето влечение към изкуството се разгърна предимно благодарение на майка ми. Малко след Втората световна война баща ми пътуваше по бизнес дела до градове като Антверп – майка ми замина с него и именно там започна да колекционира антики и да посещава аукционни къщи. Бях дете, майка ми ме взимаше със себе си, съответно това е времето, в което започнах да ценя красотата и да се увличам по изкуството. След като завърших, си дадох сметка, че също искам да бъда търговец и през 1968 г. отворих първия си супермаркет – в град Ресий (северната част на Белгия). Впоследствие вече бях собственик на петдесет супермаркета – верига, съществуваща под името „Cash Fresh”, със зелена четирилистна детелина за лого. Професионалният ми успех ми позволи да се отнеса към колекционерското си хоби по-сериозно и то се превърна в истинска страст.

Как възприемате ролята си като колекционер на изкуството?

След повече от четиридесет години колекционерска дейност най-важното за мен е да излагам колекцията си в полза на обществото и местната общност. Затова реших да реконструирам 9-етажна зърнена фабрика в Херенталс, близо до Кампинския канал и да разположа колекцията си там. Създадох и скулптурен парк в Гел, на десет километра от сградата в Херенталс. Парите за изкуство придобих благодарение на Кампинските потребители, затова решението ми да изложа колекцията си в този регион беше съвсем логично. Исках да дам нещо обратно на своите клиенти.

Правдолюв Иванов - A Thought Within a Thought Within a Thought, 2008

Правдолюб Иванов – A thought within a thought within a thought, 2008

Освен това мисля, че колекционерът може да изпълнява и значима меценатска роля. Отношението ми към българските художници в колекцията ми например е много лично. Бях затрогнат от трудностите, с които много от тях трябваше да се борят веднага след падането на комунизма. Държавните структури, с които бяха свикнали в тази ера, изведнъж изчезнаха и много художници си нямаха и представа кои евентуално могат да са техните нови купувачи. При подобни обстоятелства за мен патронажът беше очевиден избор. Мисля, че е важно не само да помагаш на художниците да творят, но също така да създаваш и да поддържаш институции. Поради тази причина подкрепих обновяването на Националната художествена академия в българската столица София.

Наред с това съм убеден в индивидуалната стойност на частната колекция. Това е моя колекция, затова мога да купувам каквото искам, каквото харесвам или с каквото се чувствам лично свързан. Подобна колекция може да бъде ценно допълнение към музеи или други институционални колекции.

VALIO TCHENKOV, He, 2011

Вальо Ченков – Не, 2011

Колекцията ви включва над хиляда български произведения, отскоро започнахте да обръщате внимание и на румънската сцена – как се случи това?

Запознах се с България след свалянето на комунистическия лидер Тодор Живков през 1989 г. Бях вдъхновен от страната не само заради изкуството, но и заради възможността за нови открития. Посещавах изложби, ходих в студията на много български художници. Това, което видях, ми допадна и започнах да купувам произведения. Наред с художествените качества, от интерес за мен е индивидуалната случка или историята на произведението и неговия създател. Според мен е срамота, че големи български художници, като Крум Дамянов, Снежана Симеонова и Стефан Лютаков не са добре познати извън националните им граници.

KRUM DAMIANOV, Portrait of my Daughter, 2001

Крум Дамянов – Портрет на Дъщеря ми, 2001

Чрез опита ми в България свикнах да посещавам художниците в техните ателиета. Придобил съм 90% от произведенията си в колекцията именно благодарение на посещения в ателиета. И тъкмо това правих и в Румъния. Обичам да се запознавам лично с художниците и да си създавам представа за техните работни пространства.

Българската сцена за съвременно изкуство е млада. През 2011 г. галерия „Сариев”, която е създадена през 2004 г. в Пловдив – втория по големина град в България – се превърна в истинско място за съвременно изкуство и се преименува на Sariev Contemporary. Оттогава насам това на практика е единственото реално усилие за подкрепа на нови колаборации и млади автори както в локален, така и в международен план. Румънската художествена сцена изглежда е по-установена – за пример е обединяването на „Клужката школа” – група млади румънски художници, които изобразяват живота след падането на комунизма, Галерия Plan B – също разположена в Клуж и Fabrica de Pensule – старата бояджийска фабрика в Клуж, която е превърната в общ независим културен център. В момента в това пространство функционират пет художествени галерии и тридесет студия на художници.

CHIHARU SHIOTA, State of Being (Suitcase), 2012

Chiharu Shiota – State of Being (Suitcase), 2012

Какво бихте казали за останалата част от колекцията ви, съдържаща добре познати модерни и съвременни произведения на белгийски, испански, италиански, американски, японски, израелски художници?

Когато започнах да колекционирам, се фокусирах върху белгийско модерно изкуство (James Еnsor, Constant Permeke, Jules Schmalzigaug, Léon Spilliaert).  След това се заинтригувах от българската художествена сцена и идеята да поставя тези български произведения и техния специфичен контекст редом до международно съвременно изкуство ми се стори особено привлекателна. Харесвам да наблюдавам и да усещам как група разнородни работи – в стилово отношение, като медия, „high” и „low” арт, млади и по-стари художници – си кореспондират помежду си. По този начин творби, които на пръв поглед изглеждат напълно различни, могат да бъдат видени под друг ъгъл и евентуално да се разкрият прилики помежду им. Като колекционер се доверявам на собствения си вкус и мнение. Резултатът от това е една много лична и разнообразна колекция.


Превод: Радослав Механджийски

Източник на фотографиите: https://independent-collectors.com

За Радослав Механджийски

Роден 1988г., в София. Магистър „Сравнително изкуствознание” в Нов Български Университет. Светът на съвременното изкуство е пълен с парадокси и именно в тяхното осмисляне се корени интересът ми към теорията и проблемите на съвременните практики. Привърженик съм на мултидисциплинарните изследвания – днес в дебатите активно участват философи, антрополози, психолози и т.н., и техният принос, според мен, е твърде любопитен и ценен. През последните десет години периодично пребивавах в Китай, където сцената се развива главоломно, макар и по специфичен модел. Имах възможност да посетя някои от значимите музеи за съвременно изкуство в Западна, Централна, Югоизточна Европа и, уверен съм, пътуванията ще продължат. Мои статии са публикувани в списание „Следва”.
Публикувано в Интервю, На второ четене, Форум Колекционери с етикети , , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.