Едно съвременно лице на скулптурата
Стефан Иванов, „Непредвидени обстоятелства“, галерия „Васка Емануилова“, 16 април – 21 май 2016.
Скулптурата на Стефан Иванов се определя като метафорична, повлияна силно от хиперреализма, реди мейда и поп арта. С изложбата „Непредвидени обстоятелства“ в галерия „Васка Емануилова“ авторът провокира въпроса скулптурата всъщност подвластна ли е на случайността. Възможно ли е мигновено улавяне на действието чрез една обемно-пластична форма, особено когато в родната скулптура най-често се наблюдават застинали в патос тотемни образи?
Стефан Иванов представя мигове на парадокси, абсурдни ситуации в процес на действие, като по този начин пространството на галерията се превръща в една максимално динамизирана среда. Скулптурните обекти в изложбата са оставени без названия и по този начин публиката се движи без ориентир в пространството. Това дава възможност за едно много свободно възприемане на видяното, като всеки зрител би могъл да натовари със своите метафори представеното в галерията.
Очевидно е, разбира се, че се акцентира върху консуматорската действителност, в която битува съвременния човек. Но с представените „скулптурни композиции“ в двете изложбени зали на галерията сякаш се формира едно „сакрално“ пространство. Преди всичко обектите са подговени специално за средата на галерията („хвърлената“ в ъгъла рамка, масата, „пресичаща“ стената или цветната локва пред вратата).
От друга страна, важен е изборът на показаните обекти, като рибата и хлябът, които в християнската култура имат символично значение и се свързват най-често с промяната на материята (по време на литургия хлябът се превръща в тялото Христово, чрез което вярващите спасяват душите си). В опозиция на тези „свещени“ субстанции са представени своего рода култови предмети, които са непрекъсното обект на внимание от страна на „поклониците“, като пазарната количка и телевизорът. Тук споменавам връзката с религията не толкова, за да подчертая изместването на ценностите в обществото, а по-скоро за да обърна внимание, че чрез изваждането на ежедневното от неговата присъща среда, какъвто е случаят с пазарната количка и телевизора, се преобръща напълно ценността на обикновения предмет и той придобива вече една свръхстойност, превръщайки се в обект на изкуството. Един спомагателен предмет в едно обикновено битово действие се превръща в музеен експонат, а смяната на присъщия им материал създава вече самостойно значение, което има смисъл единствено в тези „непредвидени обстоятелства“ – „хвърлената“ рамка в ъгъла, цветни локви по пода и масата, която се врязва в стената, метална риба прихваната за стол, която изглежда все още е жива, хляб, разрязван от трион или медно бебе.
Стефан Иванов комбинира различни изразни средства през формата и цвета като чрез парадокса всъщност показва най-„истинната“ роля на съвременната скулптура – да влияе върху средата, в която съществува, вписвайки се максимално „безболезнено“ в нея. Демонстрирана е игра с пространството, неговото премоделиране, мисленето за него като за пластичен и динамичен „материал”. Изложбата „Непредвидени обстоятелства“, чрез променяща се до абсурдност среда, всъщност разкрива „обстоятелствата“, в които протича съвременния живот.