За интуицията и любопитството към съвременното…
Сирма Сарафова-Ораховац
Обекти и илюзии
Самостоятелна изложба
Куратор: Мария Василева
(7 април – 27 май 2016)
SARIEV Contemporary, Пловдив
През месец април галерия Sariev Contemporary поднесе на ценителите на съвременно изкуство една изненада. Изненада-провокация, изненада-удивление и изненада-нов трепет за живот…
Благодарение на куратора Мария Василева, в Пловдив бе представена самостоятелна изложба на художничката Сирма Сарафова-Ораховац.
Сирма Сарафова-Ораховац, внучка на актьора Кръстьо Сарафов, е родена през 1937 година. Недопуснала външни намеси и доктрини да „оформят“ вътрешния й свят и художествен светоглед, тя запазва един неподправено искрен и чист подход към картината и стила. Съвременното звучене на нейното изкуство е постигнато с постоянно търсене и осмисляне на заобикалящия свят. Любопитството към живота днес и непрестанният порив към надграждане и развитие в творчески план придават на нейните композиции жив трепет и чувство за откровена близост.
Композиция, 2011
въглен, молив, акрил, масло и флумастер върху пенокартон
137,5 x 98 см
Срещата с личност като Сирма Сарафова-Ораховац бе истинско удоволствие за мен. Искрящият й поглед към нови измерения и непрестанният вихър от нови идеи истински ме развълнуваха и ме подбудиха към размисъл за това колко е важно и отговорно (ние към самите себе си) да съумeeм да съхраним онзи неподправен порив към живота в неговите разноцветни краски и нюанси, без значение на каква възраст сме. Защото именно любопитство към света, някак по детски, дава смисъл и енергия за живота, който, мисля си, е сам по себе си едно произведение на изкуството.
А Сирма Сарафова-Ораховац ни припомня и нашепва именно такива послания. „Тук и сега“ тържествуват и взаимно си общуват, задаващи непреходни теми, образи, обекти и… илюзии.
Композиция, 2011
маслена и акрилна боя, молив, въглен върху платно
118 х 97 см
Преоткриването на художничката започва през 2005 г., когато отново Мария Василева създава кураторския проект „Прозорецът“ в Софийска градска художествена галерия. В изложбата са представени две произведения на Сирма Сарафова-Ораховац. Тогава те правят голямо впечатление с „почти абстрактното си излъчване, минималистичните композиции и деликатното боравене с цвета“. Творбите си в тази стилистика самата Сирма Сарафова-Ораховац нарича „картини-хайку“.
Оттогава насетне художничката захваща нова творческа посока. Насочва се към „еклектични натюрморти“, в които се съчетават обекти и сувенири от различни страни и култури и с различен смисъл и функция. Някак наивистично изградени, с ярки цветове върху искрящо бял фон, творбите, по „попартовски“, със симпатична насмешка репликират на настоящето в глобален аспект.
Композиция, 2012
въглен, молив, акрил, масло и флумастер върху пенокартон
98 x 68 см
Изложбата в галерия SARIEV Contemporary представя картини, създадени в различни периоди, а също и някои от самите обекти, които съставляват композициите. Тази извадка от яркото и енергично творчество на Сирма Сарафова-Ораховац ни омайва с ясно заявената си характерност и уникалност на художествения подход. По някакъв начин зрителят се докосва и до атмосферата в дома на художничката – пълен с разнообразни предмети и множество картини.
Неподозираната категоричност при подредбата на обектите в композициите, като нещо напълно естествено, приятно озадачава и предразполага към множество асоциации, догадки, вероятно и илюзии…
В залата ярко се чувства и образът на художничката Славка Денева – една от най-близките приятелки на Сирма Сарафова-Ораховац.
Портрет на Славка Денева, 1973
масло върху платно
Взаимната подкрепа и съкровеното споделяне на житейски и художествени възгледи спомагат изключително много за изграждането и себеуповаването на Сирма Сарафова-Ораховац. Тя така и не бива приета за член на Съюза на художниците, но пък казва: Когато Славка кажеше, че нещо е хубаво, това за мен бе най-голямото признание. Самата Славка Денева счита именно този си портрет за най-добър.
Другият портрет в изложбата е този на сина на Сирма Сарафова-Ораховац – в подобна импресионистично лека стилистика:
Синът ми Петърчо, 1960
масло и акрил върху фазер
38 х 40 см
В галерията са изложени и няколко произведения от така наречения „хайку“ период. Някак магично незавършени, те изглеждат изключително живи. По този повод Сирма Сарафова-Ораховац споделя: От самото начало обичам да не завършвам работите си… предпочитам те да стоят незавършени. Завършените работи са като умъртвени – както казва Пикасо. Ефирно загатнати и абстрактно очевидни, две гугутки, застанали вероятно на прозореца, нежно заявяват своето присъствие сред останалите представени обекти.
Гугутка, 1979
масло върху фазер
40 х 50 см
Гугyтка, 1981
въглен и масло върху фазер
92 х 73 см
А останалите „статични“ обекти са изваяни в натюрморт. Тук Сирма Сарафова-Ораховац изтъква: Прииска ми се да рисувам вече по-декоративно. При сегашните картини най-творческият момент е подреждането на композицията, търся някаква подсъзнателна връзка между предметите, за да има живот.
И именно животът се ражда в композицията. Всички тези отделно съществуващи обекти, съчетани по един нов начин, заживяват на една друга честота… Изрисувани върху яркобял пенокартон и с ярки, та дори крещящи цветове, предметите „обитават“ картината както с характерната си различност, така и със свойството да си кореспондират с останалите „артефакти-находки“.
Мисля, че имам чувство за светлината. Усещам светлината, много силно я усещам и я търся в картината – искам да придам колкото се може повече светлина. Исках да потърся локалните тонове на отделните предмети. Исках да бъде декоративно, а не импресионистично. Интересен ми е материалът на предметите. Всичко това дава живот… Живопис – трябва да бъде живо, нали?
Композиция, 2012
въглен, молив, акрил, масло и флумастер върху пенокартон
98 x 68 см
Освен за любопитството си към обекта и неговото съвременно излъчване, Сирма Сарафова-Ораховац ми сподели и някои мисли на любими художници, които й откликват като нагласа. Казва, че използва предметите като символи и в тази връзка цитира изказване на художника Балтюс: „Може да претвориш нереалното с реализъм и невидимото с образи“. Попартът като „изкуство на нещата“, сюрреализмът като „прокламация на всемогъществото на подсъзнанието“, конструктивизмът на Кандински и неговата идея, че линиите, формите и цветовете действат подсъзнателно на човека – това са едни от „истините“, които Сирма Сарафова-Ораховац открива и за себе си, постоянно търсейки нови насоки, но държаща на своя стил. Откакто почнах да рисувам така, усещам, че това е един по-напредничав стадий. Тези картини сега са по-сериозни от предишните, но това човек трябва да го почувства., споделя художничката, подчертавайки, че винаги разчита на своята интуиция и стил по пътя към нови измерения в изкуството си.
Композиция, 2012
въглен, молив, акрил, масло и флумастер върху пенокартон
98 x 68 см
Говорихме си и за това, че творбите й звучат изключително съвременно:
Знам, че са съвременни. Никой в света, според мен, не рисува по този начин. Аз мога да преценя и си давам сметка, че това е нещо ново за нашето изкуство. Хем са реалистични, хем са абстрактни.
А кое придава на картините ви това усещане за съвременност?
Самите предмети. Може ли сегашният натюрморт да бъде като едновремешния? Сега има много нови неща, различни предмети. Аз каквото си харесам, си го купувам. Всичко има различен смисъл. Искам да бъде съвременно, но аз го търся да бъде съвременно.
Има млади художници, при които това „съвременно звучене“ липсва, стоят еднообразно…
Те много гледат, сега има тази възможност да се гледа – те гледат и повтарят, това е…
Относно рамките на картините в изложбата се съгласихме около идеята, че с такива „по-кичозни“ златни рамки всичко изглежда по-закачливо. Композициите в своята модерна образност контрастират и изпъкват с тези тържествени рамки. Сякаш виждаш класическа творба на някой от старите майстори, има закачка…
Сирма Сарафова-Ораховац сподели и своята голяма признателност на Мария Василева, Катрин Сариева и Веселина Сариева за това, че са усетили и разбрали същината на нейното изкуство. А това я кара да гледа напред и да не спира да твори.
Това е много вълнуващо, че аз смятам, че още не съм спряла да се развивам, толкоз стар човек… Това е много приятно чувство – като рисуваш, да откриваш нови работи; това те държи жив, то ми дава енергия, младост, жизненост, здраве – душевно и физическо.
Изложбата „Обекти и илюзии“ на Сирма Сарафова-Ораховац в галерия SARIEV Contemporary в Пловдив продължава до 27 май.
Отделете време за това радостно изживяване – общуването с тези неподозирано новаторски творби ще ви учуди и усмихне. Ще се размислите за това как и защо една червена обувка може да си стои на кръгла масичка, а в нея да бъде поставен свещник във формата на танцуващ дивак и, вместо свещ, в ръката си той да държи декоративно лале… и колко могат да бъдат лицата и очите в композицията, и какво ни говори часовникът?… Вероятно разказ няма – има една чиста импресия за сетивата на зрителя именно с това си директно въздействие върху подсъзнанието.
