Атанас Хранов и „Чайниците на Балтазар“

Чайниците на Балтазар

Изложба живопис и скулптура

на Атанас Хранов

в галерия “Ракурси”

(22 март – 10 април 2016)

На хората, които умеят да мечтаят и да материализират мечтите си…

01 Творчеството на Атанас Хранов пленява. То е като любимата детска книга с вълшебни приказки, към която, дори и пораснали, обичаме да посягаме, за да се откъснем от реалното битие и да потънем в обятията на магичното и съкровеното.

Когато разглеждам негови картини, винаги изпитвам едно уютно чувство, че съзирам детските си мечти, пресъздадени наяве – отнасят те и те пренасят в други вселения, онези, за които копнеем и ни карат да се усмихваме. Страната на чудесата и благата, усещането за спокойствие и хармония, доброта и мир, безтегловност и летливост ни обгръщат и нежно ни прегръщат.

02

“Магическият реализъм” на Атанас Хранов, както той сам определя стила си, впечатлява със своята характерност и разказност. Художникът, някак с лекота и неистова убеденост, рисува другите, мечтаните светове, по начин, който ги прави реални и достъпни за притежаващите сетива за магичното, вълшебното.

Пътуване към остров Корфу

Пътуване към остров Корфу

За поредна година пловдивският художник Атанас Хранов представя своя изложба в столичната галерия “Ракурси”. Тя е озаглавена “Чайниците на Балтазар” и носи посланието за красотата и добротата в света, които винаги успяват да възтържествуват.

Идеята е вдъхновена от библейския разказ за Балтазар – последният цар от династията на халдеите, които владеят Вавилон. В дългите години, през които те били на власт, Вавилон е в своя разцвет, включително в науката и изкуствата. В техния апогей обаче срещу тях се изправя персийският цар Кир II и ги разгромява, а Балтазар е убит. Този сюжет е и основа на изложбата – като една метафора за борбата между доброто и злото, за “погубването на духовността и красотата от силата на прагматизма”.

04“Чайниците на Балтазар” е продължение на предишната изложба на Хранов – „Халдейците”, “носеща духа на същите мечтателни хора, дръзнали да погледнат към космоса и да се освободят от оковите на земното и материалното”. Именно Балтазар символизира онези хора, които умеят да мечтаят и да материализират мечтите си.

Светът не е това, което е, а това, за което мечтаем, по думите на Хранов.

05

Според него, ние трябва да се стремим да виждаме извайването на красотата. Въпрос на избор е да погледнеш на света през ключа на красивото. Красотата e форма на съпротива срещу грозното и бездушното. Сблъсъкът със злото действа някак отрезвяващо, събуждат се съпротивителните сили на доброто, за да стане Светът още по-добър и съвършен.

Разказвайки за идеята и посланието си, Атанас Хранов споделя думите на своя приятел отец Васил: Доброто също има юмруци. Хранов вярва в извечната сила и способността му да се изправя срещу злото и да отстоява своята позиция. Добротата не е слабост.[1]

06 Съпътстващ мотив на цялостната изложбена концепция е Чайникът – като особен предмет, символизиращ другото, различното живеене.

07

Атанас Хранов избира именно този предмет, тъй като всеки свързва чайника с уюта, с миговете за мечтание, съсредоточаване, отделяне от обикновения ден. Чайниците са много по-различни от другите съдове, изящни са, има нещо много мило и красиво в тях. Парата, която излиза от чайника носи аромат на билки, донася нещо по-различно като усещане. Чайникът е такъв един предмет от бита, който стои неизменно в живота ни и символизира моментите на спокойствие и омиротворение.

08

Към мечтанията на Балтазар и способността му да реализира мечтите си ни пренася именно образът на чайника и идеята за неговите магични свойства.

За онези, които обичат да мечтаят, изложбата “Чайниците на Балтазар” предоставя истинско “пиршество” за душата и сетивата. Тези симпатични чайници извайват неочаквани нови образувания, наблюдаваме преход от чиста живопис, към, да я наречем, “скулптурна живопис” и към отделни скулптури. Магията на Чайника е представена с много внимание и любов, така че всеки да долови онова благо усещане, когато е станало “време за чай”. Вероятно мнозина са направили за себе си препратката към “Алиса в страната на чудесата” и епизода с лудия шапкар, който празнува своя “не-рожден ден” на “по чаша чай” с множество и различни чайници. “Лудостта” и безметежността тук си взаимодействат, а чайникът е издигнат в култ.

09

Експериментирането на Атанас Хранов с чайника като битов предмет, изтъквайки или преиначавайки неговия смисъл и функция, е някак едновременно оригинално и естествено като избор за художника.

Добротата и мечтанието, изваяни посредством безобидния и уютен образ на чайника, образуват едно съвършено цяло, което носи силата да надскочи и преодолее буздушната ярост на злото.

10

Осмелете се да помечтаете и разгледайте изложбата на Атанас Хранов до 10-ти април в галерия “Ракурси”!

11

[1]     http://bnt.bg/part-of-show/atanas-hranov-s-izlozhba-chajnika-t-na-baltazar-v-galeriya-rakursi

http://bnr.bg/post/100674322/chainicite-na-baltazar-izlojba-za-horata-s-mechti

 

За Теодора Константинова

Родена 1990 г., град София. Завършила съм бакалавърска и магистърска степен по Изкуствознание в Нов български университет. Един семестър прекарах и в Мюнхен, Германия, а в момента започвам работа по докторската си теза. Интересите ми са свързани с новото и съвременното българско изкуство, видяно от гледна точка на чуждестранния контекст. Вълнува ме кураторската дейност, участвала съм в организирането на някои изложби и фестивали до момента. (Сред които „Паметници на съвременното“ в галерия Credo Bonum (София, 2012 г.) и Sofia Underground (2014 г.)). Към заниманията ми досега се включва и работата с деца в областта на историята на изкуството към „Детски университет НБУ“. Мои текстове са публикувани в сп. „Следва“ и LiterNet.
Публикувано в Арт ревю с етикети , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.