Тотална Щета от Ани Васева
Премиера – 16 и 17 март, 2016 г., пространство за съвременен танц и пърформанс ДНК
Автор и режисьор: Ани Васева
Драматург: Боян Манчев
Художник: Георги Шаров
Звук: Константин Марков
Актьорски състав: Леонид Йовчев и Галя Костадинова
Тотална щета, плакат на Георги Шаров. Източник: ФБ страницата на Metheor Performance Art
Откровените подигравки с повърхностната природа на поп-културата могат да са изключително коварни. Най-вече защото много умове в алтернативните среди разчитат позиционирането си извън мейнстрийм процесите като условие, което едва ли не автоматично придава остроумие и интелектуална тежест на критичните им жестове. Твърде често обаче въпросните прояви са елементарни – техните претенции се подхранват единствено от камуфлажа на „алтернативната” им естетика.
В средата на март се състоя премиерата на последния проект на Ани Васева – „Тотална щета”. За запознатите с нейното творчество постановката осезаемо се различава от предходните й спектакли, но това е обект на различен разговор. „Тотална щета” нанася директен удар върху патетичния характер на съвременната поп-култура. И, без съмнение, тази критика е реализирана изключително умозрително.
Фотограф: Георги Димитров. Източник: ФБ страницата на Metheor Performance Art
За онези, които все още не познават работата на Ани Васева, ще спомена следното. Става въпрос за силно авангардни постановки на границата между театъра и пърформанса. Драматургията, режисурата, сценографията, озвучението са „проектирани” в духа на т.нар. (от френския поет и драматург Антонин Арто) метафизичен театър. Бунтът на Арто спрямо конвенционалната представа за театър е бунт срещу организирането на смислите около най-достъпната за разчитане медия – тази на говоримия език.
Фотограф: Георги Димитров. Източник: ФБ страницата на Metheor Performance Art
В метафизичния театър всеки жест, всеки звук, всяко движение на тялото, интонацията, светлината или тъмнината – всеки елемент от режисурата, драматургията и сценографията е носител на идеи, които далеч не се изчерпват с вербалното предаване на ясно конструирани послания. Затова в сценичния свят на Ани Васева ще се сблъскаме с широк спектър от необичайни преживявания: чудновати същества, пленени в екзалтирано възпроизвеждане на нечленоразделни звуци; екстремни психологически състояния, поставящи на изпитание физическата издръжливост на актьорите; дълбоки внушения, постигнати чрез различни визуални алюзии – светлинни манипулации, доближаващи видимото до усещане за трептяща халюцинация, игри със сенките; и т.н. Това са хаотично изведени фрагменти от различни нейни постановки. И когато примесим този мета-смислов подход с философски текстове, когато го римуване с по-конвенционална театрална изразност – сами разбирате, спектакълът се превръща в един многоизмерен свят от сетивни и интелектуални въздействия.
Фотограф: Георги Димитров. Източник: ФБ страницата на Metheor Performance Art
Тук е моментът да спомена, че с творческия път на Ани Васева е свързан и един неизменен екип, едно мощно креативно ядро от значими личности. Сред тях е философът Боян Манчев – човек с необикновено обширен мироглед и блестяща реализация в международен план. Допреди година класическото трио актьори се състоеше от Леонид Йовчев, Галя Костадинова и Петър Генков – неотдавна обаче Петър Генков се насочи към кино кариера в Западна Европа, затова, в сърцевината си, играта се концентрира в отвъд-човешките сценични способности на Леонид и Галя – именно те са централни действащи лица в „Тотална Щета”.
Фотограф: Георги Димитров. Източник: ФБ страницата на Metheor Performance Art
Постановката започва с подигравателно въведение, напомнящо пародия на неестественото присъствие на телевизионни водещи по време на официално „забавно” събитие. За разлика от много други проекти на Ани Васева, тук текстът не е силно философски натоварен – той е напълно достъпен и вербалните диалози осмиват различни елементи от поп-културата съвсем пряко. Тези диалози обаче постепенно прерастват в свръх-интензивни телесни състояния – гърчове, лудешки крясъци и подскачания, безумни съприкосновения – и този интензитет се запазва доста дълго. „Обикновената” пародия сякаш се деконструира и разпада до фундаменталните си съставни части, където критиката към човешката посредственост може да се изрази единствено чрез прекрачването на границите на логичното, чрез завихрянето на едни невъобразими, недостъпни и ненужни за „нормалния свят” динамика и поведение, които се превръщат в артефакт на психологическото пространство отвъд въпросната посредственост, отвъд изчерпаните очаквания на поп-културата. Този похват се повтаря в различни вариации, а драмата е допълнително наелектризирана от композираното специално за постановката музикално оформление на Константин Марков.
Фотограф: Георги Димитров. Източник: ФБ страницата на Metheor Performance Art
Нагласите са да наблюдаваме проект с комедиен характер. Ударите по клишетата на масовата култура обаче, на моменти, са толкова директни и безкомпромисни, а интензитетът на разяряващата се телесно-музикална драма така висок, че енергията на посланието придобива трагична минорност. По този повод, интересен бе един от коментарите на състоялата се непосредствено след премиерата кратка беседа (на 16 март). Иво Димчев – емблематично име за българската пърформанс сцена – отбеляза, че достъпността на текста в постановката позволява на зрителя да усети в пълнота телесните терзания, пресъздадени от актьорите. И, действително, така режисирана, провокацията се осъществява в еднa първична пред-интелектуална равнина, където различни наши базисни инстинкти се активизират и интуитивно ни повличат в серия от специфични усещания. Мисловно, това реагира в едно принципно отвращение от посредственото в света на поп-културата. И в този си елемент (стимулирането на първичните сетива и интелектуалното отражение от тази стимулация) постановката, според мен, е изключително успешна. В най-дълбоките си фази, отчаянието е тотално.
Фотограф: Георги Димитров. Източник: ФБ страницата на Metheor Performance Art
От друга страна, за някои от присъстващите, абсолютната яснота в посланието остави противоречиво впечатление, тъй като в повечето от предходните постановки на екипа сме заинтригувани от философската проницателност на текста. Понякога той се превръща в ребус, за чието пълноценно разгадаване зрителите с любопитство отделят време преди или след спектакъла. По този повод се замислих върху тема с универсален характер. Едно от задължителните предизвикателства пред осъзнатия творец, независимо от конкретната област, е стремежът към личностна и творческа еволюция. Сред многото постижения на Ани Васева е достигането й до своеобразна и силно разпознаваема естетика. Желанието за разгръщане и прогресивно видеоизменяне на тази естетика винаги е свързано със себеопознаване и/или опити, търсения и преживявания в екстериорния свят; с експерименти, по време на които новото в творческата интуиция изкристализира. И именно този процес, независимо от рисковете, които го съпътстват, е признак за неуморния и вдъхновен творчески дух. Работата на Ани Васева и нейните колеги (заедно създали неформалната театрална група „Метеор”) притежава невъобразим потенциал за развития и трансформации във всевъзможни посоки. И „Тотална Щета”, с различната си аура, провокира силен интерес у зрителите – какво предстои?
Горещо препоръчвам на почитателите на неконвенционалното, във всички негови форми, да посетят постановките на творческия екип. В тях ще откриете изразност и въздействия от фундаментално различно естество!
