Изложба на Димитър Солаков във Vivacom Art Hall

Димитър Солаков: Нов Живот за Миналото

Vivacom Art hall, София

куратор: Яра Бубнова

24 април – 06 март 2016

Image 1

Изложбата на Димитър Солаков иронизира „бутафорното” реконструиране и социализиране на стари български крепости от всички региони на страната. Доста актуална за общините и държавата дейност, чието осъществяване е възможно чрез усвояването на отпускани от Европейския съюз средства – по съответните оперативни програми и други форми на сътрудничество. Физическата възстановка (няма как да говорим за реставрация) на отделни части от крепостите изисква да вземем за основа съхранените във времето останки, които обикновено са оскъдни на фона на цялостния архитектурен обект, и да доизградим крепостта чрез някаква форма на синергична индукция от частното към общото. Но, преди всичко, от изключително значение е към какво се стремим – да възкресим  автентичния исторически образ на обекта или просто да си създадем естетика, съответстваща на масовата представа за „добре изглеждащо”.

Image 2

Проект „Нове – сърцето на легиона. Социализация и експониране на римски военен лагер и късноантичен град Нове – I етап“. Бенефициент: Община Свищов. Стойност на проекта: 5 880 992. 44 лв. Съфинансиране от ЕФРР: 4 743 902. 56 лв.

У нас комбинацията от самоцелното усвояване на „европейски пари” (в случая говорим за суми предимно между един и шест милиона лева) и стремежът към култивиране на „съвременни” туристически дестинации тотално неглижира всички експертни оценки, отговарящи на намерението за реставрация. Затова и, не рядко, крайният резултат е комичен, а още по-демотивиращо е широкото социално одобрение, гордо еманципирало се от мненията на граждански фракции с адекватно отношение към културно-историческото наследство и неговото значение за общественото битие. Крещящи симптоми за дълбокия парадокс могат да се открият дори в самия център на столицата ни.

В този контекст Димитър Солаков прави нещо доста оригинално. Той купува малки вкаменелости от различни животински видове (черупки, зъби, кокалчета и т.н.) и на тяхна база, без предварително знание какъв би трябвало да е автентичният цялостен вид на животинките, извършва синергичната индукция към завършения им образ единствено през своята интуитивна визия за нещата.

Image 3

Ето и цитат от самия автор: Осъзнавайки некомпетентността си (нямам образование в сферата на изобразителното изкуство или палеонтологията), изопачих и подмених автентичния вид и функция на фрагментите на базата на мои собствено виждане и условна хипотеза.

В резултат виждаме симпатично наивни образи на насекоми, малки бозайници, обитатели на морския свят и др., напомнящи добре направени детски рисунки. Оригиналната вкаменелост, послужила за фрагмент-образец на биологичния вид, е залепена върху хартията на анатомично коректната позиция. Така излъчването на повечето от животинките предизвиква вътрешна усмивка и добронамерен присмех.

Image 4 (½¿þÑ¡ áÓÕ¿ó)

Както виждате, художникът създава микро модел на принципите, използвани при реконструкцията на старобългарските крепости и, не случайно, природата на крайния резултат (самите рисунки) отлично си кореспондира със завършения образ на много от архитектурните възстановки. Един, по същество, концептуален проект, който е ясен, забавен, актуален и, не на последно място, доста правдив.

Изложбата е отлично разположена в пространството на залата. Фотографиите на крепостите, направени лично от автора, са представени, подобно на визуална карта, върху едната страна на стендове, на чийто гръб ще видим по една рисунка на животно. Така нелицеприятната бутафорна истина за държавната политика спрямо историческите макро артефакти се редува с художествената подигравка, постигната чрез съзнателното следване на мисловния модел, използван при самите крепостни реконструкции.

За финал ще предложа една от фотографиите на автора, която сама по себе си олицетворява „гнилото” в държавния подход към темата. При три милиона лева европейско финансиране, обобщените данни за проекта, забити върху дърво, звучат наистина „респектиращо“.

Image 5 (½¿þÑ¡ áÓÕ¿ó)

За Радослав Механджийски

Роден 1988г., в София. Магистър „Сравнително изкуствознание” в Нов Български Университет. Светът на съвременното изкуство е пълен с парадокси и именно в тяхното осмисляне се корени интересът ми към теорията и проблемите на съвременните практики. Привърженик съм на мултидисциплинарните изследвания – днес в дебатите активно участват философи, антрополози, психолози и т.н., и техният принос, според мен, е твърде любопитен и ценен. През последните десет години периодично пребивавах в Китай, където сцената се развива главоломно, макар и по специфичен модел. Имах възможност да посетя някои от значимите музеи за съвременно изкуство в Западна, Централна, Югоизточна Европа и, уверен съм, пътуванията ще продължат. Мои статии са публикувани в списание „Следва”.
Публикувано в Арт ревю с етикети , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.