„Кукла-униформа”
изложба на д-р Галентин Гатев
галерия Credo Bonum
куратор: Йово Панчев
27 януари – 16 февруари 2016
Източник: programata.bg
Пространството в галерията е превърнато в цялостна инсталация, която се състои от няколко смислово кореспондиращи помежду си произведения. С влизането попадаме между големи видео образи на два ритмично отварящи се и затварящи се лаптопа, прожектирани на две от срещуположните стени. Единият е обърнат с лице, а другият с гръб към нас. Няма конкретно информационно съдържание, изникващо от лаптопите – те присъстват съвсем механично и това създава известно усещане за потиснатост, което е търсено от художника. От позицията си, метафорично, сме едновременно „активната страна” на технологията – с лице към монитора (който обаче е чисто бял – т.е. изпразнен от съдържание) и „пасивната страна” – отлично олицетворение на ситуацията, при която събеседникът ни е изцяло погълнат от своя компютър (или smartphone) за сметка на живото общуване – тогава ние виждаме гърба на лаптопа, нашето съществуване е „засенчено” от технологията.
Източник: личен архив.
Второто произведение се състои от два компонента. Първият е инсталация, сензорно долавяща присъствието ни – приближим ли се, тя се включва и от четири отвора, напомнящи очи, започва да тече вода, подобно на необуздан, но силно технократизиран плач. Действието се извършва последователно и над всяко око светва по една буква от думата HELP.
Източник: личен архив.
Плачът е предвидим и неестествен, в него няма нищо човешки трогателно. Действията на инсталацията кореспондират с ритмичността на отварящия и затварящия се лаптоп, което подсилва усещането за технологична бездушност. Срещу „плачещите очи” откриваме принт на бутона F1 от компютърната клавиатура, който най-често ни отвежда към помощното меню на Windows.
Източник: личен архив.
Така призивът „HELP” се сдобива с огледален образ, а зрителят постоянно се намира в центъра на тези ситуации. На една от стените, близо до прожектираните лаптопи, откриваме и хоризонтална лента с фотографски портрети на хора – „визуална фраза” за тълпа, както отбелязва куратора на експозицията.
Схващането на основната тема на изложбата е напълно достъпно за зрителя. Днес технологията плътно се е пропила в епидермата на културата и тук наяве сме поведени към нейните негативни влияния върху човешкия живот и социално битие. В същото време опитът за интелектуално задълбочаване с цел изкристализиране на по-ясни послания няма да се окаже плодотворен. Най-пълноценно за зрителя е да бъде интуитивен – да се позове на сетивата си и да почувства мрачната перспектива на монотонната технократизирана атмосфера в пространството. Подобна нагласа успешно ще запечата у него посланията на артиста.
Горната уговорка ми се струва необходима, защото предложеният подход се оказва анти-интуитивен. Кураторският текст към изложбата подтиква именно към силно интелектуално съзерцание и това възпроизвежда една твърде характерна за състоянието на съвременното изкуство днес ситуация, видима по цял свят. Ситуация, при която осезаемо се забелязва дисонанс между смисловата претенция, представена в текста към събитието, и реалната способност на самите произведения непосредствено да внушат вече обговорените послания. Текстът на Йово Панчев е, сам по себе си, любопитен и благодатен за разсъждения. От самото си начало, обаче, написаното функционира в пространство от абстрактни предложения, които, макар и интелектуално завладяващи, омаломощават иначе добре организираната експозицията – тя е задушена от очевидната неспособност на творбите да отговорят на създадените чрез текста очаквания. Затова зрителят ще спечели, ако влезе в пространството с отворени сетива, а чрез тях, гарантирано, ще усвои информацията, заложена в творчеството на д-р Гатев.
