Изложбата „Кукла-униформа“ на д-р Галентин Гатев

„Кукла-униформа”

изложба на д-р Галентин Гатев

галерия Credo Bonum

куратор: Йово Панчев

27 януари – 16 февруари 2016

Източник: programata.bg

Източник: programata.bg

Пространството в галерията е превърнато в цялостна инсталация, която се състои от няколко смислово кореспондиращи помежду си произведения. С влизането попадаме между големи видео образи на два ритмично отварящи се и затварящи се лаптопа, прожектирани на две от срещуположните стени. Единият е обърнат с лице, а другият с гръб към нас. Няма конкретно информационно съдържание, изникващо от лаптопите – те присъстват съвсем механично и това създава известно усещане за потиснатост, което е търсено от художника. От позицията си, метафорично, сме едновременно „активната страна” на технологията – с лице към монитора (който обаче е чисто бял – т.е. изпразнен от съдържание) и „пасивната страна” – отлично олицетворение на ситуацията, при която събеседникът ни е изцяло погълнат от своя компютър (или smartphone) за сметка на живото общуване – тогава ние виждаме гърба на лаптопа, нашето съществуване е „засенчено” от технологията.

Източник: личен архив.

Източник: личен архив.

Второто произведение се състои от два компонента. Първият е инсталация, сензорно долавяща присъствието ни – приближим ли се, тя се включва и от четири отвора, напомнящи очи, започва да тече вода, подобно на необуздан, но силно технократизиран плач. Действието се извършва последователно и над всяко око светва по една буква от думата HELP.

Източник: личен архив.

Източник: личен архив.

Плачът е предвидим и неестествен, в него няма нищо човешки трогателно. Действията на инсталацията кореспондират с ритмичността на отварящия и затварящия се лаптоп, което подсилва усещането за технологична бездушност. Срещу „плачещите очи” откриваме принт на бутона F1 от компютърната клавиатура, който най-често ни отвежда към помощното меню на Windows.

Източник: личен архив.

Източник: личен архив.

Така призивът „HELP” се сдобива с огледален образ, а зрителят постоянно се намира в центъра на тези ситуации. На една от стените, близо до прожектираните лаптопи, откриваме и хоризонтална лента с фотографски портрети на хора – „визуална фраза” за тълпа, както отбелязва куратора на експозицията.

Схващането на основната тема на изложбата е напълно достъпно за зрителя. Днес технологията плътно се е пропила в епидермата на културата и тук наяве сме поведени към нейните негативни влияния върху човешкия живот и социално битие. В същото време опитът за интелектуално задълбочаване с цел изкристализиране на по-ясни послания няма да се окаже плодотворен. Най-пълноценно за зрителя е да бъде интуитивен – да се позове на сетивата си и да почувства мрачната перспектива на монотонната технократизирана атмосфера в пространството. Подобна нагласа успешно ще запечата у него посланията на артиста.

Горната уговорка ми се струва необходима, защото предложеният подход се оказва анти-интуитивен. Кураторският текст към изложбата подтиква именно към силно интелектуално съзерцание и това възпроизвежда една твърде характерна за състоянието на съвременното изкуство днес ситуация, видима по цял свят. Ситуация, при която осезаемо се забелязва дисонанс между смисловата претенция, представена в текста към събитието, и реалната способност на самите произведения непосредствено да внушат вече обговорените послания. Текстът на Йово Панчев е, сам по себе си, любопитен и благодатен за разсъждения. От самото си начало, обаче, написаното функционира в пространство от абстрактни предложения, които, макар и интелектуално завладяващи, омаломощават иначе добре организираната експозицията – тя е задушена от очевидната неспособност на творбите да отговорят на създадените чрез текста очаквания. Затова зрителят ще спечели, ако влезе в пространството с отворени сетива, а чрез тях, гарантирано, ще усвои информацията, заложена в творчеството на д-р Гатев.

За Радослав Механджийски

Роден 1988г., в София. Магистър „Сравнително изкуствознание” в Нов Български Университет. Светът на съвременното изкуство е пълен с парадокси и именно в тяхното осмисляне се корени интересът ми към теорията и проблемите на съвременните практики. Привърженик съм на мултидисциплинарните изследвания – днес в дебатите активно участват философи, антрополози, психолози и т.н., и техният принос, според мен, е твърде любопитен и ценен. През последните десет години периодично пребивавах в Китай, където сцената се развива главоломно, макар и по специфичен модел. Имах възможност да посетя някои от значимите музеи за съвременно изкуство в Западна, Централна, Югоизточна Европа и, уверен съм, пътуванията ще продължат. Мои статии са публикувани в списание „Следва”.
Публикувано в Арт ревю с етикети , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.