Шакир Гьокчебаг – „Aftermade“

Галерия SARIEV Contemporary, Пловдив

6 ноември 2015 – 15 януари 2016

Sakir Gokcebag at Sariev 3

До 15 януари 2016 почитателите на съвременно изкуство могат да се потопят в една нова „трактовка“ на ежедневното и битовото. Вещи от бита придобиват нов облик и ново значение – от естетически и смислов порядък. Превърнати са в „предмети на изкуството“ – обекти на естетическа наслада, подбуждащи въображението на зрителя да си създава догадки… Закачалки, четки, чадъри, изтривалки и т.н. вече придобиват облика на “aftermade” продукти. Заигравката с дадаистката ready-made практика – изобретение на прословутия Марсел Дюшан – е явна и търсена, а и умело надхвърлена като концепция.

Турският художник Шакир Гьокчебаг достига чрез своите творби нови измерения на употреба на „наготово даденото“. Битовият предмет отново е със сменена функция, отново е поставен в експозиционното пространство, но той не е самостоен, „магията“ не се състои единствено в тази „подмяна“ на естествената му среда и превръщането му в обект на задълбочен художествен анализ. Ежедневната вещ при Гьокчебаг заживява свой нов, алтернативен, та дори двойствен живот, от едно тя става друго и в същото време запазва същинската си форма и природа.

Характерно при Гьокчебаг е, че битовият предмет „общува“ със своите себеподобни. А това физическо общуване довежда до образуването на различни форми, очертания, извисявания и снижавания, наблюдаваме една вълнуваща игра на форми и измерения – на физическо и на смислово ниво. Въображението може да ни отведе дори до препратка към ято птици или пасаж риби, които, движейки се заедно, образуват разнообразни фигури…

2

Друг аспект при някои творби на Гьокчебаг е съ-единяването, свързването на битови предмети от разнороден порядък и развиването им в нова концепция.

В галерия SARIEV Contemporary, например, сме свидетели на това как чадър и ръчен душ могат да съществуват в едно, заедно… Освен че съществуват, те и живеят вече по един нов, „артистичен“ начин; от обикновен, неатрактивен битов предмет, тяхното „сливане“, техният тандем им придава необичаен чар и стават екстравагантно привлекателни за зрителя.

Когато видях творбите на Шакир Гьокчебаг, веднага дойде и препратката към някои работи на китайския съвременен художник Ай Вейвей. Следвайки същия подход, той умело съчетава еднородни или нееднородни битови предмети, като чрез тях сътворява разнообразни форми, очертания, превръща ги в многоизмерни скулптури.

Съчетанието на Гьокчебаг между чадър и ръчен душ в едно отпраща към цигулката с дръжка от лопата на Ай Вейвей.

4

5

Ай Вейвей, 1985, цигулка, дръжка от лопата, 63 x 23 x 7 cм

 Функционалната роля е отнета, подменена е с друга – задача на зрителя е да открие свой смисъл в новородения им вид.

Идеята за “aftermade” изкуство е интригуващ аспект от историята на съвременното концептуално изкуство. Превъплъщаването на ежедневен битов предмет в произведение на изкуството се корени в художествените практики още от началото на ХХ век. Ready-made изкуството подбужда редица дебати относно това какво именно е изкуство, чие е авторството, има ли въобще нужда от автор и ключова ли е ролята на експозиционното пространство, за да има предметът художествена стойност.

Битовият предмет става обект на интерес от страна на редица артисти, най-известни сред които са родоначалникът на ready-made Марсел Дюшан, Джоузеф Косут и др. Косут например „разтроява“ образа и значението на предмета, като поставя неговото реално физическо присъствие в изложбената зала, до него фотографията му, а до тях речниковото значение на думата „стол“ (в случая).

Джоузеф Косут, Един и три стола, 1965 (Дървен стол, фотография и речникова дефиниция на думата “стол”)

Джоузеф Косут, Един и три стола, 1965 (Дървен стол, фотография и речникова дефиниция на думата “стол”)

Ежедневната вещ е видяна по един нов, изкуствен или не, по-задълбочен начин, провокиращ анализ и дебат.

„Употребата“ на стола като предмет за преобразяване в изкуство наблюдаваме отново и при Ай Вейвей. Творбата „Грозд“ съчетава в себе си множество столове, подредени и прикрепени едни към други, така че да се оформи спираловидно образувание, наподобяващо грозд. Естетическото е преодоляло битовото и функционалното.

Ай УейУей, „Грозд“, 2010

Ай УейУей, „Грозд“, 2010

При „aftermade” творбите авторовата намеса е тази, която „превръща“ баналното в нещо вълнуващо за окото, провокиращо усмивка и възхищение от размаха на пре-образуваното. „Aftermade” бихме могли да преведем като „пост-сътворение“ – от вече създаденото творецът пре-създава, пре-образува.

Други произведения от Шакир Гьокчебаг, които можем да видим в галерия SARIEV Contemporary, са една, да я наречем, орнаментална творба, образувана от четки в кафяв и черен цвят, а също и един орнаментален триптих, изваян от фунии.

9

И двете работи носят в себе си известен ориенталски привкус, имайки предвид облика, който Шакир Гьокчебаг им е придал. Бихме могли да отправим въображението си към орнаментите в някоя джамия или турска баня. Обстойното наблюдаване на тези ромбовидни „изваяния“ действа някак калейдоскопично хипнотизиращо…

Начало и край на изложбата се явява изтривалката – на входа (или изхода) на галерията. Тя е от онези напълно обикновени и стандартни изтривалки, които могат да се намерят в магазините за битови стоки. Но, вглеждайки се, откриваме в нейните дупки вмъкнати монети.

“Abundance” („Изобилие“)

“Abundance” („Изобилие“)

Творбата е единствената, на която е дадено заглавие и то е “Abundance” („Изобилие“). Може би препратката е към онзи симпатичен късметлийски момент, когато намираш паричка на улицата? Но тук трудно ще я вземеш със себе си… Идеята за изобилие се крие вероятно именно в това, че монетите са много и са неразделно преплетени една с друга…

Изложбата “Aftermade”е впечатляващо и актуално за съвременните арт-практики събитие, което, ако досега не сте, би трябвало да посетите. Освен това можете да разгледате и най-новия каталог „Prefix & Suffix“ с творби на Шакир Гьокчебаг, който разкрива неподозирани и оригинални “aftermade” хоризонти.

За Теодора Константинова

Родена 1990 г., град София. Завършила съм бакалавърска и магистърска степен по Изкуствознание в Нов български университет. Един семестър прекарах и в Мюнхен, Германия, а в момента започвам работа по докторската си теза. Интересите ми са свързани с новото и съвременното българско изкуство, видяно от гледна точка на чуждестранния контекст. Вълнува ме кураторската дейност, участвала съм в организирането на някои изложби и фестивали до момента. (Сред които „Паметници на съвременното“ в галерия Credo Bonum (София, 2012 г.) и Sofia Underground (2014 г.)). Към заниманията ми досега се включва и работата с деца в областта на историята на изкуството към „Детски университет НБУ“. Мои текстове са публикувани в сп. „Следва“ и LiterNet.
Публикувано в Арт ревю с етикети , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.