В малкото пространство на галерия „SARIEV Contemporary“ в Пловдив се откри изложба, някак изплъзваща се от нейните рамки. Поради тази причина навярно е избрана и датата на откриването – 11 септември, първата вечер от културния фестивал НОЩ/ПЛОВДИВ, за който е характерна наситената с културни събития програма, а изкуството буквално се „изсипва“ по улиците на града. С подобен подход е курирана и изложбата „АМЕРИКАНАЕЗОТЕРИКА“ от Арън Мултън.
Макс Хупър Шнайдер
„Американа езотерика“ е и заглавието на своеобразна антология, чийто редактор е американският литератор и критик Карл ван Дорен (1885-1950), издадена през 1927 г. Издание на книгата в България няма, но и за Съединените щати също е труднодостъпна литература, защото серията е лимитирана в 3000 номерирани копия. На вътрешната страна на корицата в бележка Карл ван Дорен пише, че тази антология е „колекция от изящни литературни произведения, които са били езотерични само поради своята изтънченост“. В тази насока би могло да се разсъждава и по отношение на кураторския проект на Арън Мултън.
Джейсън Меткалф
С термина езотериката, което буквално се превежда като вътрешно познание, най-общо се определят обществата, които се стремят да запазят в тайна своето учение. Те се превръщат в затворена маса от хора, което по някакъв начин предопределя и разпадането й в бъдеще. Създаването и животът им навярно е резултат от постоянното вменяване на страх и манипулиране на човешкия живот от властта посредством литературата, масмедиите и прочие. Склонността към възпроизвеждането на култове, фалшиви герои, които да спасяват света, в повечето случаи от нереални заплахи, склонността на хората да се събират на малки или големи групи, „изповядващи“ сходни виждания за живота, не е съвременно явление. Но разбирането за смисъла на живота или по-скоро търсенето на такъв би могло да се отрази в идеята, че непозната сила контролира човешкия живот и че човек сам не би могъл да се справи с тази невидима заплаха.
Версия на една затворена мистична, окултна или езотерична група е съставена от петима американски художници, начело с техния куратор. Арън Мултън, заедно със своя мистичен кръг, завладява не само малкото пространство на галерия „SARIEV Contemporary“. Както самият той се изразява, превръща целия град в галерия, като пръска своите шамани из него. Това са Марк Буше, Дженифър Уест, Джейсън Меткаф, Макс Шнайдер, Стерлинг Руби. Самият Мултън в свое интервю подчертава, че в тази изложба можем да наблюдаваме различно отношение към фолклора, шаманизма, алхимията или алхимическия капитализъм, но по-важна точка е поставянето на въпроса какъв е авангардът днес. Проследява се една спиритуалистична линия в съвременното изкуство. Ние мислим, че знаем всичко, че можем да видим всичко, мислим, че можем да опитаме всичко, но всъщност не можем да знаем, да можем и да опитаме всичко. Тази реалност не е истинска.
Това е един съвременен прочит на „Американа езотерика“, пренесен в крайно чужда среда, но по той някакъв начин акцентира върху нарастващото напрежение в обществото, имайки предвид най-малко политическата ситуация в момента, въпросът, който всеки си задава – предстои ли война, във война ли сме и каква всъщност е причината за всичко това? Но най-плашеща е може би липсата на ясна визия за излизане от трудната ситуация. Това напрежение е валидно и за Балканите, и за България, където Арън Мултън избира да покаже тази „мистична“ селекция.
С много малко изразни средства и много лаконично всеки един автор дава знакова визия на проекта. Джейн Уест представя видео в кино „Космос“. Тя използва стария екран за прожектиране на филми в нефункциониращ кино салон. И реално нашата гледна точка не е зрителската, човек не може да седне в салона на точно определена седалка и да изгледа филма. На по-малък екран във фоайето на кино „Космос“ се прожектират променените образи от големия екран. Разпадът на образи пряко комуникира с разпадащото се пространство на киното и зрителят преминава през миналото като на сън.
Дженифър Уест
Марк Буше натрапва своята визия за конспиративното мислене по възможно най-комерсалния начин. Събрал корици на книги по темата, ги разпръсва по билбордове из града. Има опасност и да не ги забележиш в бързото преминаване покрай тях, най-малкото защото няма съзнателно да ги търсиш. По билбордовете обикновено се въртят реклами на клубове, добре „направени“ физиономии, политически агитации. В случая също не говорим за някаква форма на съзерцаване на изкуство, окачено на билборд, а по-скоро за смяна на функцията и предназначението му с включването на това публично пространство в кураторския проект. Възприемането на града като галерия за съвременно изкуство не само превръща „АМЕРИКАНАЕЗОТЕРИКА“ в пар екселанс сайт специфик проект, но и успява да създаде буквално съпреживяване и участие на публиката в изложбата. Мистичното звучене и спиритуализмът се просмукват у всеки, който се опита да открие всяка част от нея.
Майк Буше
Изложбата в контекста на българското съвременно изкуство е ексцентрична и трудно може да се предскаже дали би имала дълготраен ефект в съзнанието на публиката. Но тя отваря и диалог между две много различни култури, два различни светогледа, а това стои в ядрото на всеки съвременен проект за изкуство. Това не е първия проект на Мултън, свързан с Балканите (FROM KOSOVO TO KALININGRAD, PRAGUE BIENNIALE, 2007; LUCHEZAR BOYADJIEV: 5 VIEWS TO MECCAFEINKOST, BERLIN, OCTOBER 1 – NOVEMBER 14, 2007; COMMUNISM NEVER HAPPENED, FEINKOST, BERLIN, NOVEMBER 7 – DECEMBER 20, 2009), а с построените нови „конспиративни“ мостове навярно няма да е и последният.
